Светослав Пинтев 

„И казвам, че той е като Ботев – една немирна глава! Такъв е. Много талантлив и умен мъж“.
Тези думи на 77-годишна майка на милиардера Николай Банев, посветени на „гениалния“ й син,  разтърсиха дълбоко безсмъртната ми душа, осветлиха я, както светкавица раздира тъмна нощ, когато ги чух по Би Ти Ви.
 „Талант ли бе, да го опишеш“, ако трябва да перифразирам Вапцаров. Без да продължавам с неуместното тук: „Разровиш ли го – ще мирише. и ще горчи като отрова. Или не е неуместно? Вие ще кажете…”
 Преживях и аз мигновен катарзис, в Аристотелов смисъл, дори ми се стори, че видях плановете на Всевишния за собственика на „Русалка“ и неговата върховна мисия.
А плановете са прости и вселенски великолепни, като всичко божествено.  Да живее Николай Банев заради всички нас, да се къпе в лукс, за да сбъдне 

мечтите на всеки един нас 

Така продължава и делото на Христо Ботев, ако не знаете. 
Никой не би отказал „Майбах“, но само Николай и Евгения са сред малцината, които се возят в него. Или милиардните сметки, които никой не точи, както правят с нашите, пълни единствено „с  десетки левове“.
 Баневи го правят, за да сбъднат нашите мечти, те са тяхното въплъщение. Също като един от героите „В очакване на Годо“.  Какво е на този фон дреболийката, че „Светото“ семейство си купило кола, вместо да изплати забавените 6 месеца заплати на работниците в „Полимери“, както свидетелства бивша служителка.
„С тогавашния главен счетоводител събрахме 1,5 млн. лева от несъбрани дългове към "Полимери". Предложих на г-жа Банева да се платят първо заплатите на работниците, които не бяха взимали такива от шест месеца – само аванси от по 50 лева. Първоначално тя каза "да", но после се обади Николай Банев и обяви, че иска парите по негова сметка, за да си купи кола. Дойде Икономическа полиция, но нищо не се случваше“,  твърди Мария Николова, представена от Нова телевизия като юрист и вътрешен човек в бизнеса на Баневи. 
Какво , че работник от приватизирания от семейството завод "Елма Троян" се е обесил, като причината е мизерията, в която живее, както твърди юристката. 

Катарзисът ми се задълбочи 

Разбрах  само в един миг защо бившият комсомолски ръководител е издигнат до знаков капиталист от Партията-майка,  определен е от тайното Политбюро на прехода за строител на светлото капиталистическо бъдеще. Всичко е заради Ботевския плам, който изгаря отвътре тази неспокойна милионерска натура. Със същия този плам той заяви в съда: "Целият съдебен процес е нещо като селска вечеринка." 
Каза го, защото е сигурен, че ще му се размине, защото знае, че на хората под този невидим чадър винаги им се разминава. Някой път ще ви разказвам какви далеч по интересни неща са се разминали.
 Как тогава да не видиш  страшната за други Темида като 

певачка на селска вечеринка

В първия момент си помислих, че изказването на майката на Николай Банев просто не може да е толкова нелепо, че сравнението е с адвоката на семейството, който да вземе да се окаже и той… Христо Ботев, както прочетох някъде. Искаше ми се да вярвам, че в милиардерските семейства има поне искричка здрав разум.
Но не, млъкни сърце, със загиналия български герой го сравнява, няма грешка. 
Забележете, че майката говори за отрочето си като безпристрастен наблюдател, който просто оценява заложбите на 

един свръхчовек

Оказа се, че възрастната дама, на която, също като на сина й, беше повдигнато обвинение от прокуратурата, за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, присвояване и пране на пари, е фин човек, литератор. Светли личности, как да не се сравняват с Ботев. Не знам защо бивша служителка я топи, че  участвала не само в управлението на редица фирми, но и в прането на пари. 
А майката на Николай Банев признава, че само за такива едни работи си говорела с него, за духовни. За други не обелвали и дума.
 И в тези детайли семейството прилича на това на поета-революционер, ако я питате нея. Неговият баща даскал Ботьо Петков е един  от големите будители на България, също тясно, свързан с литературата. 
Иначе Мария Банева остава на свобода срещу 10 хил. лв. гаранция, очевидно духовността й наличието на дребни суми  никак не се бият.
Случи се нещо много интересно, в тази връзка.  Докато слушах изумителното сравнение на Николай Банев с  Христо Ботев, направено вероятно, защото и двамата имат бради, разлиствах една от най-старите и ценни книги в семейната ни библиотека. Става въпрос на „Критически издирвания за историята българска“ от Юрий Венелин, в началото на която  някои си Стефан от рода ни, е записал, че се е сдобил с нея през 1870 г.  
На титулната й страница е написано, че е напечатена в  “Сопронова-та бръзотисна книгопечатница“,  Земун, през 1853 г. Със стария правопис е написано:
Преведе от русскый
БОТЮ ПЕТКОВЪ
Имах чувството, че преводачът ме гледа от книгата и се смее високо, с горчив смях, че от пожълтялата книжка ни гледат гигантите, с които лилипутите се опитваме да се мерим и ни съжаляват. Беше особено усещане, тягостно и много странно.     
Банев е герой на нашето време, както Ботев е на своето, това е, казах си. И сякаш чух войводата пак да казва: „А вий... вий сте идиоти!“ И чух Банев да го повтаря с ехиден смях. Прав си, Банев. Ний сме идиоти. Наистина….