Веселин Вучков*, специално за Faktor.bg

Винаги съм бил противник на реваншизма във всичките му форми: самоцелно отричане постиженията на предишни управляващи, безпринципни кадрови кадрили, юридически репресии над цели семейства (посредством светкавично задействане на полиция, прокуратура, сметна палата, данъчни служби…). Всъщност благоденствието в нашата държава няма да се случи, ако в управлението не проявим (поне) елементарна приемственост. А това чрез прояви на реваншизъм нямам как да се получи…

Нямам илюзии относно това, че тройната коалиция БСП/ДПС/Атака, управлявала година и два месеца, бе „стъпила“ върху два лоста на управление: пропагандни медийни фанфари и вихрен реваншизъм. Поставената цел се преследваше неистово: всички кадри на ГЕРБ трябва да бъдат пометени от кадрова вихрушка, а върху „високите нива“ (депутати, бивши министри и пр.) да се стовари с цялата си мощ административна и наказателна репресия!...

Но думата ми е за нещо друго: 14-месечното „упражнение по власт“ на тройната коалиция даде няколко христоматийни примера за управленска наглост, чието съдържание изисква специално внимание. Иде реч за случаите, в които „управляващата класа“ (Парламент, Правителство, специални служби, Прокуратура…) демонстрираха откровено незачитане на закони и Конституция! За тях правните норми се превърнаха в безполезни късове хартия, вместо върховен източник на поведение. Двата примера, което ще посоча по-долу (всъщност те са много повече), изразяват едно потайно самодържавие, чиито богоизбрани членове „крещят“ в лицето на гражданите с почтено ежедневие: „тези нормативни правила не са за нас, те са само за вас; ето защо ние ще си правим каквото поискаме, 

а вие простодушно мълчете;

в този смисъл ние дори в някаква степен ви мразим!...“. И най-страшното е, че това е поведение на държавни органи, които ИМЕННО за това са избрани или назначени: да спазват правилата в интерес на общото благо!

Първи пример: проучването за достъп до класифицирана информация на Делян Пеевски преди избирането му за шеф на ДАНС на „историческата“ дата 14-ти юни 2013 г. Четиридневният престой на депутата на този пост и последвалият взрив на гражданско недоволство обаче може да изтласка към забравата по-важния въпрос: как така той се сдоби за броени дни с допуск до най-високо ниво на класифицирана информация?! Българските закони са категорични: има строга процедура за това! А в случая? Искането е направено преди номинацията и преди да е променен дори законът за ДАНС (!); съществуват писмени документи с предложения, мотиви и подписи на длъжностни лица; отговорни институции (вероятно ДАНС) са обслужили светкавично поставена задача, игнорирайки досегашните добри практики… Неяснотите около въпросното проучване за допуск всъщност разкриват огромни пробойни, в които „изтича“ и последното изискване за елементарно юридическо благоприличие.

Втори пример: стартиралата предварителна проверка на ДАНС срещу Президента за държавна измяна! Но – проблем! – Конституцията го забранява! Какво пък, нима Конституцията ще попречи на някои „добри намерения“? И ДАНС се задействала по разпореждане на Прокуратурата!!!

Впоследствие проверката набързо е 

преметена под килима,

заради това, че станала грешка!...

Не, всъщност грешка няма. Двата примера олицетворяват едно и също управленско поведение, демонстрирано година и два месеца: невидим пръст с огромно властово влияние (над Прокуратура, Парламент и изпълнителна власт) задейства с натискане на копче цяла координатна система: медиен удар чрез конкретни телевизии и вестници, мълниеносно задвижване на специално „отгледана“ ДАНС, светкавични прояви на „дежурните“ части от градска прокуратура и столично следствие… Това е проява на модела „Костинброд“, където (според мен) липсва не само престъпление, но дори и административно нарушение. В този смисъл премиерът Близнашки не е прав, когато заявява, че няма да се допусне втори случай „Костинброд“, защото този случай беше „произведен“ по гореописаните сценарий, режисура, актьори, цел.

Всъщност: искам да кажа, че конкретните имена на

„обслужените“ и „жертвите“

в двата случая нямат значение. Днес жертвите са от ГЕРБ, утре могат да са от БСП/ДПС/Атака; днес жертва е президентът Плевнелиев, утре може да е друг президент. Явлението е важно заради неговата грозота и нечистоплътност, а не имената. Явлението трябва да се отстрани, за да не се насочва към нови богоизбрани или жертви.

Откроих тези два примера, защото изрязването на този поведенчески тумор ще бъде сполучливо само след точна диагноза. А в двата случая – убеден съм! – са налице достатъчно писмени и други следи, които да позволят разкриване на конкретните отговорности: официални документи (дори секретни), длъжностни лица, подписи, заповеди… Намирам това за важен общозначим ангажимент на бъдещия български Парламент! Защото – тук не става дума за дребнотемие, а за правилата, по които функционира държавния механизъм; които – все пак! – са създадени за всички граждани, а не за малка част от тях!...

*Веселин Вучков е депутат от ПГ на ГЕРБ в 42-то ОНС, бивш зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013) Faktor.bg публикува личното му мнение.