Огнян Минчев

Не надценявам значението на подобни беззъби заплахи. В случая - от хора, които най-вероятно са пътници. Не, че Европа на 2-3 скорости е невъзможна - напротив! Сегашната Европа е също де факто на няколко скорости. Още от срещата на високо равнище в Ница, когато квотите на представителството в ЕП и в другите институции бяха оразмерени по начин, който да дава власт за вето на немско-френския тандем в един разширен с източна Европа ЕС. Различните скорости отразяват различните потенциали на нациите да формират и налагат политики. Преди няколко дни представители на "бавната" скорост от Словакия и други източни страни членки протестираха срещу ниското качество на стоките, които големи търговски корпорации като Кауфланд и Лидл продават на пазара на източния ЕС - за разлика от висококачествените стоки със същия етикет, които стигат до мрежата им на запад. Елитът на ЕС - Меркел, Оланд и Юнкер - още не могат да се поберат в кожата си, че представителите на "ниската предавка" Орбан, Качински и Фицо осуетиха прилагането на ударната политика за милиони бежанци, която за нула време да преодолее националното деление в Европа и да я "глобализира" в едно цяло с Близкия изток. Вместо да си налягат парцалите, горните трима отказаха да взимат огромни потоци бежанци в отговор на щедрата покана на г-жа Меркел от есента на 2015-та г. Различната де факто скорост на интеграцията се проявява - макар и по не толкова скандален начин като между Изтока и Запада - и между Севера и Юга на Европа. 

Тук проблемите са финансови 

и засягат политиката на строги икономии, налагана от мощния Берлин върху фриволната Атина и уязвимите Мадрид, Лисабон, че и Рим и Париж дори... Накрая - не и по значение - остават реалните различия в предавките между членове и не-членове на еврозоната, членове и не-членове на Шенген. Сред не-членовете също има йерархия. Високопоставени не-членове, които биха изгубили от еврото и от Шенген и "дребни риби", които просто не ги пускат вътре.
Всичко това далеч не означава, че различията не могат да се задълбочат - напротив. Отдалечаването между ядрото на Съюза, доминирано от настоящия либерален евро-елит и нарастващо опърничавия изток може да доведе до санкции върху част от новите страни-членки, разпростиращи се до кохезионни фондове, реален достъп до вземане на политически решения и т.н. Заплахите, идващи от 
ново-имперските мераци на Москва и Анкара
могат да бъдат взимани на сериозно от върховете на ЕС, а може и тихомълком да бъдат заобикаляни изцяло в ущърб на техните съседи от източната периферия на ЕС.
Това, което на този етап ми се струва трудно осъществимо - извън вече съществуващите йерархии на членството - е въвеждане на различни скорости по отношение прилагането на европейското законодателство. За добро или за лошо, acqui communautaire e еднакво за всички и докато няма регламентирана процедура за изхвърляне на непослушните от Съюза,

различните скорости ще бъдат ограничено приложими

За България е категорично неприемливо легитимирането на каквито и да е уговорки или планове за официализиране на различните скорости на членство в ЕС. Ние и без това сме на такъв хал, че различната скорост за нас и без друго ще се окаже задна скорост. Нашите собствени московски мекерета неуморно работят за това да дадем на заден ход по отношение на обединена Европа. Не си и дават труда да отговорят тогава "що ще правим ний зимъска"... Турските мекерета теглят в тяхната посока... Знаем се какво представляваме, затова най-малкото, което сме длъжни да правим по отношение офертите за "различни скорости" в ЕС е да се правим на луди - не сме чули, не сме видели и сме възмутени. След 9 месеца предстои да председателстваме ЕС. Като гледам как усърдно се готвят за това всички тарикати на власт и в опозиция, види се и там ще я свършим като кучето на нивата... ЕС е нещо несравнимо различно от Съветския съюз, но някои трикове от близкото минало може да ни свършат работа... На времето легендарният професор Николай Генчев описваше картинно как всяка източноевропейска страна се справя с имперската наглост на Москва. "Поляците се бият като лъвове - отчаяно, но сърцато", казваше Н. Генчев. "Унгарци и чехи се извиват и приплъзват..." А българите? "Ние - викаше бачо Кольо - сме се скрили под мишницата на имперския господар. Под мишницата на същата ръка, която държи сопата. А вземи сопа и се удари под мишницата, а? Не можеш!'', тържествуващо заключаваше проф. Генчев. Там някъде ще трябва да се наврем и при разпределянето на различните скорости в Брюксел. Файда може да не видим, но и боя няма да отнесем...

Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.