Проф. Кръстьо Петков

Наследство, което никой не иска - така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности, една след  друга, излизат наяве. Българите, стреснати от фактите се питат: „ Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство ”.  Чуждестранни партньори ни сочат с пръст – като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това, с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

- В икономиката – тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес-климат;

- В социалната сфера – незапомнено обедняване и маргинализация;

- В политиката – олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции;

- В правосъдието – системно погазване на върховенството на закона;

- В гражданския сектор – общество, живеещо по законите на джунглата;

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро – ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния првал . Именно в това „ако” се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на  едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност /почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента/. А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и  и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици. 

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП / ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква,  бъде бламирана в опита си да състави правителство/. Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и АТАКА – формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП, двете етно-националистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с  разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място  в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт - самостоятелно или в коалиция –досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от Позитано-20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на  авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик.  Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и АТАКА. Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност  влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция  даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност /Справка- съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров/.

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство”  на кабинет с титуляр –технократ, съставен от експерти. По презумпция, технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов, хибриден  модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство”. Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

 С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко  парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко / според т.нр.  План- Б/, негова персонализация  ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр /Пламен Орешарски/, когото при тройната коалиция с основание наричаха „Четвъртият партньор”. 

По този формат дотук  спор нямаше  в публичния обмен на послания и неформалните контакти между  кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и  в процедурата по запълване на „квадратчетата” - министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция /2005-2009 г./ са още живи. Страхът от бламиране в парламента – също!

 Истинското предизвикателство обаче е в това, как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото герберско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелялите редици на участниците във февруарските пртести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и  се стягат за  битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки...

Кабинетът „Орешарски” има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава – да преразгледа антикризисната стртегия „Остерити” /жестоко затягане на коланите/ , прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н. 

Втората е, да приеме и изпълни изцяло ролята си на „политико-програмен” кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи,  наред с неотложните икономически/антикризисни мерки, да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците - за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр.  Не греша- имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов”, но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярное, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото Задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще  спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана /особено сред младото поколение/.

 Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ, оздравителната програма „Орешарски” е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите – гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:

-  Ако опитите да се се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят /стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнато ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др./;

-  Решат ли наследниците да заметат следите на своите предшественици, загубите отново ще се инкасират от поданиците, не от властниците; няма да се върнат откраднатите пари и активи; хайлайфът ще тържествува в луксозните си свърталища, а „простолюдието” ще мизерува в гетата; 

- Тръгнат ли българите след месец-два отново да свалят  с протести и извънредни избори алчната партокрация, без да е приет нов избирателен закон, пак същите самовъзпроизвеждащи се „елити”ще окупират  политическата борса в центъра на София.

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой, индивидуален начин; куражлиите и непримиримите – зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997, или 2006 г.-  фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително /1-2 години/ . Общественият договор  задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата и да възстанови правовия ред в България. Сами при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!