Алекс Алексиев, National Review

Включването на Крим към Русия със силата на оръжието е на път да се превърне в свършен факт през следващата седмица. Спекулация, все повече превръщаща се в дългосрочна последица от дръзкото заграбване на земя от страна на Владимир Путин. Историческите паралели, които се поставят, като овладяването на Судетската област от Хитлер или Съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., са полезни до някъде, но в крайна сметка са без значение. Има обаче един исторически прецедент на тайнствена прилика и прогнозируемост, който сякаш остава неспоменат в морето от мастило, разлято по темата за Украинската криза. Това също е прецедент, който е на път да докаже правотата на думите на философа Джордж Сантаяна: „Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят”. Тези думи прилягат на поведението на Путин.

Преди четири десетилетия Съветския съюз спечели правото да организира летните олимпийски игри през 1980 г. Това бе знак за нарастващото признание като уверена супер сила и икономически гигант, захранван от един безкраен поток от петродолари, постигнат и с любезното съдействие на арабското петролно ембарго. Нейният противник по време на Студената война - САЩ ,от друга страна, изглеждаше затънал в самосъжаление и чувство на слабост, също като своя слаб и безпомощен президент от края на 70-те години Джими Картър.

По-късно в деня на Коледа, през 1979 година, 

в пристъп на високомерие Москва изпрати 100 000 войници в Афганистан, 

за да защитят афганистанския братски народ от самите себе си. Президентът Картър отговори на тези действия на СССР, като забрани на американските спортисти участие на Олимпиадата. Бойкотираното от Запада спортното събитие естествено се провали.

Много по-важно е, че за кратко време прехвалената икономика на Съветския съюз се оказа един гигант на глинени крака, чакащ тласък, който да го изпрати на пословичното бунище на историята. И този тласък дойде с любезното съдействие на президента Роналд Рейгън. В последната година на управлението му „империята на злото”, (така Рейгън нарече СССР, б.р.) призна поражението си в Афгатнистан и тя незабавно започна да се разпада, както неизбежно се случва с империите, когато спрат да растат. Три години по-късно Съветската империя не беше вече същата.

И така историята се повтаря – игрите в Сочи завинаги ще бъдат запомнени като прелюдия на агресията в Крим. И режимът на Путин, както режима на Брежнев ще се разкрие като международен престъпник. И все пак дори и с Крим под колана си, и настоящият президент на САЩ, който подобно на Картър показва немощност и неефективност, Путин не успя да постигне истинските си цели в Украйна, и да я включи в новата руска империя. Това макар да не се осъществи, то препрятства превръщането на Украйна в демократична европейска държава, която би представлявала пряка заплаха за властта в Кремъл. По този начин триумфът на Путин в анексираните чужди територии ще има кратка продължителност. Има вероятност да доведе до процес на международни хули и икономическа разруха, които в крайна сметка 

ще му струва властта в Кремъл

Съществува и друг мощен паралел между днешна Русия и СССР от 1980 година. Подобно на съветската империя Путинова Русия навлиза в период на икономическа стагнация, ако не направо в рецесия. Тя допълнително ще се изостря от санкциите, които ще наложи Западът. За миналата година ръстът на БВП на Русия достигна едва 1,3 на сто, с 6,5% инфлация – най-лошият резултат от началото на рецесията през 2009 година. Тази година няма да бъде по-добра за руснаците. Преди военните операции на Путин в Крим министърът на икономиката Алексей Юлюкаев прогнозира годишен ръст до 2030 г. едва от 2,5 на сто, с най-малко два пъти по-висока инфлация, докато бившият финансов министър на Путин - Алексей Кудрин, вижда излизане от кризата само, ако цените на петрола продължат да се увеличават с 20 – 30% годишно. В същото време очевидното незачитане на международните норми от страна на Путин и заплахата от санкции вече доведе до драматично обезценяване на рублата.

При тази ситуация Москва не може да размахва като оръжие нефта и газта, както зле осведомените западни анализатори предполагат. Докато през 2000 г. Европа зависеше от руския газ с 48% от потреблението си, то миналата година тази зависимост беше с 25% по-малко и тенденцията на намаляване продължава. По онова време имаше само няколко терминала за втечнен природен газ, представящи алтернативни доставки на синьото гориво, докато в момента в Европа работят 16 такива терминала и са планирани още поне толкова.

Източна Европа – район дълго време тероризиран от руските монополни практики, също е на път да се еманципира. Полша ще построи първия си терминал за втечнен газ, а Литва изгражда подобно плавателно съоръжение край Клайпеда до края на годината. Подобни терминали са планирани в Хърватска и Гърция, като идеята за изграждане на газоразпределителен коридор Север-Юг в Източна Европа изглежда все по-осъществима след разразилата се криза в Украйна. Това почти със сигурност означава край на спонсорирания от Газпром проект „Южен поток”, проектиран от Путин като 

инструмент за политически шантаж на Киев

На последно място, възможността тази икономическа криза да се използва за провеждане на така необходимите дългосрочни пазарни реформи е малко вероятно да бъде осъществена от боса на Кремъл, защото противоречи на властовите му интереси. От както дойде на власт преди 15 години Путин направи всичко възможно да върне всички ключови сектори в икономиката обратно в ръцете на държавни дружества, контролирани от него и той успя. Според икономиста Андерс Аслунт в момента две трети от капитализацията на  руския стоков пазар представляват държавни компания. Това е изключително неефективно и е пречка пред икономиката, но прави по-лесно за Путин и компания краденето на пари, с които да поддържат политическия контрол. Ето защо игрите в Сочи струват три пъти по-скъпо в Русия, отколкото биха излязли на една западна държава. И защо километър газопровод в Русия струва два до три пъти по-скъпо, отколкото в Европа? Отговорите на тези въпроси показват защо нещата в Русия няма да се променят към по-добро, докато руснаците не осъзнаят, че трябва да се отърват от Путин, но и не преосмислят мъдростта на древния философ на войната Сун Дзъ, който ни учи: „Царство, което веднъж е било унищожено,  никога не може да възкръсне отново”.

превод: Faktor.bg