„Нашият кошмар” Волен Сидеров

Коментар на Еми Барух, „Дойче Веле”

Вчера, по време на тържественото заседание при откриването на 42-то Народно събрание, се състоя един от най-позорните за самочувствието на нормалния българин епизоди. От парламентарната трибуна лидерът на националистите Волен Сидеров в прилив на опасни за психичното здраве пристъпи обяви себе си за “нашия кошмар”, започна да заплашва част от присъстващите, да “правораздава”, да обижда чуждестранните гости и да поставя ултиматуми на своите колеги.

След изстъпленията

Единствената до този момент официална реакция след този срамен спектакъл дойде от парламентарната група на ГЕРБ. В декларация, разпространена часове след изстъпленията на Сидеров, се казва, че лидерът на Атака е показал “най-уродливата изява на политиката - тонът на омразата и сатанизирането”.

Ехидно и уместно авторите на текста напомнят по-нататък, че след изборите през 2005-та лидерът на БСП е заявил, че е готов да преговаря с всички политически сили, представени в 40-то НС, с изключение на Атака. “Заради ксенофобията, насаждането на омраза и преосмислянето на членството в ЕС.”

Декларацията на ГЕРБ завършва с призив “в името на националните ни интереси и бъдещето на страната” да няма популистки уклони, за да се запази “стабилността в държавата”.

Така направеният прочит на поведението на Сидеров е точен и важен. Щеше да бъде и убедителен, ако не беше конюнктурно мотивиран, а резултат от принципна и последователна позиция от страна на бившите управляващи. Да, ама не! Бойко Борисов и хората му си играеха с националистите всеки път, когато имаха полза от това. Сергей Станишев и хората му са на път да сторят същото.

Въпроси без отговор

Омразата, която се лееше вчера на талази от Сидеров, бе в трудно поносими дози дори за хората, гласували за Атака. Как точно я преглътнаха лидерът на БСП и неговите съпартийци, е въпрос без отговор. Ще реагира ли президентът - това също е въпрос без отговор.

По неизвестни за мен причини хулиганското поведение на Сидеров се радва на непонятна толерантност дори тогава, когато прекрачва всякакви норми. Зловещата роля на този човек е заплаха за националната сигурност. Това не стана ли безпощадно ясно?