Ген. Атанас Атанасов, зам. председател на ДСБ, бивш шеф на НСС

Скандалът с влизащите у нас незаконно сирийски емигранти е огромен провала в националната сигурност. Точно тази тема трябваше да бъде изведена като мотив за искане вот на недоверие на правителството на Пламен Орешарски. А ГЕРБ  занимават обществото и парламента с глупости – защо едно ново министерство не работело? 

Заради неспособността на правителството да се справи със заплахата от заливащи ни бежанци, управляващите трябва да бъдат сложени до стената в парламента и за този провал не оставка, а трябва незабавно да бъдат разследвани. 

Но от партията на Борисов не видяха и не оцениха този провал, а само се хвалят, че са големи експерти в област „Сигурност”, но отдавна е станало ясно, че тези хора са просто на

нивото на треторазрядни милиционери

и даже не могат да оценят важният проблем. 

Но да се концентрираме върху гафовете на правителството на Орешарски в сектора за сигурност. По отношение на информирането на обществото  властта просто живее в ерата на „Чернобил”. Смятат такъв тип рискове и опазване на националната сигурност се решават чрез пазене на тайна. Това е абсолютно архаично поведение - да правиш подготовка за създаване на лагери за бежанци в центъра на един български град и по други населени места и да смяташ, че хората няма да го разберат. Пазенето на тайна в такива случаи създава среда за слухове, за напрежение и настроения сред хората. Решаването на такъв тип кризи е директно свързан с националната сигурност и изисква широка обществена подкрепа. За да получиш обществената подкрепа трябва своевременно и честно да кажеш на хората, какво си решил да правиш и как ще разрешаваш проблемите. А вършейки всичко тайно, правиш нещо, което не е в интерес на обществото. 

Сирийската криза и нейните рефлекси в България на първо място се характеризират с обстоятелството, че институциите крият информацията от обществото и така увеличават рисковете за сигурността, защото създават недоверие  към институциите. Това се вижда публично и говори за демагогия. Големият проблем и скандал е, че хора влизат нелегално през държавната ни граница. И тука има два изключително важни въпроса. Първият опира до нашите разузнавателни служби. Въпросът е събрали ли са достатъчно информация и  дали са я предоставили на правителството и институциите - как се случва бежанци от Сирия, да прекосят цялата територия на Турция и да стигнат до българската граница? Очевидно е, че става дума за

контролиран процес

Тоест, турската държава селектира някакви хора и ни ги праща на нашата граница  И тя го прави защото знае, че те ще минат през нея безпрепятствено. Има междуправителствена комисия между България и Турция, действа и комисия между МВР и турските институции за опазване на границата, а не сме чули тези органи дали са се събирали да дискутират и обсъждат тези въпроси. Редно е България да попита Турция:” Ние сме партньори в НАТО, но вие ни пращате бежанци, какви са тези 4-5 хил., които ги насочвате към нас?” Защото определено става дума за филтриране на хора, които влизат по съмнителен начин на наша територия. Тези хора може да са всякакви. Турската държава едва ли има интерес чрез бежанците да вклинява свои хора в този поток, защото тя има достатъчно силна агентура в България, чрез своята пета колона. 

За разлика от Турция ние имаме две разузнавателни служби, но не се знае какво направиха те, и изобщо информирани ли са българските институции какво се случва на границата, какви хора влизат на наша територия? Възможно е разузнавателните служби да са информирали факторите в държавата, но те да не са чули тази информация, защото не могат да я прочетат поради липса на професионален капацитет.

Вторият важен въпрос е как тези сирийци минават през българската граница. Пресичането й е престъпление по нашия НПК. Това показва, че българските институции си затварят очите и пропускат бежанците да влизат целенасочено на наша територия. Но  това вече не е съмнение, а явно е скрита практика от българските граждани, зад която вероятно стоят интереси на коалиционния партньор ДПС. Хората на Доган сега искат да си оправят отношенията с Турция и Ердоган. Тогава ясно става дума за държавно протежирано каналджийство. Бежанците не влизат през законно установените КПП-та, а по тайни кози пътеки, по които могат да  бъдат прекарани само от местни хора, които го познават. Явно има сътрудничество между българските и турските каналджии. Тоест, тези хора могат да бъдат издирени и да им се търси отговорност за нарушаване на законите. Но щом тази тема се пропуска, значи българската страна е отворила границата си за нелегално преминаване. Като потвърждение на тази опасна версия е изказването на главния прокурор Цацаров. Той отиде на място в района на Свиленград и обяви, че е дал указания на прокурорите да не образуват наказателни дела на бежанците по хуманитарни причини. Това е изключително скандално поведение. Главният прокурор не е институция, която може да

раздава амнистия

и да освобождава от наказателна отговорност. Цацаров реално казва на бежанците: „Влизайте, няма да ви съдим”, а и на каналджиите: „Въртете си далаверите, няма да ви закачаме”. Това е абсолютно тежък скандал и е доказателство, че българските институции задкулисно, зад гърба на обществото и на избирателите, осъществяват политика в разрез с българските национални интереси и я крият.

От тук нататък следват всички останали въпрос – къде и как ще ги настаняват тези хора, как ги приобщаваме, какви условия им се предоставят за живот и реализация.

Но има още един скандален момент. Пред мен представителят на ЕК в България обяви, че българската държава не е поискала помощи от съюза за бежанците. Каза го в прав текст. Европа за да помогне, трябва да й бъде поискано по съответния ред. Въпреки че имаме вицепремиер, който движи европейските въпроси, но явно проспиваме възможностите.

Цялата сирийска криза и реакциите на българските институции, показват абсолютната липса на капацитет в правителството да посрещне такъв тип предизвикателство. Длъжен съм, коментирайки тази важна тема да направя паралела и да върна хората към 1999 г. и действията на правителството, когато беше Косовската криза. Тогава не приехме бежанци, а причините са известни. И управляващата партия, и тогавашният премиер Иван Костов получиха негативи от нашите съюзници, но не допуснахме косовари на нашата територия. Припомнете си, че всяка седмица премиерът Костов отиваше в парламента и обясняваше от тази най-висока трибуна всяка стъпка на държавата. Тоест, обществото беше напълно наясно какво се случва. А когато се създаде с бежанците хуманитарна криза в Македония, Костов замина веднага за западната ни съседка. Просто имаше активни и открити действия. А сега влизат отвсякъде някакви бежанци, цари хаос и се вижда институционална недостатъчност. И за капак на всичко се крие от хората какво се случва, какви мерки се предприемат. Така се раждат слухове и се задълбочава напрежението сред гражданите. 

Отвореността за случващото се е изцяло на министър-председателя Орешарски, съгласно чл. 105, ал.2 от Конституцията, правителството като колективен орган отговаря за обществения ред и сигурността в страната. Тоест, премиерът и неговият кабинет са изцяло отговорни, а от Орешарски не може да се разбере какво се случва. Ходи до Китай, занимава се с някакви 100 мерки, а най-важната и опасна тема се премълчава и подминава. Имаме криза на границата.

Границата ни е пробита тотално

Тези констатации налагат и редица професионални въпроси. Освен медицинското обслужване,  открит е въпросът дали българските служби за сигурност са създали филтровачни пунктове, където да се проверяват пристигащите чужденци, да се изяснява какви са, дали не са свързани с опасни религиозни течения и групировки. Според моите впечатления нашата гранична полиция е добре подготвена да посрещне професионално такъв бежански поток и това предизвикателство. Но по-страшното е, че сякаш са инструктирани да си затварят очите и това обстоятелство се крие от българските граждани.

За този провал и това предателство на управляващите следва не само оставка на правителството. Те трябва незабавно да бъдат разследвани от държавното обвинение и подведени под отговорност. Но как да очакваме Орешарски и ръководените от него институции да бъдат разследвани, след като главният прокурор лично  насърчава каналджийството.