Александър Йорданов, Специално за Faktor.bg

Новината дойде предновогодишно.  Русия е завършила изграждането на „високотехнологична” ограда от телена мрежа с дължина над 60 км,  целяща да отдели Крим от Украйна. Горната и част е от бодлива тел. Наблъскана е с видеотехника и топлинни сензори. Според официалното съобщение съоръжението е необходимо, за да се предотвратят "опитите за проникване на украински диверсанти”, „саботьори и контрабандисти" с незаконни оръжия, наркотици, алкохол и др. 
Истината е, че диверсантите, саботьорите и контрабандистите се движат от Русия към Украйна, а не обратно. Защото не Украйна през 2014 г. наруши руската граница, а Русия стана държава диверсант, саботьор и контрабандист. По заповед на Кремъл, в нарушение на двустранен договор и на международното право, руски войски без опознавателни знаци нахлуха вероломно  на украинска територия, окупираха  полуостров Крим и пренесоха незаконно, т.е.  контрабандно огомно количество оръжие, включително танкове и ракетни установки. С една от тях бе свален пътнически самолет на малайзийските авиолиии при което загинаха всички 295 души на борда, включително много, наистина много деца. 
Русия организира  сепаратистко-терористични групи в Донецка и Луганска области и започна открита война срещу Украйна, която продължава и днес. Тя вече е отнела живота на над 10 000 души. Русия незаконно анексира Крим и се показа пред целия свят като държава агресор водеща престъпна политика. Грозно копие на СССР в миналото.
Докъде ще доведе тази престъпна политика може да се прогнозира. Известно е докъде тя доведе СССР – до пропастта. Агресията на Кремъл бе осъдена от целия демократичен свят, а на лицата и организациите, които я инициираха и подкрепят бяха наложени справедливи санкции. България също наложи санкции, защото това ще помогне след края на режима на Путин, за по-добро развитие на българо-руските отношения. Тогава на почит и уважение ще бъдат държавите, които първи са реагирали на този режим. 
Проблемът е, че днес Русия води хибридна война и срещу нашата страна. Тя увеличи неимоверно своето военно присъствие в Черноморския регион, а нейни представители организират провокации в България –от икономическата до политическата и културната сфери.  Факт е, че в популярното телевизионно предаване „Свободна зона” генерал Леонид Решетников –  дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация, водещ на направлението за България, характеризира по следния начин новоизбраният и не без неговите „съвети”, български президент:

„Румен Радев може да изиграе забележителна роля като инструмент за излизането на България от НАТО и ЕС” 

Новината за изграждането на оградата в Крим дойде едновременно с новината, че руската рубла е загубила 17,5 % от своята стойност спрямо американския долар. А коментарите са, че Русия продължава да пропада икономически и финансово, като новата 2019 г. се очертава да бъде отново критична за руската икономика, за доходите на работещи и пенсионери. Инфлацията ще расте. Дори и евентуално повишаване на цената на петрола на международните пазари, няма да промени тази ситуация. Според Кирил Тремасов – директор на банков аналитичен център,  цитиран от изданието „Газета. ru”, през изминалата година Русия е показала един от най-слабите си икономически резултати. Интересът на инвеститорите е силно намалял и продължава изтичането на капитали от страната. В  този контекст е показателен символичният жест на белоруския президент Александър Лукашенко, чийто новогодишен подарък за руския президент Владимир Путин бяха 4 чувала с картофи и парче сланина. Всеки да го тълкува както си иска. Но като се има предвид, че и двете държави са я закъсали яко, това безспорно е ценен подарък. 
Няма повод за радост и в двора на Руската православна църква. „Ведомството на Гундяев”, както нарича руската църква журналистът Игор Яковенко, е претърпяло през 2018 г. „много сериозно поражение в Украйна, където е създадена независима от Московската патриаршия православна църква”. 

Министерството на външните работи на Украйна реагира спокойно на поредната руска провокация с незаконните заграждения в Крим. Защото в Киев отдавна знаят,че от Русия нищо добро и нормално не може да се очаква. Дали руснаците ще закопават още милиарди в земята, вдигайки нови огради, няма никакво значение. Тази им строителна дейност не променя с нищо статута на полуострова, който според международното право си остава украинска територия. Затова и украинските дипломати характеризират руската концлагерна телена мрежа като  „нищожен опит”. Ние пък помним как балкански кокорбашии, които също не признаваха международното право, стигнаха до затвора в Хага, а някои намериха там и смъртта си.  

В същото време софиянци и гостите на столицата ни не спират да се очудват, защо руснаците издигат огромна, близо триметрова, бетонна ограда около сградата на своята дипломатическа мисия. По принцип няма лошо, ако едно посолство взима всички необходими мерки, за да осигури сигурността на работещите в него. Но тази бетонна ограда по-скоро говори, че в руското посолство 

не вярват вече на мита за „братството”

 В София няма друга чуждестранна дипломатическа мисия, която така да се „защитава” от „народната” любов. 
И в Крим, както и в София, руснаците вдигат прегради. Ние добре познаваме този им мерак. Така някога те заграждаха окупираната от тях българска територия. Знаем и за концлагерите с телените мрежи. Добре ни е позната грабителската им същност. На гърба си сме изпитали некадърността им в икономическата сфера.  

Малко историко-лирично отклонение 

На 13 август 1961 година Източен Берлин е разделен от Западен Берлин чрез поставянето на телена мрежа, на мястото на която по-късно е изградена бетонна стена  известна като Берлинската стена и превърнала се в символ на разделението между свободния Западен свят и несвободният свят на комунистическите държави. Просто в Кремъл са били решили тогава, че „социализмът” трябва да се варди с телена мрежа и бетонна стена.  
В Москва, където постоянно се измислят подобни дивотии, живееха тези, които се хвалеха, че ще „разрушат старият свят” и ще „изградят светло бъдеще”. Фен на това бъдеще с „яки бетонни стени” у нас става поетът Никола Вапцаров. Това е същият Вапцаров, който срещу солидна сума в чужда валута получена „кеш”, е помагал на действаща срещу България и в интерес на СССР, терористична организация у нас. Той наистина си е представял „светлото бъдеще” като „завод на живота с яки бетонни стени”. Действителността се оказа още по-зловеща. Затова и всички народи, които Съветският съюз бе поставил под своя зависимост в края на 80-те години пожелаха неговото разрушаване. Това е важен факт: не „старият”, а „новият” съветски свят бе разрушен. 

В Москва сега са решили отново да вдигат „завод на живота”. И отново започват със същото – с „яки бетонни стени” и телена ограда. Вапцаров наистина си е представял, че „телените мрежи” „движат живота” и по тях ще тече „нашата кръв”.  Той дори допълва, че „ние гледаме това с тъпа, наивна небрежност”. ( „Ще строим живот”).  Е, не всички са гледали тъпо, но е факт, че и ние, българите, изкарахме близо половин век зад „телените мрежи” и „бетонните стени” на „завода”. Далеч от нормалния свят.  Но дойде денят, когато Владимир Висоцки  зашлеви Вапцаровите „другари” със следните думи: 
„Дори след най-големите промени 
аз няма да ги заобичам пак.”  
Прав е Владимир Висоцки. Никой днес не обича комунистите. Както не обичаме и нацистите. 
Берлинската стена, обясняват навремето комунистите, се издига, за да се „предпази населението на източната част на града от западни шпиони, които се стремят да попречат на изграждането на социалистическото общество". За такова обяснение нашият мъдър народ казва: „Голям залък лапни, голяма дума не казвай”.
Истината е, че изграждането на Берлинската стена  е в нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки във Втората световна война.  Формалната причина е близка до ума: когато жителите на Берлин научават, че ще останат в „съветската зона” те започват масово да бягат в зоните на свободата  – американска, английска, френска. Над 5 000 източногерманци успяват да преминат Берлинската стена и да избягат в Западен Берлин. Близо 300 са разстреляни при опита си да достигнат до нашия днешен свят. 
Но дойде денят 12 юни 1987 г., когато пред Бранденбургската врата, в непосредствена близост до Берлинската стена, американският президент Роналд Рейгън произнасе знаменита реч. А времето бе такова, че 

каквото кажеше Роналд Рейгън, това и ставаше

В Западен Берлин той направо нареди на съветския държавен и партиен лидер Михаил Горбачов:  
„ Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!” 
И  поясни: 
„ В цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена наистина рухна. На следващия ден,10 ноември, българските комунисти панически проведоха свой партиен пленум и на него свалиха от поста на генерален секретар Тодор Живков. Бе ги хванало шубето. Затова и през на 26 август 1990 г. сами си подпалиха партийния дом. А на 26 декември 1991 г. съветските им другари си разрушиха Съветския съюз. Никола Вапцаров не доживява да види как в края на комунистическия режим, по време на „гладната Луканова зима” наистина нямаше олио и хлябът бе от „мъката по чер”. И гражданите казаха единодушно:„Терорът долу”!  Що се отнася до „Съюз със СССР!” този лозунг стана безмислен. СССР вече го нямаше. 

Днес Русия се опитва да заимства руско имперски и съветски практики

Но нищо няма да постигне. Крим е украинска територия, колкото и дълги „високотехнологични” огради да издигат окупаторите му. Действията днес на руския президент издават дребнавост и комплексираност. Те повтарят грешки, затова и липсва светъл лъч в руския тунел. Впрочем, само допреди няколко години –през 2013 и 2014 г., Владимир Путин твърдеше, че „руснаци и украинци са едно и също”, че са „един народ”. Но преди няколко дни, на рекламираната широко предновогодишна пресконференция, го чухме вече да „пее” правилно. Няколко пъти той повтори,че руснаци и украинци са различни народи. Похвално е, че макар и със сто години закъснение  той е стигнал до истината, която още през 1918 г., на 24 април, е обяснил подробно в столичния вестник „Камбана” световноизвестният български учен проф. Иван Шишманов. 
Издигането на ограда около руското посолство в София е рефлекс от миналото. Ще гледат нашенци тази ограда и ще си мислят, че зад нея нещо лошо ни се крои. Най-вероятно ще да е поредното злосторство срещу държавата ни. Важно е, че българите вече могат сами да мислят. Мина времето, когато „Макаров” предопределяше мисленето ни. Ще си отиде и посланик Макаров. Руските огради и бетонни заграждения не могат да върнат времето назад.