Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
   
Комисията предлага на Съвета на ЕС да приеме решение като разгледа т.нар. „сериозно нарушение на върховенството на закона”, а крайната мярка, която може да бъде наложена е отнемането на гласа на Полша в Съвета на ЕС. Отсега мога да прогнозирам, че това няма да се случи, но решението е факт и зад неговата видимост има много скрита политика. В „задкулисието” прозира фигурата на Доналд Туск – политически 

противник на настоящето полско правителство

 и актуален председател на ЕС. Затова и това решение е не просто решение срещу опита на сегашното полско дясно-консервативно правителство да реформира съдебната система, като се раздели с комунистическите отпадъци в нея, но и нелогично размахан пръст срещу останилите посткомунистически държави, които имат сходни проблеми.  
Още в средата на юли ЕК заяви, че е близо до решението за задействане на чл. 7 от договора  на ЕС, който допуска санкции във връзка с планираната реформа на съдебната система в Полша. Според комисията заплашена е независимостта на правосъдната система чрез начина на промяната на устройството на  съдилищата. В началото на септември заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заплаши Полша, че  Комисията може да приложи спрямо нея всички инструменти за оказване на натиск.  И ето, тя посегна към основния инструмент –  чл.7. 
Ако падаме от Марс, а не 

излизаме от дома на Маркс,

 респективно – нищо не знаем за скритите механизми на влияние в посткомунистическата действителност, бихме повярвали на думите на Тимерманс, че съдебната система е „циментът, който гарантира, че всеки гражданин може да очаква справедливост в съда и че решенията на съда не са взети по телефона от партийната канцелария”.  На книга това е така и така трябва да бъде. Но в посткомунистическата действителност не е така. Тя не е нормална демократична действителност, а действителност в преход. „Старото” в нея е достатъчно силно. И силите, които пречат на нормалната промяна произхождат от едно котило. Това е котилото на управлявата в миналото номенклатурна върхушка и обслужвалата я ченгесарска система по време на т.нар. „развит социализъм”. 
У нас имаше доста скандали в съдебната система и всички те показаха, че връзката: комунистическо задкулисие – престъпност – съдебна система, съществува. Нима гражданин, който не е част от тази верига ще посмее да ограби милиарди от една банка? А милиардите бяха ограбени, нали? Когото и да попитате у нас ще ви каже, че големите престъпници, които като по правило са родом от комунистически и ченгесарски фамилии, са неподсъдни, а само дребните им „колеги” обират калая. Корупцията в българската съдебна система е нарицателна, така както е нарицателна и корупцията в полската съдебна система. У нас обаче нищо не се променя, освен че нараства писането на доклади, докато дясно-консервативното правителство в Полша бе решило и се надявам да не се откаже, 

да осъществи промяна
 
Истината е, че полските съдилища не са реформирани от началото на прехода. Те са една замръзнала, затворена система, делата се влачат с години, отлагат се многократно, особено когато става дума за „влиятелни лица”  свързани с властта или с властовите комунистически структури в миналото.  Същевременно обикновените граждани чакат безкрайно дълго решенията на съда. Предишният премиер на Полша Беата Шидло не случайно изтъкваше факта, че поляците са гласували за партията „Право и справедливост”, защото са повярвали, че съдебна реформа ще има. И американците гласуваха за Доналд Тръмп, защото повярваха, че данъчна реформа ще има. И тя наистина е вече факт. 
Според критиците на партията, Ярослав Качински иска да реформира съдебната система главно, за да засили политическия контрол над съдиите. И твърдят, че това ще доведе до отменя на разделението на властите и до авторитарно управление. Но това са бели либерални кахъри. Защото има Върховен съд и той има пряко отношение към изборния процес в съдебната система. По конституция този съд е последната истанция, която се произнася за законосъобразността на действията на всички държавни органи и институции. 
В Брюксел се опитват да мислят чрез правила и процедури, които теоретично трябва да са част от правото на всяка демократична държава. Но това е на теория. Практиката в посткомунистическите държави, не е такава. Поляците са силно вярващи хора и те преценяват случващото се в тяхната държава не само чрез параграфи, а чрез морални категории. Честността и неподкупността на съдиите за тях е морален проблем. Колко още години  трябва да чакат, за да дочакат комунистическите кадри сами да се „реформират”? Но посткомунистическата действителност е още по-отвратителна. Полските либерали или „хората на Туск”, както ги наричат, докато бяха на власт успяха да подредят своите хора в съдебната система. При това доста безцеремонно. И сега вече са много загрижени за тяхната „независимост” и непоклатимост. Но защо ако всичко е наред със съдебната система в страната, поляците искат нейната реформа? Защо гласуваха за партията, която им обеща тази реформа? Очевидно действителността в Полша е различна от тази, която вижда ЕК в Брюксел. 
Когато започнаха първите критики и протести срещу реформата, Анджей Дуда – полският президент, наложи вето на два законопроекта, които според него „биха ограничили независимостта на Върховния съд” и одобри по-малко спорния закон, чиято цел е да реформира обикновените съдилища. Днес Дуда обвини лидерите на Европейския съюз, че лъжат като твърдят, че промените в полската съдебна система застрашават върховенството на закона и демократичните принципи. В това решение, заяви полският президент, има много „лицемерие”. Каза това след като не се поколеба, за разлика от лятото, да подпише два от спорните и отложени от него самия закони. И изтъкна, че полското правителство е било „вдъхновено” за тази реформа от законодателството и на други европейски страни. Това е истина. За тази истина си затвори очите и българският Висш съдебен съвет, който преди половин година с лека ръка също прие становище, в което се казваше, че съдебната реформа в Полша буди тревога, защото се посяга на независимостта на магистратите и на принципите на правовата държава. 
На никаква независимост не посяга и никакви принципи не нарушава, полската съдебна реформа. Тя посяга само на 

„последния бастион на комунистическите обвързаности”

  Думите са на Ярослав Качински, според когото поляците са убедени, че съдебната им система е корумпирана и в нея доминира мисленето и действието характерни за комунистическата епоха. Тя защитава олигархията и се съобразява със силата на „силния”. А днес „силния” са парите. Затова е цялата дандания. 
Тук се налага да обърна внимание и на още нещо. Отвратително е, че лица, представящи се за либерали, интерпретират антикомунистическото, антируско и антиолигархично говорене на Качински и на дейците на неговата партия, като „националистическо” и „популистко”. Либералът Туск, който се прегърна с „демократа” Путин след трагедията с полския правителствен самолет край Смоленск през 2010 година, на някои либерали им изглежда по- „принципен” от достойния лидер на „Право и справедливост”, който не престава да търси истината за страшното събитие. И тази истина излиза все повече на светло и хвърля в канавката Кремълските лъжи. На борда на полския самолет тогава е имало взрив. Неудобна е тази истина. И ето го „решението” – след убийството на президента Лех Качински, защо да не се отстрани от властта неговия брат – неудобният Ярослав Качински, който при това „обърква” и „международната политика”, и особено новата кремълска стратегия за „приятелство с ЕС”, чрез „заобикаляне” на проблема с руската агресия срещу Украйна? Полша не е съгласна на такъв европейски завой. Слава Богу, поне официално и ЕС не е съгласен, затова и санкциите срещу Русия бяха удължени още с половин година. Акцентът, който ЕК поставя върху „независимостта” на властите – съдебна, изпълнителна, законодателна, подценява въпроса за „баланса” между тях и за темповете на тяхната реформираност. Изоставането на промените в една от тези системи е заплаха за нормалното функциониране и на останалите. Това е прекалено очевидно у нас, за да се правим, че не го забелязваме. 
Не съм склонен да премълчавам и многобройните факти на обвързаност между посткомунистическите елити – наследници на бившите комунисти и либерално ориентирани политици. Това е характерно за Полша, където  либералите намериха диалог с бившия комунистически политически и бизнес елит, защото разбраха, че само чрез него могат да постигат и свои лични бизнес успехи. Така те заедно се овъргаляха в „успеха”, така се ражда и олигархията. Получи се позната картина: бащата – строител на комунизма, синът – посинял либерал. Но важното е тяхното, фамилното, да не се атакува, да не се губи, да се множи. А членове и симпатизанти  на „Право и справедливост” са главно хората, които останаха извън договорките, извън „националното разбирателство” между  леви и центристки посткомунистически среди.  Това са „оскърбените и унижените” в периода на разпределение на националното богатство. А те са милиони в Полша. И не случайно партията на Качински победи на изборите „Гражданска платформа” на Доналд Туск.
В задкулисието на сегашното решение на Европейската комисия някои разчитат желанието на Доналд Туск за политически реванш. Именно Туск бе оракулствал през август, че „европейското бъдеще на Полша е несигурно”. Това изказване бе скандално. Тогава зад думите му анализатори видяха елементарен, направо бакалски, политически интерес и непреодоляна болка от политическата му загуба в Полша. Но не е само това причината. В Полша обвиняват Доналд Туск, че като премиер не е осигурил  коректно идентифициране на жертвите от Смоленската катастрофа и носи частична отговорност за неправилното водене на разследването. 
Решението на Европейската комисия за Полша е непремислено. Вярно е, че е облечено с много условности, с възможности за нови разговори, диалог, разтягане във времето, но в същността си е провокация, която не трябваше „Министерския съвет” на Европа да допуска.