Александър Йорданов

Зърнах хилядите зомбита в Белград. До къде само са паднали гордите някога сърби от още по-гордата някога Югославия – да приветстват Путин!
А някога не беше така. Белград имаше самочувствието, че е център на държава, която може да скръцне със зъби на СССР. Не само в политика, но и в спорта. Тогава с удоволствие гледахме как югославските отбори тупат съветските на футбол, баскетбол, че дори и на водна топка. Сърбите се чувстваха граждани на света. Защото 

не се водеха по акъла на Русия

 Бяха независими. И трябва да признаем, че живееха по-добре от нас. Тогава ние бяхме захлупените от СССР. Нашите комунисти като буболечки се бяха снишили и пълзяха пред Москва.
Мисълта ми е, че когато сърбите не я караха по руски, те живееха по-добре. Във всяко едно отношение. И това е логично, защото в геополитиката има основно правило – колкото един народ е по-далеч от влиянието на Русия, толкова този народ живее по-добре. Това сърбите го бяха разбрали в началото на 50-те години, но 40 години по-късно го забравиха. И се поведоха отново по акъла на Русия. Направиха свои лидери отрепки като Милошевич, Младич и Караджич, на Москва взеха да разчитат и резултатът е налице. Първо си загубиха Югославия, а сетне и Косово. Загубиха ги навсегда! Но вместо поука те продължават да забиват в дупката, която сами си издълбаха.
Ето ги и днес. Отново като удавници се хващат за Путиновата сламка. Не бих ги нарекъл глупави, но ми минава такава мисъл. Защото нашата история ми е пример. Колкото пъти ние сме се заиграли с Русия толкова пъти сме губили. Но и руснаците хаир с нас не видяха. Разпадна им се Съветският съюз.
Сега сърбите отново задълбават в нищото. Мазнят се на Путин, мило кученце шарпланинец му подарили. Голям кучкар се извъди тоя руснак, ей! Но тук е редно да припомня на зомбитата – сръбски и наши, че Шар планина е македонско-косовска планина. Половината е в Република Северна Македония, а другата половина – в Република Косово. С други думи не е сръбска планина. И шарпланинецът не е сръбско кутре, а македонско и косовско. Така че от много любов към Русия сърбите сгафиха.

С чуждо куче кеф на чужденец доставят

Пожелавам на Путин колкото пъти го погали толкова пъти да се сети, че Косово и Македония са независими държава.

Не обичам циничните политици. А точно такива са Вучич и Путин. Хиляди невинни хора осмърти политиката на Путин – като се започне от загиналите в Чечения, Грузия и Украйна, и се стигне до, Бог да ги прости, 65-те изпълнители от ансамбъла „Александров”.
А Вучич е въздух под налягане. На него ясно трябва да му се каже, че Сърбия няма да види Европейски съюз, докато се заиграва корупционно с Русия. Защото всяко приятелство с Русия е корупционно. И още една причина има Сърбия да не помирише Европейски съюз. Сърбия няма да стане член на ЕС, ако първо не влезе в НАТО.
И отново същата песен. Въртят, сучат все за енергийни проекти говорят. А бе, джанъм, те и децата вече разбраха, че барабар с енергийните проекти върви и политическата зависимост. А

 зависими от Русия държави нямат място в нашия Европейски съюз

 Европейците нас ни пуснаха в своя съюз, но това не значи, че и на сърбите ще им се отвори парашута. Затова е хубаво, че телевизиите показаха колко „европейска” е днешна Сърбия. Никак не е европейска. Направо си е сибирска. Студ на Балканите донесе Кремълският авантюрист . Но пък получи подарък кученце, показа си и бронираният танк - автомобил, помаха с ръчичка и си отлетя в белокаменна Москва. А сърбите си останаха с проблемите, а те, поне докато президент е Вучич, ще продължат да се задълбочават. И все повече ще отдалечават тази съседна нам държава от Европа. Ще вдянат сърбите, но ще бъде отново късно.
Мисля си и друго. Трябва ли да се помага на такива заблудени народи? На народи, които се водят по акъла на Москва? И си отговарям – не, не трябва. И мъката е човешко чувство. Нека да я изпитат. А който се е събрал с Русия има гаранция от 100%, че ще се мъчи.
Когато на 9 февруари 1916 г. Иван Вазов научил от своя приятел проф. Иван Шишманов, че руска ескадра е обстрелвана от наши аероплани, а един руски торпедоносец се е натъкнал на поставени мини в морето край Варна и е потънал, той реагирал така:
"Хак им е! Какво търсят около нашите брегове?"
И аз ще завърша като дядо Вазов, но ще го рекна за сърбите: „Хак им е!”