Христо Марков*

Служебният премиер на България Марин Райков е цървул. Класически цървул от неощавена свинска кожа, независимо от лустросания му вид. ЦЪРВУЛИТЕ  в обществения и политически живот, ако сте забелязали, имат  класически маниер на общуване – влюбени са в принизяването, в полушеговитите жестове, в нескопосния, но вербално претенциозен маниер на изразяване, а често подчертават своето мнимо превъзходство над теми, които за тях не са достойни за възвишените им особи на зелени цървули.(В края ще обясня защо цървулите са зелени.)

На 11 април и.д. премиера Марин Райков направи нарочно обръщение към медиите. Във връзка с осветяването на зам. министър отговарящ за … енергетиката като доносник на ДС цървулът Райков каза буквално: „Поканих ви с неизвестно неудобство, защото темата досиета не е централна и не е моята тема. Тя е част от чалгата на прехода и е свързана с въпроса за принадлежности към бившата ДС.” Даже, според височайшата му цървуланска особа това било „опит за дестабилизация на администрацията”.

Та, защо е цървул др. Райков?

Първоначално смятах, че човекът е направил грешка, ще размисли или пиарите ще го посъветват да се извини. Човешко е, пък и като се има предвид произхода му, може емоциите да са дошли в повече. Да, но вече повече от седмица няма и помен от някакво покаяние, поне към хилядите семейства и граждани, на които ДС съсипа живота. Дори да бе направено проформа.

Фрапиращо е подобно изявление да излезе от устата на премиер на страна-членка на ЕС в 21 век. Да напомням ли, че има поне десет резолюции на ЕП, които осъждат комунистическите режими и техните репресивни органи, а в България, на която зеления цървул е премиер има действащ закон, който определя комунистическия режим за престъпен. Като как си представяте ще приеме това изявление на българския цървул-премиер например пастор Йоахим Гаук, който е президент на Германия, а преди това бе дългогодишен председател на комисията, занимаваща се с архивите на ЩАЗИ?!

С принизяването на проблема „досиета” Райков на практика

оправда мръснишката роля на ДС

в живота на хората преди 1989 г. и, по-важно, след това. А на всичко отгоре неглижирането на процеса е и директен повик да забравим близката си история, да продължат изкуствените митове за комунистическите тайни служби като „защитници на националната сигурност”. По този начин самият цървул се опита да омаловажи собствения си слугинаж на Държавна сигурност. Защото вече е обществена „тайна”, че по патерналистичен пример Райков през 1986 г. става дясна ръка на Любомир Шопов, шеф на отдел „Балкански страни” и син на генерала от ДС Гр. Шопов. Самият зелен цървул Райков е вербуван за доносник и зачислен към отдел 8 на РУ-ГЩ/РУМНО/ - отдел „Нелегално разузнаване”.  Така попада в „Сектата на зелените чорапи”, както са известни офицерите от РУМНО – най-ретроградната, най-злостната, най-потайната  и нагла служба в системата на Държавна сигурност. И въобще не е учудващо, че служба „Военна информация” не е предала и един лист от архива на РУМНО в Комисията по досиетата, въпреки че са длъжни по закон. Самият Райков знае, че рано или късно ще лъсне официално като член на „Сектата на зелените чорапи” и превантивно, типично по цървулановски, прехвърля дебата на плоскостта на чалгализирането в обществото с крехката надежда и той да попадне в това тържество на долницата – вечната лъжа в управлението. А, ако досиетата са форма на преходна чалга, то тогава самият Райков трябва  да играе най-впечатлителния кючек в държавата, на която е поставен за премиер… Елементарна логика.

И без да иска отново ни оставя с много горчив вкус, защото същия Райков бе турнат в „най-антикомунистическото правителство” за заместник-министър на външните работи на забележителната Надка Михайлова, която пък от своя страна изпрати повече посланици агенти на ДС, отколкото правителството на Жан Виденов. И дали е случайно…

Това е истинският скандал в предизборна България – изцяло сътворен от служебния премиер: „Досиетата са част от чалгата на прехода”.

Всъщност, дали пък не е прав цървуланкото, попаднал точно по времето на  чалгарското време, а вероятно и заради елемента „досие” като амбасадор не къде да е, а в … Париж. Дали пък точно тази чалга не го тропоса на върха на държавата, макар и временно? И дали не присъства ДС-чалгата в живота ни и досега?! А правителство, чиито шеф дава

амнистия на Държавна сигурност  в „елегантен” стил

е в състояние на организира честни и свободни избори?!

Всъщност проблемът е простичък и както винаги народът е прав: „Крушката не пада по-далеч от дървото”. Толкова. Цървулановската наглост на Райков достига до патерналистичния комплекс или фамилната обремененост. Просто класическа комунистическа наглост и безочие. 

В случая „цървул” не е евфемизъм на „селянин” или „простак”, в евентуалността с достопочтенния отрок Райков става дума за елегантна замяна на „зелен чорап” – от тия дето носеха и носят едни другари от „великото” военно разузнаване. Посткомунистически персонаж на чалгата, танцувана в смокинг. И няма как да не реабилитира ДС. По негов си, цървулановски път.

*Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание,  секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията. Живее в Пловдив. Личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.