Теодора Димова, kultura.bg

В БПЦ не става нищо по-различно от това, което става в БДЖ, ЕРП –тата, Топлофикация, АЕЦ Белене – липса на прозрачност, липса на контрол и всичко, което произтича от това. Царственото свещенство е превърнато във вярващи, смирението е подменено с примирение. Дързновението е елиминирано като понятие.

Де да можеше отец Иван от Нови хан да стане патриарх. Както някога овчарчето Давид стана цар. Но не може, Уставът не позволява. Отец Иван е единствената консенсусна личност в БПЦ, но не може.

Молитва за нашата църква 

Да, именно за нашата църква. Защото църквата не е на владиците, не е на Св. Синод, не е на свещениците, не е на миряните, а на всички нас – епископи, презвитери и Божия народ.

В живота на хората от моето поколение не е имало друг патриарх, освен Максим. Откакто зная за църквата, зная и за Максим. Винаги съм свързвала църквата с Максим. За него се изрекоха много хубави и много лоши неща, упреци и дитирамби, панегирици, обвинения, прехласвания, отрицания. Не може да има съмнение, че той е получил духовния си сан с протекциите на БКП, както не може да се отрече, че в цялостното му поведение и излъчване имаше покаяние, кротост, действително смирение. Така или иначе сега той е пред Божия съд, а ние сме тук. И със същата страст говорим за досиета, Държавна сигурност, доносничество, мръсни факти.

Ние сме лишени от правото да избираме нашия патриарх. Такъв е уставът на БПЦ и няма как да му се противопоставяме. Само мимоходом ще спомена, че предишният устав на БПЦ, изработен по сталинистко време, е бил много по-демократичен, отколкото сегашния, съставен във времето на свободата. Сегашният устав фактически напълно лишава миряните от участие в избора на патриарх. Той бетонира статуквото и единственият шанс за изразяване на несъгласие, е да изразиш несъгласие срещу самия себе си.

Но независимо от всичко изборът предстои. Той е в ръцете на 142 избиратели. Това, че някои от тях са противоуставно в този списък, е факт. Обикновено те са чиновници на щат в митрополията, в която работят.

Но и за тези нарушения не ми се иска да говорим.

Отнето ни е правото да участваме в избора на патриарх, но има нещо, което няма как да ни се отнеме – молитвата.

Никой не може да ни лиши от нашата молитва.

Нас няма да ни допуснат до интронизацията на патриарха в храм „Св. Александър Невски”, както каза дядо Йосиф, но не могат да ни забранят да се молим.

Ще инсталират пред храма арки за секюрити контрол, може би ще има и фейс контрол, но няма как да контролират нашата молитва.

Ние като някакви престъпници няма да бъдем допуснати в църквата, ще има ограждения и полиция, най вероятно ще има и фейс контрол, но не могат да наложат ограждения и полиция за нашата молитва.

Молитвата е нашата сила

В представите на мнозина молитвата е нещо пасивно. Напротив, молитвата отправена с жива вяра в Живия Бог е най-голямата сила. С вяра и молитва светиите победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, от немощни станаха крепки. Затова нека молитвата ни да бъде активна, конкретна, умна, настоятелна! Защото се молим за нещо насъщно, като насъщния ни хляб.

Дай ни, Господи сили и думи.

Да се молим църквата ни да стане онова, за което Христос я е създал – духовен стожер и опора, общност в Неговото име, най-естественото място, най-естествения дом за вярващия.

Да се молим църквата ни да привлече всички онези, които е отблъснала.

Да се молим църквата ни да се отвори към нас, да ни протегне ръка, да говори с нас нормално, човешки, с топлота и с разбиране. Да бъде активна в обществения живот. Да присъства в него не само чрез неадекватни скандали. Да ни указва посоката, да ни посочва грешките, без да размахва пръст, без да ни се кара, без да ни плаши.

Да се молим за църква, която да претворява вярващите във верни.

Енориашите – в Божий народ.

Зрителите на светата Литургия – в участници.

Църква, която подава ръка на падналия, изправя го, превързва раните му.

Църква, в която хората живеят с дръзновение и радост, а не в подчинение и страх.

Църква в която хората са смирени, а не примирени, безгласни и безропотни.

Църква, в която не само да се пее хубаво, но да се пее разбираемо, да се чете внятно.

Църква, която да ни просвещава в евангелските истини.

Църква, в която хората не се усамотяват по ъглите и пред иконите, а благодарят в един глас, с едно сърце, с едни уста на Бога.

Господи, дай ни сили и думи

Ти виждаш колко сме малки и объркани. Колко сме разранени и тревожни.

За нас завистта, озлоблението, омразата  станаха норма.

Ние забравихме много от Твоите неща.

Забравихме да обръщаме поглед първо към себе си, преди да се присмеем на ближния.

Забравихме да похвалим някого, за да не би да принизим себе си.

Забравихме да помогнем, когато другият е в беда.

Като че ли наместо сърца от плът придобихме сърца от камък.

Забравихме, че с любов, доверие, смирение и търпение се постига много повече, отколкото с всичко останало.

Забравихме, че Ти винаги си в любовта, доверието, смирението и търпението.

Забравихме, че Ти никога не си в гнева, егоизма, дребнавостта, мълчанието, страха, отмъщението.

Бъдещият патриарх на нашата църква сигурно няма да има всички тези качества, които са нужни да води църквата така, че да й върне онзи авторитет в обществото, който тя е имала някога. Да се молим Бог да му даде сили, да го укрепи, да го просвети, да го умъдри. Имаме славно минало и тъжно настояще. Да се молим бъдещия ни патриарх да има дух, воля и сила, за да ни води към добро бъдеще, да ни изведе от египеткото робство. Да ни покаже Обетованата земя.

Да се молим за нашия патриарх и за нашата църква.