Илиян Василев

Нямах никакви илюзии, че рано или късно, Москва ще съумее да мобилизира своя ресурс в посока генерирането на скепсис относно версията и позицията на Великобритания по непровокираната атака с нервнопаралитичен газ срещу бившия агент на ГРУ Скрипал и неговата дъщеря.
Първата контрареакция на Москва беше да отрече категорично - на принципа - отричай до край, все някой ще се усъмни, че сме виновни. Скоро след това Кремъл разбра, че се заражда огромно външнополитическо цунами и пусна втората вълна от контрадеизнформация като посочи станалия вече дежурен виновник - Украйна. Точно по схемата със свалянето на самолета МН-17 над Украйна. Помните ли, "Букът" беше украински.
Преди три дни, Лавров се помоли двете жертви 

да оцелеят за да разкажат "истината"

 Това не попречи да се пускат всякакви версии - за това, че някой откраднал формулата на "новичок" - разбирай американци, англичани и т.н., след това останали неунищожени количества някъде по средноазиатските републики. До тук важното е, че не се оспорва наличието на подобен газ и правилността на идентификацията.
Много силен удар върху ефективността на контрадезинформацията на Кремъл нанесе един от откривателите на това ново химическо оръжие, който от безопасното си място в САЩ започна да разкрива детайли от програмата и същността на това откритие.
Проблемът за Москва тепърва ще нараства, след като ЕС се присъедини към санкциите, след като НАТО оцени опасността и вземе контрамерки срещу използването на химическо оръжие за теористични цели и най-вече като се върне назад лентата с неразкрити убийства и подозрителна смърт на над 15 руски граждани. Примерите не само от далечното минало, буквално всеки ден имат нови случаи.
На този фон българското външно министерство се задоволи с една принципна декларация, в която не влиза в подробности, а само заявява за 

солидарност с "партньора" Великобитания

 И "петата" колона се вдигна на всеоружие.
Няма нищо ново, или иновативно в подходите - напомнят манипулациите с неразкритото химическо оръжие на Садам Хюсеин, като удобно се забравят доказаните случаи на употреба на химическо оръжие в Сирия.
Стигна се до там, че външнополитически експерти - основно симпатизиращи на левицата и бившия шеф на разузнаването се усъмниха в качеството на доказателствения материал.
Цяло чудо е наистина, че британците откриха за какъв газ става реч и разкриха механизма на терористическата атака. Никой не спори вече, че става реч за боен отровен газ. У нас случаят щеше да бъде отдавна затворен и щеше да си мине под рубриката - Мишо Бирата получил инфаркт.
Никой не спори, че бащата и дъщерята са в критично състояние вследствие на действието на този газ.
Освен прякото свидетелство на Вил Мирзаянов, създателят на газа - убиец, обвинението стъпва върху предисторията на подобни убийства - Литвиненко с полоний, на Борис Березовски и най-вече откритите заплаха от страна на самия Владимир Путин дни преди атаката в Солсбъри, че 

предателите ще умрат в мъки

 След това загина и Николай Глушков. Тромавите опити да се припише всичко на вътрешни разборки между про и антипутинската емиграция във Великобритания само издават отчаянието на Кремъл.
Припомни се и личната отговорност на Путин при решението за използване на нервнопаралитичен газ в театъра Дубовка, при който загинаха над 130 души.
Още от самото начало на кризата британските политици имаха солидно основание да обвинят Кремъл и лично Путин, както го стори Борис Джонсън. И в двата случая - както ако Москва е организирала операцията с нервнопаралитичния газ, или е допуснала някой друг да го направи, защото не е контролирала или съхранявала този газ, отговорността е нейна.
Далеч съм от мисълта, че тук опитите за контраатака и манипулация на прокремълските политици ще спрат. Напротив, те вече искат нови доказателства, изказват нови съмнения и предположения, само и само да спасят Путин от възмездие и отговорност. Не случайно бивши шефове на българското разузнаване са принудени за

 защитават тезите на Кремъл

Било прибързано да се обвинява Кремъл?! Вероятно съдят по стандартите за разкриване на престъпления от българската прокуратура и разследващите органи. Да припомня, става реч за оръжие за масово поразяване, използвано за терористически цели от държавни институции на Русия. Британските служби действат, така както трябва да се действа, защото при такава атака никога не се знае какъв е периметърът на поражение, кога спира атаката и какви са продълженията.
Министерството на въшните работи тепърва ще има работа.
А ексшефовете на българското разузнаване защитават просто себе си, защото там в миналото стои "неразкрито" без отговорност престъплението срещу Георги Марков.