Така например, името на една пънк група от Русия (подобно свободомислие в американския шоу бизнес няма) ограмоти незнаещите английски език с жаргонната дума за женски полов орган-pussy, а както е тръгнало, скоро хората ще научат и думата dick, за да не бъдат обвинени медиите в сексизъм. Но толкова за езиковото обучение, защото става дума за човешки права и по-специално за свобода на словото, а изминалите няколко месеца поставиха две теми за свободата на словото с диаметрално противоположна реакция на медиите, политиците и възмутените граждани – това, което се случва с Pussy Riot и от друга страна, случващото се с Джулиан Асандж и активистите на Wikileaks.

За трите девойки от Москва информацията и реакциите по света са повече от обилни. Белият дом изрази разочарование от „непропорционалните“ присъди, европейските институции и държави повториха тази констатация, медиите се задъхваха от негодувание и на много места по света са организирани протести, макар впечатлението да е, че на тези протести журналистите са повече от онези, които изразяват позиция, но това е без значение. Хората

имат кауза и са излезли на улицата,

за да я отстоят.

В същото време Джулиан Асандж, който се намира в посолството на Еквадор в Лондон, за да избегне екстрадация от британските власти в Швеция и от там в Съединените Щати, където може да го очаква смъртна присъда заради публикуваните телеграми от посолствата, получи политическо убежище. Великобритания заплаши, че ще щурмува посолството, за да арестува Асандж, но за сега не го е осъществила,  може би поради реакцията на другите латиноамерикански държави или поради събралите се пред еквадорското посолство солидарни със свободата на интернет лондончани, които, без съмнение, щяха да бъдат свидетели на брутално потъпкване на международното право. И подобно на „Амнести Интернешънъл“, която е много възмутена от случващото се с Pussy Riot, но мълчи за WikiLeaks  и особено за Брадли Маннинг, който е във военен затвор в САЩ повече от 818 дни при законен срок от 120 дни, световните медии, а и българските им събратя, като че ли пропуснаха или отразиха в негативна светлина този

проблем с човешките права

А става дума за нарушения както в Русия, така и в Съединените Щати. И двете държави, независимо от пропагандната абракадабра за либерализъм и човешки права, реално осъществяват Realpolitik, т.е. базират своето поведение на силата си и се променят единствено, когато общественото мнение изригне, преодолее пропагандното промиване на мозъци и изрази еднозначна негативна оценка към това, което се случва. А това не може да се случи, когато се повтарят стереотипи от медиите и се практикува морален релативизъм -„нашите“ са добри,“другите“ са лоши. Независимо дали поведението на Pussy Riot се възприема като проява на много лош вкус или това на Асандж като самовлюбеност, в един протест в защита на човешките права и по-специално на свободата на словото двата случая са свързани и трябва да бъдат отстоявани едновременно, ако изразяващите гражданска позиция не искат да бъдат възприемани като агитатори на пропагандни тези. Това, което трябва да се иска от Русия е президентът Путин да помилва осъдените или следваща инстанция в правораздаването да ги оневини, а колкото до САЩ и президента Обама, да се настоява за прекратяване преследването на WikiLeaks и освобождаване на неговите активисти. А в сферата на пожеланията, би било наистина много полезно за човешките права, ако Мадона към искането за свобода на Pussy Riot прибави и настояване за свобода за Брадли Маннинг, а Министерството на външните работи на Република България изрази своето разочарование от това, което се случва с Джулиан Асандж и WikiLeaks.