Александър Йорданов

Българската православна църква, включително и Н.Св. Патриарх Неофит I, започна да отправя молитвени Благословии към Симеон Сакскобургготски и да го царосва след като той върна в управлението на България комунисти и ченгета от бившата ДС. Направи го не в качеството си на "цар", а като премиер на България и партиен лидер, който дори имаше нахалството да нарече на свое име създадената от него партия – нещо уникално само по себе си. Преди г-н Симеон Сакскобургготски да бъде вкаран от висши офицери на ДС в българската политика, за да обслужи интересите на новосъздадаващата се олигархия от наследници на комунисти и ченгета, българските висши архиереи бяха забравили в молитвите си за "Негово Величество". И това е любопитен факт. От който лесно се прави извод, че у нас всеки който обслужи интереса на "бившите" от ДС получава "почит и кокал", включително и Патриаршески благослов "за многая лета".
Но този благослов не може да скрие истината, която е и тъжна, и трагична. И тя е, че Симеон Сакскобурготски 

предаде демократична България

Предаде хората на демократична България. Действията му като премиер за връщане на бившите комунисти и ченгета в политическата и икономическата власт, бяха възприети, а и до днес се възприемат така, като поругаване на паметта на достойния му баща – Негово Величество цар Борис III. Като поругаване на паметта на хилядите достойни българи, които са работили за царство България и с молитва за неговия баща, но и с вяра в него – наследника, бяха зверски избити в тъмните дни и нощи на България последвали съветската окупация на страната и идването на власт на престъпната комунистическа партия. Впрочем Симеон Сакскобургготски нито веднъж в публично слово не цитира закона, който определя бившата комунистическа партия у нас като "престъпна организация". Излязоха томове с разкрития и изследвания за зловещата роля на Държавна сигурност в българското общество десетилетия наред. Симеон Сакскобургготски

 мълчи като "затапен" 

и по този въпрос. И наистина е "затапен" от бившите от "бившата" ДС. Нещо повече. Оставя се в техните ръце, обслужва техният сценарий на "прехода".
Хората, които някога, преди 80 години, са плакали от радост при вестта за раждането на "наследника" Симеон Сакскобургготски днес не са вече между живите. Но живите днес нека знаят, че не може върху костите на невинно избитите да се гради политическа кариера съвместно с наследниците на убийците. А точно това направи при завръщането си в България Симеон Сакскобургготски. Събра се с наследниците на убийците, подаде ръка на служби и лица, които репресираха и мачкаха българите в годините на комунизма. И затова, колкото и да го благославя, и царосва, Патриарх Неофит I, този грях не може да бъде простен. Не казвам дали това е грях пред Бога, но казвам, че това е 

грях пред народа на България

 Грях пред онези достойни български граждани, които вярваха, че ще дойде ден в който България ще бъде свободна и демократична. Мнозина не доживяха до този ден. Мнозина от тях мечтаеха за възстановяване на Търновската конституция. Наивно мислеха, че именно Симеон Сакскобургготски, като "престолонаследник", ще си поиска "трона". Нищо подобно. Вместо трона, "царя" си поиска горите и пасищата. И дворец, за да продължат да го царосват, за да има шоу, да има напомадени и натруфени приеми, да има игра на "цар", да има лицемерие, да има нагла демонстрация на охолство и безнаказаност. Единствената ни надежда е, че въпреки всичко това все още има България! И това е България, която може без всеки от нас, но ние не можем без нея!