Андрей Пионтковски, радио Свобода 

Преди почти двадесет години, когато управляващият елит представи обърканите и зашеметяващи, готвени от десетилетие "пазарни реформи", и станаха серия от взривове в домовете, бе изфабрикуван за пред руското общество телевизионен персонаж: млад, енергичен офицер от тайните служби, който дава категорични и ясни команди, изпращайки победоносни полкове в сърцето на Кавказ, за да всяват ужас и сеят смърт сред терористите и враговете на Отечеството. Както вашият смирен слуга  преди почти двадесет години забеляза, че „женската душа на Русия, копнееща за властващ повелител, скърби ту по уважавания Евгений Максимович, ту по млад герой-любовник: „на кой ли точно чародей да предостави покварената си красота". Така наречената 

липса на алтернатива за Путин,

 днес е изключително опасно нещо както за властта, така и за обществото като цяло. Пространството се затвори и времето спря, краят на историята във Фукуяма дойде в една конкретна страна. Политическата конструкция на съвременна Русия се оказа увиснала на тънката нишка на мита за Путин. Гражданите вече са мамени толкова много пъти, че просто е непоносимо отново да бъдат измамени. И сега тези, които умират в Чечня, мръзнещите в Далечния Изток, прииждащите към  Централна Русия, ще се окажат, противно на всеки здрав разум, тези, които подкрепят мита за Путин и рейтинга на Путин. И в този смисъл Путин е „всичко, което имаме“. Това е последният руски мит – безсмислен и безпощаден. 

Бях прав, макар никога да не съм предполагал, че това може да продължи двадесет години. Огромната отговорност за катастрофата на Путин, която се случи в Русия, се дължи на само на мерзавците, които непосредствено я причиниха, но и на тези, които се опитаха да им се противопоставят, но така и не успяха. Загубиха двадесет години от живота си, за да се противопоставят на триумфиращата баналност на злото. В рамките на моите собствени възможности аз разчленявах, препарирах и осмивах това зло. Призовавах да се избавим от него, предрекох предстоящото му падение много преди днешното време. Как бих могъл да не правя всичко това, след като винаги, от самото начало - от момента на "ученията" в Рязан и случайните подмятания на героя - алтернативата бе ясна: 

амПутинация или гангрена

Родината или нейната смърт.

Родината от един път избра смъртта. За нея се погрижиха опитни и цинични свещеници. Митът за Путин бе модифициран няколко пъти, бе рестартиран, а през 2014 г. бе предприета шокова терапия с творческите усилия на бандата „кримнаши“ и  „добрия Хитлер“, която имаше подмладяващ ефект. През есента на 2018 г. обаче неизбежното се случи. Шокът от "пенсионната реформа" преля чашата, а Кремъл така и не може да направи нищо по въпроса.

Смъртта на мита за Путин е особено важна преди всичко заради последствията, които ще има за политическия изход през 2018 година. Това отбелязват всички коментатори - от проклемълските анализатори до радикалните блогъри. Достатъчни са само няколко думи: падащ рейтинг, разочарование на населението, икономическа и социална безизходица. И съвсем основателно те повтарят една и съща думичка -  "транзит", нелепо съпътствана от "2024".

Транзитът наистина започна, но беше много по-фундаментален, в сравнение с планираната инерционна измама през 2024 година. Да, въпросният индивид все още ентусиазирано разиграва шайбата по Червения площад, заплашва Запада с 27 максими, среща се със служители на FSO, маскирани като обикновени хора, но митът за героичния владетел, за обществения защитник, вече е в небитието. Тази смърт на един мит не означава, че утре стотици хиляди хора ще излязат на улицата, искайки да премахнат Путин или да променят режима. Но това означава, че нито един човек няма да излезе нито в защита на Путин, нито в защита на режима. Докато растящото всеобщо недоволство и омерзението от битието не прераснат в реални протестни действия, управляващата група има възможност отново да се опита да овладее ситуацията, да се бетонира отново. Тя просто е длъжна да направи първата си стъпка в операция „Транзит-2019“.

Митоносецът служеше на затъналия до гуша в кражби  „елит“ за амулет, който имаше сакрални функции. Той беше единственият интерфейс на властта в общуването с хора, които й бяха антропологически чужди. Тези, които поставиха президента начело на страната, категорично не можаха да нахранят хората. Путин, с този образ, който му бе създаден - на "син на народа от покрайнините на Санкт Петербург" почти до края на 2018 г., повече или по-малко можа да го стори. Сега клептократите нямат вече такъв талисман. Според обикновените хора Путин е станал част от правителството, враждебно настроено към народа. Тази нарастваща ментална бездна между хората и властта не трябва да се търпи чак до 2024 г., а тук и сега незабавно да бъде запълнена с телата на определени врагове на народа. В това именно се състои „Транзит-2019“.
Добре, разбира се традиционните отвъдокеански врагове, както Путин уместно ги нарича, рано или късно „просто ще умрат“. Но друга много неприятна изненада през 2018 г. за клептократите е нарастващата 

пропаст между външнополитическите възгледи на по-голямата част от населението и управляващия "елит"

 От една страна са социологическите проучвания, които свидетелстват за все по-категоричното отхвърляне на антизападната, милитаристична политика, а от друга - истеричната омраза, господстваща в телевизионните външнополитически програми. Тази разгаряща се  омраза, която не съществуваше дори в съветски времена, се прелива в експлозивната смес от комплексите за величие и малоценност. Тя е характерна за управляващия елит и неговите идеологически апологети, но е неприемлива за обществото.

Това означава, че възстановяването на Михалковската симфония на властта на народа може да се случи по другия проверен начин - масово демонстративно избиване на част от властовия елит. През 2019 г. елитът на Кремъл може да повтори съдбата на жертвите-палачи в КПСС (б) през 1937 година. Кой в каква категорията ще попадне изначално, зависи от баланса на силите между конкурентните кланове, които държат властта.
В Русия няма частна собственост - тя е мафиотска държавна собственост. И когато я отмъкне една банда крадци, всички права върху собствеността са поставени под въпрос. Въпросът на кого „принадлежи“- не се решава в арбитражните съдилища на Лондон! Този въпрос се решава „по подразбиране“. Доскоро Путин гледаше и се разпореждаше (това е друга важна функция на кръстника), но днес той е само един от многото. Мафиотските кланове, които си съперничат, са въоръжени, с тях са свързани различни официални, полуофициални и неофициални служби за сигурност. Изключително показателно в тази връзка е едно предколедно изявление на простодушния генерал от армията Виктор Золотов, което звучи приблизително така: "Аз съм предан на един велик човек, който изправи Русия, която беше поставена на колене, и завинаги ще му остана верен, с 350 000 бойни щика зад гърба си."

Но тези същите 350 000 щика струват скъпо! Золотов се  разприказва и от устата му се изплъзнаха думи, за които всички там по върховете само си го мислят - кой има толкова много щикове? Генерал Золотов е държавник, член на Съвета за сигурност на Руската федерация и ако иска да каже на града и на света, че има някой, който да защитава Путин от вътрешните му врагове, защо му трябваше да изрича точно тази цифра? В Русия не 350 000 силоваци носят оръжие, а няколко милиона. Золотов говореше не като държавник, а като командир на една от многото банди в Русия. И когато такъв военачалник напомня, че той и неговият господар имат 350 000 щика, той се заканва (заплашва) не на опозиционните блогъри-хамстери, а  на своите колеги, полеви командири на такива банди.

Не знаем всички подробности за разкола в силите за сигурност, но една от линиите на водораздела е очевидна, много ясно се видя още преди три години, в сблъсъка между службите за сигурност по време на разследването на убийството на Борис Немцов. От едната страна, Золотов и Рамзан Кадиров, най-преданата част от службите за сигурност, свързани лично с Путин, а от другата - всички останали, които мразят Кадиров и Золотов.

И двата лагера са истинска чума,

 но само един от тях ще получи в акцията „демонтаж -2019“ опричината (служители на царя по времето на Иван Грозни, с други думи на Путин днес, б.ред.) мандат за глобално прочистване от "крадци, корумпирани служители и предатели", и съответно, както казва Александър Дугин, опричната акция за властта.

Не се осмелявам да предсказвам изхода от битката между православните булдози от задкулисието и  личния състав на бъдещия Комитет за национално спасение. Но впечатляващ е все по-големият брой "суверенно-патриотични" плъхове на мейнстрийма, които все повече и повече смело си похапват от Всички Нас. И двете бандитски групировки ще доведат Русия до военна катастрофа, поражение и вероятно до разпад. Но по различен начин. Главозамаян, в случай, че "победата" извоюват бойците от Руската гвардия, Путин ще види в това знак от Бога и ще прибегне до шантаж, който ще бъде на ръба на ядрена война в конфронтацията си със Запада. След като „Безпътният“ се справи със Золотов, движен от жаждата за "отмъщение", натрупана през годините, ще се втурне към Кадиров, развявайки знамето за "връщане на Чечения в границите на Русия, към която по право принадлежи". За съжаление, този лицемерен и измамен лозунг ще намери известна подкрепа в обществото, включително сред видни опозиционни фигури. 

И ще започне Третата чеченска война

Силоваците и преди всичко офицерите на ФСБ никога не са прикривали изключително негативното си отношение към проекта „Кадиров“. Те са убедени, че са били лишени от "победата" в Чечня, давайки власт на Кадиров, за което още плащат дан. Те не могат да се примирят със загубата на Чечня като зона, свързана с тяхното чревоугодничество, и което е още по-важно за тях - като зона, в която да упражняват опияняващата абсолютна власт над живота и смъртта на един милион души. Проектът „Кадиров“ ги лиши от тези две основни удоволствия и за това Кадиров искрено и по приятелски ги ненавижда. Въпреки това, каквито и да са претенциите на чеченците към Кадиров, всеки опит на силите за сигурност да се върнат към бившия произвол в Чечня, ще обедини чеченското общество в яростна съпротива. Чеченците не са забравили нищо и не са простили на никого.
Не си струва да се мисли за връщането на авторитарната офшорка на Кадиров в нашето вътрешно "правно" пространство чрез още по-кървава Трета чеченска война. Механизмът на тиктакащата руско-чеченската катастрофа може да бъде спрян само чрез прилагането на неотменения Договор за мир и  взаимодействие между РФ и ЧРИ, подписан на 12 май 1997 г. в Москва. Още един опит (какъвто има през последните два века) за геноцид на най-изстрадалия народ за Русия, както нарича чеченците Дмитрий Фурман, ще прелее чашата на търпението на свободния световен дух.

В тази връзка и като заключение ще приведа фрагмент от моята статия „Апокалипсис сега“, публикувана през 2000 година: "Никой не каза нищо за омразата на руснаците" - в тази кратка фраза бяха предсказани преди 150 години всички руско-чеченски войни. Ние обаче не сме я чули. И така, "на гробището няма плач. Има някаква потискаща тишина." Ние обаче не чуваме тази тишина. Ние никога няма да победим тези хора, чиито жени не плачат на техните гробища. Казват ни постоянно, че въпросът изобщо не е в Чечня, а в това, че благодарение на чеченската операция Русия, която беше на колене, се изправи, елиминира синдрома на Ваймар, съживява величието си и накрая - поставя си нови възвишени и смели цели - да настигне Португалия след 15 години.

Русия винаги е изграждала своите Градове Слънца  - както Санкт Петербург, така и Беломорканал – върху купчини от човешки тела. На своите. След всеки такъв "проект за модернизация" Русия потъваше все по-дълбоко в тресавището на историята. Този път решихме да издигнем лъчезарния си либерален Лисабон на по-солидна основа: върху купчини от чужди тела в мазетата на Комсомолск, Грозни и десетки други чеченски градове и села. Очевидно е, че това е концепцията за "просветения патриотизъм", за който напоследък много обичат да говорят голобрадите слуги на властта.
Португалия може да спи спокойна. Защото не така може да се изправиш, ако си поставен на колене. Така единствено губиш способността да се изправиш.“

Превод: Faktor.bg