Елена Никлева*

Брилянтно определение на новия руски експанзионизъм се съдържа в анализа на Стивън Ковингтън, съветник на Главнокомандващия силите на НАТО в Европа, резюмиран неотдавна в списание Нюзуик: За да избегне вътрешни реформи, Русия иска да промени външния свят. Това е най-точното определение на доктрината Путин, което съм срещала и в него се вписват всички аспекти на “изнесената навън” руска политика от последните години.Пределно ясно е, че Путин няма интерес да извършва структурни реформи вътре в страната си, на икономиката, зависима изцяло от суровини и техния износ. Вътрешната политика на Путин не е нищо повече от циментиране на неговия личен режим, ограничаване на свободата на словото и медиите, обуздаване на опозицията, на гражданското общество, укрепване на силовия сектор. Русия естествено не може да бъде конкурентноспособна в света с подобна политика.

Затова, пише Ковингтън, Путин иска да промени Европа, за да избегне политически промени у дома, с една дума – да отслаби Европа, да разруши досегашната архитектура на сигурност, атлантическите обвързаности на Стария континент, всички международни многонационални организации, в които е вплетена евро-атлантическата общност.Путин иска да промени външното обкръжение на Русия - вместо да подобри самата Русия към по-добро – най-напред като замрази, спре процесите на евроинтеграция..

Запазване на статуквото

с една дума да се спре с разширяването на ЕС и НАТО на изток и усещането за “обсада”, обкръженост, от което Русия страда, бе обяснението за светкавичното анексиране на Крим и руската инвазия в Украйна: да се спре приближаването на Украйна към ЕС, или най-малкото – забави. Сега в Украйна има замразен конфликт, икономиката й е срината в резултат на войната и пътят и към ЕС – забавен с години. Същото важи и за Грузия, както и за Молдова. Отчаяният ход на Путин да се хвърли, образно казано на спирачките и да покаже – “дотук”, преглътнахме няколко разширявания на НАТО в близост до нашите граници, но повече няма да допуснем, е част от тази политика. Намеренията на Путин да изгради военна база на 25 километра от границата с Украйна, както и в Беларус, страна, граничеща с Полша и балтийските републики, също показва, че Путин ще брани статуквото със зъби и нокти. 

В опита да се запази статуквото Москва инструментализира и България: не веднъж и два пъти руски високопоставени представители използват България като “плашило” и “лош” пример за други кандитатки за ЕС: неотдавна самият президент намекна, че българите не били щастливи от членството си в НАТО. По-рано други високопоставени руски представители подметнаха, че членството на България в ЕС не и e донесло благоденствие и че безработицата била висока. Това разбира се, са сигнали към българската публика и опит за заиграване с недоволните и разочарованите. Но това е и важен сигнал към кандидатките за членство в ЕС като Сърбия или Македония. С една дума, тебе думам дъще, сещай се снахо. По-добре не влизайте в европейските клубове, те не са панацея, защото видите ли, българите не са много успешни. Путин явно страда не само от комплекс за обсада, но иска да спре и процесите на евро-интеграция и демократизация на Западните Балкани, които съвсем не са му пред вратата.

Изводът е прост – за да разрушиш създадения през последните десетилетия европейски ред, трябва най-напред да замразиш неговото разпространение. Че вместо да оправя собствената си държава, Путин иска да подкопава чуждите, личи и по мощната му пропагандна, информационна, някоя я наричат – хибридна война. Тук не става дори въпрос за “физическо” разрушение, а за всяване на съмнения, за експлоатиране на недоволство, каквото има във всяка държава, за насаждане на цинизъм, релативизъм, за осмиване на европейските ценности. В този инструментариум централен е анти-американизмът, сведен на най-ниско примитивно ниво: 

Америка е виновна за всички кризи 

и за всички проблеми по света и когато се намесва, и когато не се намесва. Това небивало оплюване на Америка не е самоцел: основното внушение тук е, че Европа трябва да се “еманципира” от САЩ, с една дума да се разбие НАТО с всички последици от това за самата Европа и нейната сигурност, която тогава естествено лесно би играла по свирката на Москва.

Неотдавна BBC съобщи, че бюджетът на пропагандния руски тв канал за чужбина RT е увеличен с 50% на астрономическата сума от 300 милиона долара! Някои смятат Русия за бедна, но ето че тя може да си позволи подобен луксозен разход да влияе върху външния свят, вместо да подобри живота на своя народ. Гледала съм емисии на RT и на английски, и на немски: това е чиста пропаганда, в която се експлоатират слабостите или проблемите, които имат дори и вискоразвитите демокрации. Недоволни винаги има. Но докато германците например нямат особено високо мнение за този канал, защото имат собствена сериозна преса и сериозна журналистика, възниква въпросът, какво е влиянието на руската пропаганда в България, където хората лесно се поддават на конспиративни теории и където медиите заемат незавидното 106 място по индекс на свобода.

Неотдавна френската преса писа, че Русия отделя 10 милиона евро годишно за пропаганда в България. Безспорен факт е и наличието на така наречените “тролски фабрики”, за които съобщиха всички сериозни западни медии: Радио Свобода, вестник Ню йорк таймс, британската преса, германската обществено-държавна телевизия. Интервютата с бивши тролове ясно показаха системата на работа в тези центрове. Техните пароли могат да се видят днес с просто око в социалните мрежи и форуми: подигравките с европейските ценности, с либерализма, с толерантността: Връх разбира се е хомофобията, която се извежда до абсурд, до символ на ЕС и на всичко, зад което стои демократична Европа. Посланията, че Европа е “прогнила” и “декадентна” също служат на тази морално разрушителна в своя характер руска кампания. Русия може да си позволи разходите за пропаганда, за 

да подрива външния свят,

вместо да ги даде на своите училища или пенсионери, защото след като унищожи опозицията, независимите медии и гражданското общество, Путин се радва на едно безкритично общество, а руският човек по принцип е свикнал на лишения. Така никой не му държи сметка и така се постига единството на парадокса Путин, който дестабилизира външния свят, за да замрази вътрешния в безвремието на своята несвършваща власт – да променям външните обстоятелства, за да не променям собствената си страна. Някои подценяват опасностите на деструкцията, защото за всеки логично мислещ, информиран и интелигентен човек е ясно, че Русия не е никаква алтернатива на европейския демократичен модел, че Русия няма визия, нито някакво позитивно послание, нито може да бъде  привлекателна или притегателна с нещо. Какъв е руският модел в противовес на толкова оплювания евро-атлантически модел и нима в морален план руското общество е по-здраво от “декадентното” европейско? Да говорим ли за насилието в Русия, за разводите, за алкохолизма? Неотдавна международно проучване на общественото мнение показа, че Русия няма положителен имидж в света с изключение на държави като Виетнам, Китай и Гана. И изобщо кой млад човек би харесал днешна Путинова Русия, където се ограничава свободата на словото и на пресата, където обществото е тотално контролирано?

Това че Русия няма позитивно послание обаче не означава, че поне известно време не може да продължава с пъкленото си разрушитерлно дело. Човекът невинаги е рационално същество, а в България няма достатъчно силно медийно присъствие, което да се противопостави на първосигналните послания. Щом дори по национални медии “анализатори” говорят, че сирийските бежанците били пратени в Унгария от САЩ, за да накажат унгарския президент Орбан за проруските му позиции. Да се чудим ли тогава, че конспиративните теории се радват на широко разпространение сред българската публика. Никой не задава логичния въпрос: интересно защо САЩ ще пращат бежанците в Унгария, вместо да ги изпратят направо в Русия?

И така да се справят направо с Путин

Работата е обаче там, че дори бежанците не искат да отидат в Русия! Какво говори това за хала на една страна, която днес постоянно поучава и критикува американци и европейци? С какво право всъщност? От позициите на какви руски постижения и успехи? Русия е опасна и с това, че “изнася корупция”, както се изрази неотдавна участник в европейски дискусионен форум по темата, в състояние ли е Русия да промени по някакъв начин Европа. А известно е, кои страни се поддават най-много на корупция и че проявите на русофилство в днешно време често се оказват купени. На изкушения понякога не устояват не само по-бедните източноевропейци, но дори и бивши западни политици и лидери. Участниците в европейския форум откроиха няколко пътища да се води борба с опитите на Русия да променя Европа, да разкъсва нейната кохезия, да внася разделение между европейските страни и вътре в отделните държави, да разделя Европа от САЩ: ефективна борба с корупцията, прозрачност при предоставяне на обществени поръчки, особено в енергийната сфера, силно разузнаване, силни служби и далеч не на последно място – силни медии, силна информационна политика.

*Авторката е работила в българската секция на Радио Свободна Европа, сътрудничила на БиБиСи и Радио Франс Интернасионал. Издала е две публицистични книги. Преводачка от немски на “Психология на  омунизма” от Асен Игнатов.