Димитрин Вичев

Изумление, разочарование, омерзение, отвращение, възмущение, гняв , ярост....

Не мога да намеря една единствена дума, с която да опиша кратко и точно чувствата, които изпитах в деня, в който научих, че американската фондация „Жан Пол Гети“, която е най-голямата световна филантропска организация в областта на виртуалните изкуства, е решила да финансира дейности по възстановяване символа на комунистическия режим в България, т.нар. „летяща чиния“ на връх Бузлуджа.

На 23 август 1981 г. тогавашният диктатор Тодор Живков, с цялото си обкръжение от комунистически сатрапи, открива този мемориален комплекс в централната част на България на един от символните върховете на Стара планина. В близост са лобното място на Хаджи Димитър, борец за национално освобождение на България, загинал през август 1868 г. и връх Шипка, където през август 1877 г. са загубили живота си българските опълченци, воювайки за освобождението на Отечеството ни от османско владичество.
Годината на откриването – 1981, не е избрана случайно. През тази година тържествено се отбелязаха 1300 години от създаването на Българската държава (681 г.) и 90 години от т.нар. „Бузлуджански конгрес“, когато в околностите на връх Бузлуджа се заражда „социалистическото движение“ в България. 

Три десетилетия след този „конгрес“ 

една болшевизирана група се откъсва от социалдемократическата партия

и се превръща в комунистическа терористична организация, която извършва преврати и метежи, а през 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ осъществява един от най-зловещите бомбени терористични актове в света за ХХ век, със стотици жертви и ранени мирни граждани.

Този „паметник“ на Бузлуджа е създаден за „вечна слава“ на тази терористична банда, която през 1944 г. с помощта на окупационните съветски войски завзема властта в България с насилие. Построен е, за да напомня на всички българи, че „тази власт комунистите са я взели с кръв и само с кръв ще я дадат“ и че властта на терористите-комунисти ще бъде вечна.

За възстановяването на този символ на „завинаги победилия комунизъм в България“ и на победата на диктатурата над свободата, управляващият борд на американската фондация „Гети“ дарява стотици хиляди долари. 

Това не е паметник на изкуството и културата. Това е 

паметник на престъпниците, а не на жертвите им

Надявам се, че управляващият 13-членен борд  на фондация „Гети“ ще се запознае с истинската история за създаването на този „паметник“ и ще отмени това позорно решение.

В същия ден, в който бе открит „паметника“ на престъпната комунистическа власт - 23 август 1981 г., аз изтърпявах присъдата си „лишаване от свобода“ в Старозагорския затвор само заради това, че казвах истината за  същността на комунистическия режим чрез позивите, които аз и мои съратници-състуденти две години по-рано писахме, печатахме и разпространявахме в град Свищов сред студентите и гражданите.  Бяхме осъдени на затвор като „врагове на народа“. През 1981 г. бях на 23 години, а колегата ми на 26 години.

Знае ли бордът на фондация „Гети“, че комунистическата Държавна сигурност, филиал на съветското КГБ, бе 

по-страшна от нацисткото Гестапо 

и пазейки комунистическата власт от „престъпници“ като нас, на какви мъчения подложи мен и съратника ми в следствения арест на софийската улица „Развигор“? В това време комунистите строяха „паметника си“, посрещаха дипломатически представители по градовете на България, организираха световни детски асамблеи, за да покажат пред света „превъзходството на комунизма, щастието и благоденствието на народа и държавата“.
Знае ли бордът, че такива „престъпници“ като нас после ги пращаха в Софийския централен затвор в зловещото Седмо отделение при осъдените рецидивисти и осъдените на смърт за тежки криминални престъпления? Наричаха ни „врагове на народната власт“. Комунистите винаги са се идентифицирали с народа и всичките си престъпления вършеха „в името на народа и за неговото благо“.

Знае ли бордът на фондация „Гети“, че в Старозагорския затвор, където бяхме преместени по-късно, в отделенията за политически затворници бяха само хора, които страстно желаеха демокрация, свобода, справедливост? 

Знае ли бордът, че хора бяха в затвора за „шпионаж“, само защото са разговаряли с американски граждани в България или са чели и разпространявали забранена „вражеска“ американска литература? 

Знае ли бордът на американската фондация „Гети“, че в затвора имаше хора, които бяха там дори не заради някаква форма на съпротива срещу режима, а само заради това, че са се опитали да напуснат „без разрешение“ на комунистическата власт територията на България? Защото тя бе 

превърната в огромен лагер, а хората искаха  да живеят в свободния Запад

Нали в американската Конституция е записано, че всеки човек има правото на щастие? 
Според комунистите българите имаха право само на това, което им разреши властта. Свободата и щастието не бяха безусловно право. 
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че за българите Америка е била винаги мечта, но не като извор на блага и богатства, а като символ на свободата и демокрацията?
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че хиляди българи си отидоха от този свят недочаквайки страната ни да се освободи от съветското комунистическо иго?
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че в България след 9.09.1944 г. комунистите избиха около 30 000 български граждани и до 1990 г. подложиха на репресия над 300 000 граждани чрез  лишаване от свобода, уволнение от работа, изключване от училища и университети, изселвания от родните им места и конфискация на имуществото им? 
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че Българската комунистическа партия насилствено смени мюсюлманските имена на близо един милион български граждани и прогони над 300 000 от тях през лятото на 1989 г. в съседна Турция?
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че през 2000-та година българският 

Парламент обяви комунистическата партия в България за престъпна организация, 

а нейният режим на управление през периода 1944-1989 г. за престъпен?
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че Европейският парламент обяви 23-ти август за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма и от 2009 г. в целия Европейски съюз този ден се отбелязва като ден за възпоменание на жертвите на нацизма, фашизма и комунизма, защото престъпленията на сталинизма и хитлеризма са еднакви. На 23 август 1939 г. нацистка Германия и комунистическа Русия подписаха съюзен договор и заедно запалиха Втората световна война, нападайки и разделяйки си Полша през септември 1939 г., в следствие на което светът даде милиони жертви, включително и стотици хиляди американски граждани.
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че за разлика от Германия, в която след войната се проведе денацификация, в България след 1990 г. не се извърши нито декомунизация, нито лустрация?
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че българските комунисти 

никога не се покаяха, никога не се извиниха,

 никога не съжалиха и не поискаха прошка за престъпленията си? Напротив, цинично отговаряха, че „поемат вината само с мезета“.
Знае ли бордът на фондация „Гети“, че престъпниците - комунисти, ненаказани и не лустрирани, днес явно и задкулисно управляват „демократична“ България? Че използваха тези 30 години, за да се преоблекат в дрехите на „демократи“ и „честни бизнесмени“. Днес властта е отново в тях. Те са пак тук, пак са на власт. Още по-богати и нагли. Защото комунистите са като вълците. Хищници. И също като тях, козината могат да си сменят, но нрава – никога.
Днес комунистите в България имат всичко. И власт, и пари. Но им липсва едно единствено нещо - пълното опрощаване на греховете и заличаване на спомена за престъпленията им. Затова и така яростно вече 30 години се борят българските ученици да не изучават в часовете по история на България за престъпленията им. Все още в учебниците не е посочена истината за този жесток период от историята ни. Затова и до днес не дават да се премахне нито един от паметниците на комунистите – терористи, на комунистите - „дейци на комунистическото движение“, на паметниците на съветската окупационна армия, която завладявйки България през 1944 г. ги постави на власт. 
Затова все още има градове, села, улици и площади, носещи имената на престъпници.

Ето защо комунистите и техните наследници продължават всяка година в началото на месец август да се събират на връх Бузлуджа пред своя тотем – „чинията“, за да демонстрират, че те пак са тук, че са много и че са готови да управляват страната „в името на народа“. 

И се питам, как е възможно бордът на фондация „Гети“ да допусне този огромен гаф с безусловно тежки репутационни щети не само за фондацията им, но и за Америка?
Как не помислиха, че чрез даряването на средства за точно тази сграда, символично опрощават греховете на комунистите и им дават индулгенция за извършените от тях престъпления?

Надявам се, че и заради омерзените български граждани американското правителство ще направи нужното, за да не допусне този позорящ Америка акт да се осъществи.
Надявам се, че и всички американски граждани от български произход, напуснали България заради репресиите на комунистическия режим, ще намерят начин и форми да изразят отношението си по този въпрос. 

Нека се знае от нашите американски приятели, че ние 

никога няма да простим на престъпниците - комунисти в България

Те пропуснаха всички шансове през тези 30 години да се покаят и да изкупят греховете си пред България и пред нас - българите.

Няма да се успокоим, докато не премахнем всичките им паметници и не изтрием всичките  символи на престъпната им власт. Все някой ден ще извършим и пропуснатата декомунизация и лустрация. Заради паметта на жертвите, които даде българският народ.

Роден съм в една и съща година с американските музикални идоли Майкъл Джексън и Мадона. Те развиха таланта си и получиха признание в една свободна и демократична страна. В същите години комунистите в България вкарваха в затвори и убиваха музиканти за изпълнение на „упадъчна американска музика“. 

Връстник съм и на новоизбрания председател на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен. Убеден съм, че нашето поколение, родено и израснало в годините на Студената война, между свободния Запад и поробения Изток, има дълг към жертвите не само на нацизма и фашизма до края на войната, но и към жертвите на комунизма в Източна Европа до 1990 г. Надявам се, че от българските представители в Европейския парламент ще дойде инициативата за пълна забрана на символите на комунизма на територията на целия Европейски съюз и че Европейската комисия ще внесе необходимите законопроекти, а Европейският парламент ще ги подкрепи и узакони.
Величието на държавите и народите се измерва не с материалните блага, които притежават, а най-вече с ценностите, които отстояват. 

Убеден съм, че Америка е велика не защото е най-богатата страна, а защото повече от две столетия тя е

 символ на свободата, демокрацията и солидарността

с поробените от диктаторски режими народи.

Вярвам, че България и Европейският съюз ще бъдат такъв символ и надежда за угнетените и онеправданите хора по света и няма да допуснат мракобесието да се завърне на нашия континент.

Символите на комунизма трябва да бъдат разрушени и заличени навсякъде в Европа.

За да има покой за мъртвите и мир между живите.