Иво Инджев, ivo.bg

Бурната реакция на Кремъл срещу признаването на Украинската църква за самостоятелна от страна на Патриарх Вартоломей за пореден път показа, че Москва се вбесява от събития, каквито смята, че само на нея са й позволени. Външният министър Лавров обвини решението на Гръцката патриаршия за “политизирано”, а Путин в същото време политизира във възможно най-висока степен реакцията си като свика висшия орган за правене на политика в държавата, какъвто е подчиненият му Съвет за национална сигурност. 
На политическия съвет в президентската цитадела, откъдето произтича властта на Руската православна църква, с о(б)съждането на  освобождаването на Украинската църква от вековната й московска зависимост се занимаваха фигурантите във властта, като премиера Медведев и парламентарните шефове на двете камари руската Дума Валентина Матвиенко и Антон Вайно. Последните двама поне са някаква фасада на демокрацията в страната, построена върху фалшивата концепция за “демократични избори” в Русия. Но какво търсят на “църковната територия” министърът на отбраната Серегей Шойгу и на вътрешните работи Владимир Колоколцев? 

С танкове и полиция ли ще се борят

 срещу откъсването на Украинската църква от руската опека?
Ами Сергей Наришкин, шефът на вътрешното разузнаване, какви указания е получил да се бори на руска територия с украинската църковна независимост? Виж за колегата му Александър Боротников, който командва руския шпионаж по света, е някак си по-разбираемо да обсъжда следващите си ходове след провала на руските разведчици в Гърция, изгонени от страната заради опити да се месят в делата на Гръцката православна църква. 
Този провал оправдава също и мобилизирането на вездесъщия министър на външните работи Сергей Лавров, смятан за втория по влияние в Русия политик, тъй като в западните медии изтече информация, според която американските служби са натрили носа на руските в Гърция, предоставяйки съответната информация на гръцките служби. Това едва ли би се случило, ако не беше руската  външна политика на конфронтация с целия свят.

“Най-забавно” – ако над руските управленски парадокси можеше да се посмеем-  изглежда обстоятелството, че на този форум е привикан и Сергей Иванов, чиято официална длъжност е да отговаря в президентската администрация за околната среда и транспорта. Трудно е да разгадаем загадъчната руска душа, обитаваща върха на Кремъл. Каква роля възлага на Иванов в това качество – да пази от украинско православно замърсяване руската околна среда и транспорта, може би?   
От съобщението по тази тема на президентския говорител Дмитрий Песков, цитирано от руски медии, не стана ясно само дали на съвета е бил поканен представител на самата руска православна църква. Ако е нямало такъв, това едва ли учудва когото и да било. Защото вече близо 4 века от времето на Петър Първи, когато той се самопровъзгласява за върховен глава на руското православие, тя никога не е била извън политиката. Което не пречи в днешно време да истеризира решението за украинската църковна независимост и да обявява отделянето на Украинската църква за “ нагла и агресивна намеса” от страна на патриарх Вартоломей.
Сергей Лавров беше цитиран да говори за “истерия” от страна на Украйна по този повод, макар по-скоро да става дума за радост и ирония, граничеща със сарказъм в изявлението на президента Порошенко. Той благодари на Путин за това, че неговата агресивна политика е довела до рязко увеличаване на подкрепата за членството на страната в ЕС и НАТО, която е била в пъти по-малка преди руската агресия от 2014 г. С обявяването на автокефалността на Украинската православна църква се слага 

край на вековната претенция на Русия да бъде Третия Рим,

 каза още украинският президент.
Истерията цари всъщност именно в покрусения от автогола си в Украйна “Трети Рим” . До този бумерангов удар по имперските претенции на Русия едва ли щеше да се стигне без Кремъл да форсира с агресията си желанието на украинската църква за независимост от Москва, където обичат “свободата” само в нейната българска форма ( т.е. окупация с претенция за “освобождение”). 
Небивала дори и по руските екстремни по своята разюзданост стандарти  пропагандна кампания се вихри в момента в Русия срещу Украйна и нейния народ. Руският опозиционен блогър Игор Яковенко описва медийната антиукраинска вакханалия с примери, които показват, че в днешна Русия са надминали отровната злоба на своя съветски прототип. В руските телевизии се води надпревара кой да надприказва конкуренцията с обиди спрямо самия украински народ.(https://yakovenkoigor.blogspot.com/2018/10/227.html)
Особено се отличава в тази дисциплина напоследък заместник-председателят на руската Дума Пьотър Толстой, който се прочу в България с циничното си изявление за напазаруваното от Русия българско Черноморие и намерението на руснаците да изкупят и останалата част от България. Толстой поведе съперниците си на телевизионния екран Соловьов и Кисельов в антиукраинското говорене, което не е лесно, отбелязва Яковенко, иронизирайки, че новото предаване на Толстой се казва “ Толстой. Воскресение”. 
Няма да е трудно да се намери и някой с фамилия Достоевски, който да си кръсти предването “Идиот”.Или друг с фамилия Горки, който да започне предаване “ На дъното”, надсмива се авторът.
За илюстрация Яковенко цитира Толстой да определя Украйна като недържава, а украинският народ да оприличава на безпризорна проститутка. Ставало дума за….руски народ, на когото плащат да се стане украински. В предаването си Толстой кани кресливи “експерти”, които обясняват, че украинците са по-лоши от фашистите в Германия, която поне била европейска държава, докато украинците закрили руските училища ( на което присъстваща украинска журналистка тихо отвърнала в залата сред публиката, че детето й учи в руско училище в Украйна, но водещият й изкрещял да си затваря устата). 
Както се вижда, 

в Русия цари свобода на слово(блудство)то, 

стига да е насочено към народа на Украйна, която Путин превърна със своята политика в най-омразната за пропагандата в Русия мишена на безкрайната имперска злоба. Яковенко демонстрира как се упражнява тази свобода на слово(блудство)то  с описание на руска агресивна телевизионна журналистика на чужд терен.

Авторът дава пример с руската журналистка  Олга Скабеева. На 10 октомври тя преследвала с микрофон украински евродепутати из кулоарите на Европарламента. Те обаче вкупом отказали да разговарят с нея. Накрая се видели в чудо и започнали да пеят украинския химн, а депутатът Александър Гончарено демонстративно си сложил зелени ръкавици за химическа противозащита, когато тя започнала да го провокира физически ( видно от снимката).

Само известният правозащитник още от съветско време Мустафа Джамилев, принуден да живее  в изгнание, се опитал да каже нещо на микрофона на Сабеева, но тя веднага го прекъснала с обяснение за зрителите, че той говори глупости в рамките на свободата на словото ( която, от нея да мине, тя за малко му предоставила).
От това руско огледало надничат мътно и български аналогии, но трябва да се отбележи, че тук все още не сме достигнали върховете на руските образци на слово(блудство)то. Има време. Само трябва да бъдат още малко насъскани срещу конкретен враг русофилстващите прислужници на московската пета колона и няма да се посрамят в катеренето до върховните постижение на своите батюшки и братушки.