Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Едно е сигурно, ако някой искаше да направи подарък на президента Путин по случай стъпването му в поредния четвърти мандат, то това бе да провокира криза и нов скок в цената на суровия нефт. Днес тя удари нови рекорди - 77 щатски долара за барел, сорт Брент. 
Владимир Путин е щастлив - бюджетът му е в кърпа вързан. Не в смисъл, че парите ще стигнат, а че най-лошите сценарии ще се отложат.
Ако си мислите, че Техеран ще протестират срещу по-висока цена на суровия нефт - дълбоко се лъжете - публичните финанси на страната не са в завидно положение и по-големи приходи от продажбата на петрол се повече от добре дошли. Нищо, че в официални изказвания се обявяват против високи цени на петрола. 
Основните клиенти на Иран, с много малки изключения, няма да се съобразят с Вашингтон и да прекратят да купуват ирански нефт.
Белият дом не може да не си дава сметка, че геополитическите му ходове и излизането от сделката с Иран, търговската война с Китай и тарифните ограничения, които могат да засегнат ЕС, 

мултиплицират рисковете и усилват непредсказуемостта

 Изглежда се разчита на каубойският инстинкт - да се накара противникът да мигне пръв. 
Иначе нищо изключително в посещението на израелският премиер Нетаняху в Москва и решението му да се закичи с георгиевските лентички.  Нормално, търси да осигури ненамесата на Русия за израелските удари срещу иранците и групировката Хизбула в Сирия, особено след добрите  изборни резултати на последните избори в Ливан. 
Путин както виждате се въздържа да реагира и предпочита да гледа отстрани, как Израел нанася удар след удар в Сирия.  Най-вече защото не вижда печеливш ход в ситуацията. Няма ресурс да се противопостави на САЩ и Израел, пък и защо да го прави? 
Тръмп продължава да се ангажира все по-плътно с Израел и Саудитска арабия и реши накрая да излезе от споразумението с Иран. Не вярвам изобщо да се притеснява от визитата на израелския премиер в Москва, още повече, че директната комуникация на Натаняху с Путин има богата история. 
Това, което си струва да не се изпуска от поглед е 

вторият план - икономиката и бизнес интересите,

зад тези геополитически маневри. 
На времето Буш-младши влезе в Ирак, погледна в очите на Путин, започва да му вярва и Русия беше залята от петродолари – най-голямото богатство, което я сполетя в цялата и история. Което няма нищо общо с какъвто и да е ход в руската външна или вътрешна политика. 
Сега виждате какви са резултатите - Западът системно игнорира раждането на заплахата Путин, който се намесва в избори, подрива правителства, анексира Крим и води хибридни войни, защото вече не иска да се задоволи с малко. 
Погледнете сами - от една страна Конгресът на САЩ налага и затяга санкциите срещу Русия, от друга стресовете в геополитиката към които безспорно принадлежи и излизането на САЩ от сделката с Иран - буквално 

наливат нови милиарди долари в руския бюджет
 
Русия достигна нови пикове в износа си на суров петрол за месец март 2017 година - близо 11 милиона барел дневно. Разлика от близо 5 долара, която генерира новината за излизането на САЩ от сделката с Иран – означава за руския бюджет допълнително на месечна база близо два милиарда долара в повече, а това съществено отслабва ефекта на санкциите. 
Няма как да твърдиш, че се бориш с Путин, докато действията ти провокират безспирен ръст в цената на петрола. Това е разликата между Рейгън и Тръмп. Тези 77 долара за барел днес изглеждаха като химера преди две години. И продължават да изглеждат странни, тъй като фундаментална пазарна причина извън геополитическите рискове, които да обяснят екзалтацията на цените.
Белият дом влизат в режим на устойчив дисонанс със съюзниците си в НАТО. ЕС няма да се присъедини към Тръмп по отношение на сделката с Иран. Още повече, че няма никаква гаранция, че това не е прелюдия към нова ескалация на напрежението в Близкия изток с активното участие на Иран, Израел и Саудитска арабия. 
Русия няма сили за активна намеса извън Сирия, по-скоро търси

 да фиксира статуквото
 
В никакъв случай обаче не трябва да се подценява Доналд Тръмп - той има своя политическа логика, която вече даде  малко очаквани резултати със Северна Корея.