Иван Сухиванов, Svobodata.com

 Сещаме се веднага за мадридския мъд/р/ец и неговите царедворци, които примъкна от чужбина… Разбира се,  тогава на политическата сцена се появиха и туземни “нови лица” – разни говорителки, отрочета на червената номенклатура, комсомолци, а и доста ченгета…

Какво означава “ново лице”  и откъде на къде ще го натоварваме с неподозирана морална чистота и компетентност /вж. “калинките”/; от друга страна комунистическите дялани камъни, с техният “дългогодишен професионален опит”, често пъти с опашка-досие в ДС,  /като др. Кирил Ананиев/ въобще не са за предпочитане; всъщност имаме ли кадрова банка,от която да излязат читави хора и кой ще  лансира свестните, ако това е въобще възможно…

Сега упорито се говори, че

“нови лица” трябва да поведат дясното, чисти и неопетнени”

като пионерска връзка; подтекстът е следния и вероятно много пасва на червените кхмери, политпросветници и социопатолози – Иван Костов да си гледа старините, каквото можа - направи, а “народът” не му гласува доверие, той гласува за Местанодоган, Сидеропутин и Станишефнапесовете…

А политическият усет и опит, а способността да се правят верни прогнози? Това го хвърляме в коша, щото някой си искал “нови лица” в политиката. Е, видяхме новата дясна Кунева с прошковците и пететата, видяхме супернови земеделци, нови депесари, одемократичили се внезапно, видяхме “лидери” и националпатриоти  и какви ли не спонтанни мутации, подплатени с пачки…

Кънчовци, минчовци и всичките рачкопръдлевци строени в пета колона на бсп/к/, злорадо шестват днес по техните медии и ръсят мозък и наставления какво трябва да се направи в държавата, по тяхна преценка. Наглата комунистическата контрадемокрация и реставрация, която тече пред очите ни няма да се спре сама. Това може да го направи само една силна десница; интелигенцията  преминава напоследък към ДСБ, но защо го прави – дали защото идат “нови лица” или защото тя е лидерска партия? Ако питаме пак седесерастите, които убиха Синята коалиция, то отговора е ясен.

Същевременно се съмнявам, че лумпенският вот може да бъде разбит само с пиар на някакви “нови лица”, миграции и преструктурирания.  Очевидно е, че трябва да се търси нова формула, със силна обратна връзка между хората и ръководствата. Да се чака някакво осъзнаване на масите или обратно, радикализиране вследствие на неблагополучията, е доста примитивна демагогия.

С какво могат да бъдат привлечени хората да подкрепят десни политики? Вероятно  е, че това ще стане, ако се види работа и искрен стремеж за подобряване на жизнения стандарт, същевременно

яростна съпротива на демагогията и популизма

Медията, чрез която може да стане това е Интернет. Е, добре, къде е официалният портал на ДСБ например в случая, където да се канализира с вкус антикомунизмът и недоволството? Вижда се, първичните организации не вършат работа по места; някъде партийният състав също буди смущение. Могат ли да се надживеят старите вражди или просто пак ще продължи да се търси реванш между “демократите”?

 Такива са въпросите пред “новите лица”, пък и пред старите; същевременно не може за всичко едностранно да се обвиняват само няколко изкупителни жертви на масовата недобросъвестност у нас, която сега се развихря с нова сила из форумите в мрежата. Трябва трезво да се прецени обстановката в страната и да се действа незабавно. Но не с болшевишки методи, нито с тънки сметки и тарикатлъци. Иначе засега и аз съм като всички останали, покрусени от срамотиите, които се случват в страната: песимистичен оптимист или оптимистичен песимист е трудно да се каже…