Андрей Пионтковски, Радио свобода

Наскоро, Григорий Явлински публикува няколко остри критични статии за задънената улица, в която е попаднала външната политика на Русия, опасното противопоставяне, което би могло да доведе до глобален сблъсък, който е способен да унищожи както Русия, така и останалата част от света. Неговите постоянни предупреждения ме накараха да осъзная, че  текстовете му са резултат не само на сериозен научен анализ, но и на базата на притежаваната от него изключителна информация за психическото състояние на управляващите в Русия. И за мен съвсем не беше сензация или изненада съдържанието на разговора му с Путин, който Явлински беше споделил още на другия ден:
- Владимир Владимирович, разбирате ли, че ние все повече вървим към война?
- Да. И ние ще я спечелим.
Професионалисти, отявлени противници на Явлински, вече успяха да го обвинят в съзнателно участие в ядрения шантаж на Путин. Какво означава участието? На първо място, познавам Явински лично много добре и съм абсолютно убеден в автентичността на диалога между него и Путин. Да, реакцията на Путин – това е ядрено изнудване, освен това е нов по-рафиниран начин и 

друго ниво на ядрен шантаж

 Да, Путин съзнателно произнася тези думи, той просто иска Явлински да ги транслира и в градовете, и в света. Той иска светът да знае: Путин не се страхува от войната и смята, че при една ядрена война, може да я спечели.
Явлински трябваше да ни каже това. Състоянието на руския пациент – това е най-важната информация за целия свят.
Путин първи публично изрече думите: "И ние ще спечелим в нея." Но как точно възнамерява да спечели войната, вече подробно описах през 2014 г. в статия "Путин възнамерява да спечели Четвъртата световна война". Поради изключителното значение и актуалността на разглеждания въпрос, позволете ми да цитирам един откъс от тази публикация:
„В известната си Кримска (Судетска) реч, добрият Путин представи една неясна колективна геополитическа фантазия на руския политически "елит", описвайки я с конкретни понятия: разделената нация;  изконните руски земи, „Руския свят". По този начин беше формулиран дневният ред на Четвъртата световна война. И това не е програма за поддържане на статуквото. Дори най-скромното практическо осъществяване на амбициозната идея "да си върнем руските земи" означава промяна на държавните граници на най-малко две държави-членки на НАТО - Латвия и Естония.
И какви инструменти, освен  прословутата "духовност", ще може да използва за успешно противопоставяне на военния блок НАТО и анексираните територии на негови държави-членки, след като Русия е в пъти по-изостанала от НАТО в икономическо развитие, в научно и технологично отношение, в потенциала на конвенционални въоръжени сили? Само ядрени оръжия. Но, вие ще попитате, не е ли общоизвестно, че в сферата на ядрените оръжия Русия и Съединените щати, както и преди половин век, са в патова ситуация предвид доктрината, гарантираща им тяхното унищожаване. Следователно ядреният фактор може да бъде изключен от стратегическите разчети.
Работата е там, че всичко това не е съвсем вярно, или по-скоро изобщо не е вярно. При тази променлива, нестабилна геополитическа ситуация една ядрена държава, която се е фокусирала върху промяна на статуквото, която демонстрира изключителна политическа воля за такава промяна, но изключително безразлична към стойността на човешкия живот (приятели и врагове) и подвластна на известен авантюризъм, може да постигне големи резултати във външната политика, заплашвайки с употреба или поне ограниченото използване на ядрени оръжия. В края на краищата, ядрената стратегия не е математически анализ и сценарий за нанасяне на удари, а в много случаи е драматичен психологически сблъсък.
Заявката на Путин за Четвърта световна война не е стремеж да унищожи омразните САЩ, което към този момент може да доведе единствено до взаимно самоубийство. Целите в неговия дневен ред са далеч по-скромни и са свързани с

 разширяване на "Руския свят", разпадането на НАТО

 и дискредитирането и елиминирането на САЩ като гарант за сигурността на Запада.

Помислете в контекста, например, на един широко дискутиран сред експерти възможен сценарий за епохата на Четвърта световна война. По отношение на вдъхновяващата концепция за обединение на цялата родна руска земя, която бе обявена в историческата реч на Владимир Путин на 18 март, се заговори за референдум сред рускоезичните жители на Нарва (Естония) за присъединяване към "Руски свят". За постигне резултатите от свободното волеизлеяние на жителите на Естония, на нейна територия се вкарват въоръжени до зъби "малки зелени човечета", които с маркери или без тях очертават нови граници в тези територии. Какви ще бъдат в тази ситуация действията на  агресивния блок НАТО?
Според ключовият чл.5 от Устава на организацията всички нейни държави-членки трябва да предоставят незабавна военна помощ на Естония. Някои от тези страни имат техническата възможност за премахване на пришълците в рамките на половин час с помощта на дистанционно експозициониран огън. Отказът на естонските съюзници да изпълняват задълженията си, ще се превърне в събитие от историческо значение: това би означавало унизителен край на НАТО, оттеглянето на САЩ от световната сцена и пълна политическа доминация на путинова Русия не само по отношение на "Руски свят", но на целия европейски континент. Точно този резултат е необходим на Кремъл, а не някаква си Нарва и не нейните рускоговорящи жители. И все пак, в отговорът на въпроса - дали НАТО ще защити Естония в случай, че е подложена на натиск от страна на една суперядрена сила? – не смятам, че е очевиден.
И това, което Путин знае, е че те знаят, че ако се притекат на помощ на Естония, той може да им отвърне с един, макар и ограничен, ядрен удар – да унощожи, например, две европейски столици. 
И сега се поставете на мястото на носителя на Нобелова награда за мир Барак Обама. Той остава единственият, който по някакъв начин може да се намеси в такъв неочаквано ескалиращ конфликт, свързан с никому неизвестния в САЩ град Нарва и неговите беззащитни жители. И цялата прогресивна и дори цялата реакционна американска общественост в един глас ще вика, стискайки ръката му: Не искаме да умрем заради Нарва, господин президент!
Между другото, същото мнение, както се оказа, споделят по-голямата част от жителите на Германия, където се състоя наскоро проучване на общественото мнение по този въпрос: "Трябва ли Федерална република Германия да изпълни ангажиментите си към съюзниците си в случай на военен конфликт между Естония и Русия" - 70% от миролюбивите немски граждани отговарят на въпроса отрицателно – твърдо „не“. Германия трябва да заеме неутрална позиция в този конфликт.
Путин отдавна наблюдава своите западни партньори и дълбоко ги презира. И как иначе можеш да се отнасяш с тях, когато канцлери и премиери на великата Европа се редят на опашка, изпълнявайки ролята на лакеи пред газовите колонки заради нещастната печалба от 2 милиона евро годишно? Путин е убеден, че ще ги надхитри в един евентуален военен конфликт, който би възникнал в процеса на реализация на голямата му идея за единен "Руски свят", независимо от факта, че Русия е много по-слаба от НАТО по отношение на конвенционалните оръжия и не е по-силна от САЩ в областта на ядрената енергетика. Ще им вземе душата, както се казва. Душата и арогантността. "Как тогава един новобранец ще се бори с банда от хулигани, които, освен че са заобиколени от ядрен скрап, постоянно се натрапва?“
Какво се случи през последните четири години? Колективният Западен Чембърлейн, разгръщайки се бавно, направи първата си стъпка в отговор на нарастващия ядрен шантаж на Москва. Ядрената реторика на Кремъл, насочена към подкопаване на ключовия чл.5-ти от Харта на НАТО бе чута, внимателно анализирана и взета под внимание. Членовете на алианса се споразумяха за постоянното разполагане в балтийските страни на символичен контингент на НАТО, включително и на американски военнослужещи. Размерът на този контингент няма чак такова значение. Той не е предвиден за участие в настъпателни действия, а според разчетите, направени от НАТО, няма да им е необходим за участие в отбранителни операции. Самият факт е съществен - присъствие на шепа американски войници и офицери в балтийските страни. Те са 

жив щит срещу агресора, 

ако искате, наречете ги заложници-самоубийци.
Цялата идея на шантаж на Кремъл се гради върху това да вкара в балтийските страни мили "малки зелени човечета" и размахвайки ядрената тояга да плаши и парализира Европа и САЩ, шантажирайки ги с въпроса: "готови ли сте да умрете за Нарва?" Символното присъствие на американски военнослужещи в района на Нарва психологически обръща ситуацията на 180 градуса. Сега появата на първия въоръжен "любезен малък мъж" автоматично означава влизането на Руската федерация във война със Съединените щати. Нещо, което Кремъл се стреми да избегне чрез своя ядрен шантаж.
На много наблюдатели, включително авторът на тези редове, им се струваше, че тази стъпка би спряла кремълските авантюристи. Но не, след известно затишие, хибридната психологическа война бе възобновена. Увереността на Путин: "Да. И ние ще я спечелим" означава, че днес Путин на 90% вярват, че Западът се страхува от неговите заплахи за "ядрена ескалация вместо деескалация“ и ще отстъпи. И ако той  не се оттегли веднага, той ще отстъпи със 99% сигурност в последствие и няма да реагира след първата ядрена атака. С такива шансове, или по-точно с такива идеи за техните шансове си играят нахъсаните хазартни герои с Господарите на света.
Путин не един и два пъти е описвал в свои речи и видео интервюта апокалиптични снимки на осъществена ядрена атака. И както правилно отбелязва един наблюдателен коментатор, той говори за това с очевидна страст. Преценете сами, ако се вгледате внимателно, например, в лицето на руския президент във филма "Световен ред през 2018 г.", когато той казва на Соловьов, че 

този свят се обезсмисля, ако Путин не е на власт

 Да, без Путин на власт. Володин всъщност ни обяснява, че днес има Русия, защото Путин е на власт.
Тук става дума за потенциален ядрен терорист, който държи като свои заложници населението на собствената си страна и много други страни. С него трябва да се разговаря. Но много откровено, обективно и на език, който той разбира. Да, той имаше трудно детство. И младостта, и зрелостта, между другото, също (опитайте се да служите в продължение на години за "тирбушон" на високомерния Собчак). Путин целият е изтъкан от чудовищни комплекси.

По стечение на обстоятелството начело на Русия (не за първи път) стои човек, движен от своите психологически комплекси, преследващ  абсурдни цели във външната политика, не просто нямащи нищо общо с гарантирането на сигурност в страната, но застрашаващи самото нейно съществуване. Ако, разбира се, страната наистина все още съществува, а не е увиснала в безтегловност на чекистката кука.