Иво Инджев, ivo.bg

Какво е по-ценно от Цецо за Бойко? Този въпрос искам да изведа в началото на текста, свързан с развитието на битката на Борисов за оцеляване.

Обвиненият за злоупотреби бивш министър на земеделието Мирослав Найденов има мотив да се защитава чрез хвърлената днес от него бомба с твърденията си за подслушванията в правителството на ГЕРБ, но авторът на този текст не може да бъде заподозрян в пристрастност към нито един от борещите се лагери в тази партия. Поради което ще добавя към твърденията за подслушвани министри нещо повече: Росен Плевнелиев е подслушван в качеството му на президент и източникът на тази информация не е Мирослав Найденов.

“Цветан Цветанов е подслушвал незаконно Росен Плевнелиев, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и други политици. Усещах, че аз също съм обект на СРС-та, защото знаех, че е така”, заяви пред Би Ти Ви Найденов. Той разказа, че преди съставянето на служебното правителство е разговарял с президента Плевнелиев и двамата са оставили телефоните си в съседно помещение. “Тогава говорих с него за земеделски политики, но оставихме телефоните си и дори пускахме телевизор за страничен фон. Това не е нормално, разберете”, заяви Найденов, с което на практика казва, че държавният глава също се опасява от подслушване.

Росен Плевнелиев има основание за своите подозрения. Заяви го пред мен „едно лице” (няма да споменавам друго, дори и прокуратурата да се заинтригува, без съгласието на моя източник), което е било поканено от президента на разговор на 4 очи, оказал се на повече уши. „Лицето”, което е разговаряло в качеството на възможен служебен премиер, разпознава малко по късно подробности от водения уж строго конфиденциално в кабинета на държавния глава разговор. Детайли от него изтекли буквално минути след това в сайтове, притежание на медийната империя, командвана от депутата от ДПС Делян Пеевски.

Това, във което сега всички ще се вторачат е самото подслушване, което първата, а не втората сюжетна линия, макар тя за мен е по-важната. А именно: как държавата се ръководи и манипулира през медиите, които служат на милиционерщината и свързаната с нея капитали. Защото Цветанов, както изглежда, е пътник- контраатаката на Мирослав Найденов, който старателно защитава реномето на Борисов в същото време, показва, че най-вероятно партийният бос е готов да отреже дясната си ръка в името на своето оцеляване. Но многоръкият му октопод в медиите ще си остане в подмолите- той му е по-ценен и от Цецо.

Та че, призивът е: не се оставяйте да ви отклоняват вниманието! Скандалът с разкритията за подслушването наистина е голям, но той е като онези бомби, чиято цел е да заглушат жертвата и да отклонят вниманието й. А жертвата сте вие. От вас се иска да не забележите главното.

Истината е, че в България, с или без Цветанов, нищо няма да се промени, ако милиционерите се сменят и топят взаимно, но инструментариумът им остане непокътнат. Въпрос на повече „мускули” е кой ще го овладее- Първанов и компания предадоха тази щафета на Борисов и компания. Сега има вероятност Борисов да се откупи като я върне на приносителя Станишев, комуто далаверата с контрола над медиите служеше по същия начин и със същите посредници.

Ето на това, а не само и лично на Цветанов, трябва да се каже „баста” ( цитирам Мирослав Найденов с неговия призив да бъде спрян бившият вътрешен министър и той да напусне политиката). В противен случай всички наивници ще продължават да си мислят, че отиват да решават съдбата си с пускане на бюлетина в избирателните урни, а всъщност ще участват в кремирането на истината в крематориума на медийния монопол, в чиито пещи систематично и дългогодишно горят свободата на словото, поднесена като прах в медийните урни.

Прави ли ви изобщо впечатление двойното значение на думата „урна”- една за изборите и друга след крематориума?! Интересно съвпадение, нали.

Ако не се инкриминира престъплението срещу свободното слово, няма да има кой да контролира следващия престъпник, въоръжен с медии.