Позорът Пеевски

Едвин Сугарев, svobodata.com

Конституционният съд за пореден път се оказа не на висотата на своята мисия като върховна институция в съдебната власт, призвана да бди над регламентите на Конституцията – сиреч над справедливото изпълнение на задълженията и отговорностите, произтичащи от Обществения договор между управляващите и техните работодатели – българските граждани. Верни на принципа да прехвърлят горещите кестени другиму /понеже няма на кого, направо в небитието/, конституционните съдии се оказаха съгласни до един, че с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС неговите депутатски правомощия се прекратяват, но пък бяха стратегически несъгласни по казуса дали това е „непоправимо“ накърняване на неговия статус, или не. Скриха се зад разнопосочно гласуване от необходимостта да вземат решение – и с това бягство от отговорност на практика обезсилиха искането на ГЕРБ и възстановиха правата на Пеевски като народен избраник.

Случилото се не е просто рутинна правна процедура. Пеевски е живото олицетворение на настоящата власт, нейната незабравима и неизличима физиономия. Той е ходещият позор на Народното събрание, което именно заради него стигна до самия пик на омерзението – с мизерните 11 процента доверие след 117 дни заседания зад полицейски кордони и стоманени заграждения.

И никак не е за чудене, че с неговото символно възвръщане в сградата, на която пише, че съединението прави силата, изтънелия протест избухна с нова сила. Нито пък че заради него БСП отмени поредната си пресконференция. Защото възстановения народен избраник Пеевски се превръща в проблем – и то в проблем преди всичко за управляващите.

При неговия избор премиерът Орешарски каза едно към едно, че новият шеф на ДАНС притежава всички качества, за да изпълнява тази длъжност, и че нестандартната ситуация била изисквала нестандартни решения. В същото време Сергей Станишев притисна своите депутати с директната заплаха, че избор няма – или избират Пеевски, или пада правителството. И добави, че самият ДПС-олигархът бил обещал да предприеме крути мерки срещу лидерите на ГЕРБ още следващата седмица.

Нека припомня: това стана, след като президентът на България бе в буквалния смисъл на думата измамен – и прехвърли на НС правото да назначава шеф на ДАНС срещу обещанието да бъде избран професионалист, и да се състои парламентарна, експертна и обществена дискусия по предложената от съответният избраник програма за развитие на агенцията. И след като депутатите от мнозинството буквално обезкръвиха МВР, като му оставиха само полицейски функции, а прехвърлиха основни негови прерогативи именно на тези най-могъща тайна служба – с което на практика стана ясно, че се готви реваншистка разправа с политическите опоненти, а и с всякакви инакомислещи, и че етно-национал-социалистическата коалиция се готви да задържи властта си чрез налагане на някаква форма на скрита диктатура.

Протестите предотвратиха всичко това. Те бастисаха Пеевски като символ на срастването между власт и олигархия, сринаха доверието в кабинета на Орешарски, а още повече в партиите, прикриващи неговите реални кукловоди. Буквално дни след като Пеевски беше принуден да се оттегли, те определиха неговото назначение за „грешка“ и колективно си посипаха главите с пепел. Оттогава до сега се изнервяха видимо, когато някой си позволеше да поиска публично отговор на грижлива заобикаляния въпрос: кой предложи Пеевски. Кой, наистина?

Отговорът е отдавна известен. Те – заедно и целокупно, след съответните инструктажи от Цветан Василев, кръга Монтерей, ТИМ и Кремъл. Сега им предстои да го припознаят отново – и да го утвърдят като свой символ и свое законно политическо чадо. Прочее – да им е честит. Да е честит и на българските граждани. Нека си спомнят как изглежда неговото физическо и духовно лице, когато поискат да разберат как ще изглежда тяхното бъдеще, ако тези мерзавци бъдат оставени да управляват.