В България комунистическите напластявания и кривият патриотизъм са много, много по-силни от Вярата

Христо Марков

     Накъде отиваме ?!    Наистина въпросът е тягосен. И много актуален през 2017 год. Преди близо 30 год. го поставиха Георги Данаилов и Рангел Вълчанов и май от тогава все се питаме – „Накъде сме тръгнали?”. Двамата вече ги няма, но въпросът остава и тежи на съвестта на България, но виси без отговор, даже става все по-натрапчив. Тази сутрин бях зашеметен, че католическият свещеник Паоло Кортези напуска България. Омерзен, низвергнат, самотен, но скътал силната си вяра в Бог. Тръгва си, защото е приютил самотно сирийско семейство в църквата на гр. Белене. Те са съвсем законно пребиваващи в страната, снабдени с всички документи, говорят няколко езика и искрено се надяват да намерят в България много, ама много малко – човещина, човещко отношение. Нищо друго.
         За сметка на това отец Кортези получи обиди, клевети, неприязненост, заплахи/включително за живота му/ и накрая бе обвинен, че работи срещу жителите на Белене. Приютил в божия храм семейство, което потърсило спасение в България. Удивен съм, че това се случва в селище, в което 80% от жителите му са именно католици и отец Кортези се е грижил 

за спасение на душата им

 За разлика от нашите чернокапци той е активен млад човек искрено отдаден на Бога и вярата. Но се оказва, че в България комунистическите напластявания и кривият патриотизъм са много, много по-силни от Вярата. Парадоксално, но е така! Нямам обяснение на какво се дължи това? Дали, защото години, десетилетия наред голяма част от жителите на Белене се изхранваха, създаваха поминък от лагера, затвора  на съседния остров? Дали от това, че вярата отдавна е загубила битката между омразата, нетърпимостта и безбожието и милостта, човещината и смирението, както проповядва нашия Спасител?!

Накъде отиваме, българи?!

Това, което се случва с отец Кортези е чудовищно! Да прогониш един служител и тих последовател на вярата затова, че е подал ръка към нещастниците е наистина чудовищно! И няма ли кой да обясни на родните пишман патриоти, че в святата Търновска конституция пише черно на бяло следното:”Всякой робъ отъ какъвто полъ, вера и народностъ да бъде, свободенъ става щом стъпи на Българска територия./чл. 61/”. Това са ни завещали предците - Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Марко Балабанов драги псевдо-патриоти! Всякой роб става свободен щом стъпи на българска територия! В своята история на Третата държава България е преживяла шест големи бежански вълни. С хиляди, стотици хиляди прогонени от родния си дом. И българите са ги приемали, приютявали, помагали са им, а големият Андрей Ляпчев дори ги оземлява, строи им къщи/т.нар Шаронови домове/, за да се чувстват като у дома си и се интегрират в обществото ни. Сега в 21 век едно семейство става причина да бъде прогонен от България един свещенослужител! Просто невероятно.
Накъде отиваме, българи?!
         Запознах се с отец Паоло Кортези в … Старозагорския затвор преди няколко години. Бе дошъл да почете паметта на хилядите политически затворници, изпратени там от комунистическия режим. Той го наричаше „безбожния”. Млад, слънчев свещеник, научил български, отдаден на вярата си и паметта, защото казваше, че „паметта е символ на духовността”. Бе отдаден  на идеята да направи мястото на концлагера 

Белене място за памет и преклонение

 Българските власти мълчаха, но отец Кортези продължаваше. Доведе стотици италиански деца там – да видят, че са съществували такива места за унищожение, за смачкване на човещината и безбожието. Отец Кортези говореше като истински проповедник с убеденост и вяра в светлите си очи. Тогава се замислих защо католическата църква все по-убедително печели битката за душите, за спасението на човека, за отдадеността на Бога. Съвсем не е случайно, че тях ги закрилят българските мъченици Евгений, Павел, Камен, Йосафат, Флавян и Фортунат – погубени от комунизма в България.  Нашата църква не направи нищо да канонизира някой от хилядите български свещенослужители, погубени от безбожниците. Като отец Константин Бъчваров от село Торос.
         Накъде отиваме, православни християни?!
         Отец Кортези получи обвинение дори в … каналджийство, освен че бе обвинен за провокации срещу жителите на Белене!? Той обяви стачка, затвори църквата и поиска извинение от провокаторите. В отговор получи заплахи за живота си и предупреждение, че ще запалят църквата, ако не бъдат махнати бежанците оттам. Днес отец Кортези избра пътя на смирението и всеопрощението като ни оставя и няколко думи: „Продължавайте вие/за сега/ битката за истината, за справедливостта, за паметта с чест и вдигната глава!” Страшни думи, но и вик на болка от тая държава, безотказно наказана от комунизма. Повече от сигурен съм, че атаките срещу отеца са и за намерението му да направи от Белене място за памет и поклонение за невинно погубените хора там. Това накара президента Плевнелиев през 2016 год. да го удостои с почетен знак за усилията му за опазване на българската памет, но не го пожали от безумните изстъпления на наследниците на надзирателката Ръжгева/също от Белене/, Гогов, Газдов, Горанов!
         Искрено се надявам все пак Българската православна църква да реагира на отношението към отец Кортези. Нали служат на един Бог?! Да не се окаже, че докато едни служат на Бог, други са кланят на офицерите си от Държавна сигурност? Въпрос на чест е, на отдаденост към истината и Бога. Искрено се надявам и държавните мъже да кажат дали подкрепят отец Кортези или ще 
припяват на пишман националистите, 
защото тази случка за пореден път хвърля тежка и неприятна сянка върху името на България, просто да кажат дали правят разлика между добро и зло. Длъжни са в името на паметта на онези дето са написали свещените думи в края на 19 век: „ Всякой роб става свободен щом стъпи на българска територия!”
         Ще чакаме вашата реакция другари и другарки, дами и господа! За пореден път ставаме за резил и си мълчим, увъртаме и търсим спасение в лошотията. 
Накъде отиваме, българи …