Кой не е слушал гръмогласните ридания на Москва за "едностранна и нелегитимна употреба на сила" от Америка през последните 15 години? Причината за този плач е, че Кремъл не е в тази си сила, която му позволяваше да упражнява произволна сила и репресия в глобалния свят както по времето на Съветския съюз. Но времената се променят. Америка става по-предпазлива и сдържана, а в създадения от Вашингтон вакум Москва се държи все по-фриволно и естествено. И с удоволствие упражнява брутална сила където е възможно. Грузия 2008, извиването на ръцете на Украйна срещу решението на Киев да се просъедини към зоната за свободна търговия на ЕС, притискането в ъгъла на Армения. За България няма да припомням - всички сме свидетели и наблюдатели на действията на Внешторгбанда и нейните софийски маши. Значи не е въпросът в това каква сила се упражнява, а кой я упражнява. Когато я упражнява Вашингтон е лошо. Когато я упражнява Москва начело на "силите на мира и прогреса" - тогава е добре. Това е "многополярният свят" на Москва - свят, в който няколко големи сили могат да безобразничат автономно от международното право, а останалите трябва да се свиват и примиряват с бандитизма на "големите". За нас в България е важно да проведем публичен и откровен разговор за бъдещето. Ако Америка се оттегля в предпазливост, ако Европа продължава да се развива като икономически колос и стратегическо джудже, ако Москва смята, че е дошло времето за реванш, ако Анкара смята, че е време за нео-османски разцвет ... Въпросът е къде сме ние? Не питам "Позитано" 20 - отговорът от там ми е предварително известен. Питам българите с чувство за национална отговорност. Ако мълчим и си крием главите в пясъка ще получим неприятни интервенции по останалите на открито части на националното тяло.