Аспарух Панов

Оставката на лидера на АБВ Георги Първанов е факт. Понякога и в левия политически спектър стават чудеса! Макар и приета „само за сведение” от Националния съвет, това е вече един положителен сигнал в нашата противоречива до перверзност политическа среда. До 25 април, когато ще се проведе общо събрание на партията, на което ще бъде избран новият лидер на АБВ чрез пряк избор от всички членове на формацията и дори и от нейни симпатизанти, има почти два месеца. За българската политика – предостатъчно време за 

раздаване на картите

Изборът на председател ще бъде ключов тест както за европейската ориентация на формацията и парламентарната й група, така и за доверието на коалиционните партньори към участието на АБВ в управляващото мнозинство. На въпрос дали ще се кандидатира, Първанов каза, че не е човек, който ще се натрапи със своята кандидатура, но ако е номиниран, ще приеме да участва в избора. За 26 април е насрочена конференция на АБВ, на която ще бъдат обсъдени три теми – за развитието на АБВ, за оценка на резултатите от управлението и за дейностите по участието на АБВ в местните избори.

Очевидно залогът за бъдещето на партията е много голям. Затова, ако някой (все още) си мисли, че с лидер като Георги Първанов, АБВ може да се афишира като „новото европейско реформаторско лице“ на българската левица, дълбоко се лъже. Всички повече или по-малко се въртим в порочния кръг на българския преход и прекрaсано знаем, че стартирането на проекта АБВ съвсем не бе случайно. В продължение на 10 години (от 2001 до 2011 г.) основното политическо представителство на руското лоби в България се осъществяваше точно от президента Първанов и неговия съветническо-посланически икономически и политически кръг, доминиран от агентите на ДС. Едно от най-потресаващите събития през през двата му президентски мандата бе посещението на Путин в България в началото на 2008г. Публично демонстрираните тогава отношения между двамата президенти, отношения от типа „водещ офицер – агент” бяха наистина сюрреалистични от всяка гледна точка.

Нещо повече, като президент Георги Първанов не само че не олицетворяваше единството на нацията, но и допринесе сериозно за

поляризацията на обществото и обезличаването на президентската институция

С миналото си, свързано с комунистическата ДС и с проруските си политически възгледи, той нямаше необходимия авторитет на държавен глава пред нашите съюзници, като особено през втория си мандат се намираше в международна изолация. Огромен срам за България е фактът, че по времето на Първанов беше постигнат абсолютен рекорд на броя на дипломатите от комунистическо време, едновременно съветски възпитаници и бивши сътрудници на ДС, които да бъдат на стратегически дипломатически постове и да работят в президентската администрация. За тази пагубна за страната кадрова политика в българската дипломация, агент „Гоце” имаше пълната подкрепа на министъра на външните работи в тройната коалиция Ивайло Калфин.

Казвaл съм го много пъти, но ще го повторя пак. На руското лоби в България дължим изключително много – корупцията, олигархията, проблемите с върховенството на закона и „енергийния рекет”, на който сме подложени, както и неспособността на БСП да се трансформира в една модерна европейска партия. Ако искаме да обобщим с едно изречeние:

на руското лоби дължим нестаналата декомунизация в България

Днешните драматични събития около Украйна, анексирането на Крим и сериозната криза в отношенията Русия – ЕС и Русия – НАТО поляризираха до неузнаваемост политическите настроения в България от категорично проевропейски до еднозначно и многозначно проруски. Независимо дали ни очаква „студена война“ или „студен мир“, около източната граница на ЕС и НАТО и специално в България вече е много, много горещо. На дневен ред излиза ключовият въпросът какъв политически сигнал ще даде България при подготовката си за Шенген и за председателството на ЕС през 2018 г. След всичко, което се изписа и изговори по винаги болезнено актуалната за българското общество тема „Русия”, от решаващо значение е, сегашният ни политически елит и гражданското общество да гарантират стратегическия европейски курс на страната ни. А Георги Първанов не само че излъчва страстно проруска публична енергия, необяснима за днешното ни битие на неразделна част от Свободния свят, но с позициите си прескача всички допустими „червени“ граници, които си е поставила ПЕС с председател Сергей Станишев.

Каквито и отицателни оценки да се правят днес за политическата дейност и възгледите на Георги Първанов, няма съмнение, че подадената от него оставка е признак на политическа зрялост. От тук нататък трябва да се утаи пяната и да се успокоят емоциите. Но някои неща трябва да се кажат още днес, и то точно днес. 

Окончателното оттегляне на Първанов

от битката за лидерския пост в АБВ би бил най-разумният негов ход в цялата му толкова противоречива политическа кариера. Това ще стимулира не само развитието на АБВ, но и цялостното социалдемократизиране на българската левица

И това е посланието ми не само към Първанов и неговото ДС обкръжение, но към всички нас, които преди 25 години имахме амбициите да променим и себе си, и България, колкото и помпозно да звучи едно такова клише. Да, крайно време е да си ходим! Каква нова политика можем да очакваме от този паноптикум на българския преход, към който принадлежим всички „стари муцуни”, и бесепари, и седесари, и депесари. Да не говорим за несменяемите синдикалисти или за вечните политолози и социолози, прелитащи като пчелички от цвят на цвят и опрашващи с дърдоренето си благодатната медийна среда.