Николай Колев Босия

Зачестилите самозапалвания накараха хората да търсят обяснение. Това даде възможност на психолозите и журналистите да се упражняват

в областта на човешките постъпки и мотивацията им. Някои от тях бяха смислени, но повечето бяха банални и неверни. Обяснението на самозапалването не може да се нарече самоубийство в известен смисъл и да се приравнява със самообесването, самоудавянето или самозастрелването.  

 Самоубийството е мотивирано от потиснатост, неудачи, несподелени чувства, чувство за обреченост, внезапна загуба на близък човек или други подобни мотиви. То е свързано с депресивни състояния. 

Тези самоубийства имат наказателна цел и се извършват конфиденциално.  

Разбира се, и такива самоубийства могат да бъдат показни и да имат за цел да покажеш, че си победител. Но това става по-рядко и не е толкова ефектно, както самозапалването...То е агресивно и е 

триумф на войнът над врага. 

В много саги и литературни съчинения от най-различни точки на света, древни ритуали и церемонии, национални игри и традиции смъртта на бойното поле се счита за най-висша благодетел. Любовта към такава смърт се счита за по-силна от любовта на мъжа към жената. Следователно смъртта на бойното поле е нагон по-силен от възпроизводството.   В този план 

бойното поле може да бъде  потърсено в подсъзнанието на човека 

навсякъде. Там, където има сблъсък-там е и бойното поле. Тогава човек си избира оръжие и време да влезе в битка. Това решение може да бъде във вреда на избиращия, но той в подсъзнанието си смята, че точно това го прави победител.

Изгаряйки, той смята, че по този начин побеждава и врага, и себе си. Той е най-правият, най-смелият, най-силният. Той е ПОБЕДИТЕЛЯТ! 

Докато депресивното самоубийство има характер на отмъщение или наказание, самозапалването е силно агресивно и в него се съдържа най-важното – това е победата.  

Преди години ме попитаха кое е по-силно от любовта на мъжа към жената. Без да се замисля, някак си отвътре, веднага дойде отговорът -

Любовта на мъжа към смъртта. 

На бойното поле. След това се замислих. Всъщност, от хилядите книги, които съм прочел, анализирал и осмислил, апотеозът винаги е бил смъртта. Дори да нямаш оръжие в ръцете си, мотивацията, че си победител със силата на духа и превъзходство над противника дава твърдото убеждение, че противникът е победен. Това чувство преодолява смъртта, 

То побеждава нагона за оцеляване.

Точно това „убийство” на страха от смъртта дава чувството за победа. Най-яркият начин да го направиш е именно самозапалването. 

Защо се случиха толкова самозапалвания? Защо се получи една верига от самозапалвания? Защо не избраха друго самоубийство - много по-безболезнено и бързо, като силна отрова, скачане от голяма височина, рязане на вени във вана с топла вода или нещо подобно? 

Това може да се обясни със състоянието на самоубийците. В единия случай към самоубийство те тласка депресията, а в случая - в основата на самозапалването е еуфорията. Еуфорията на победителя. И когато се

създаде обстановка на еуфория, каквато беше при протестите, еуфоричното настроените инстинктивно се насочиха към самозапалването. 

С този акт те казват: Вие се страхувате от смъртта, а аз не. Аз побеждавам смъртта, следователно побеждавам и вас! 

Огънят е стихия. Огънят е много примамливо нещо. В него можеш да гледаш непрекъснато и да му се отдадеш. Ти си зависим от него, както си зависим от въздуха, водата и храната. Но докато за тях не се замисляш, защото ги приемаш като нещо дадено за тялото ти от природата и Бог, то огънят е магия. Магия, която те обзема всецяло и ти ставаш част от него. Ти се изживяваш като победител. 

Това е моето обяснение на случаите със самозапалването. Вероятно някои психолози няма да са съгласни с мен, но те в голяма степен са роби на прочетеното в учебниците. А учебниците често грешат. Или водят до доктринерство и човек не използва мозъка си, за да търси друго обяснение, което в крайна сметка може да се окаже по-вярно, по-точно или по-мотивирано.  С това, разбира се, не искам да тласна някого към самозапалване. Това е крайна мярка, която не се диктува от разума, а от крайни състояния. А никого не съветвам да изпада в такива неконтролируеми състояния.

Нормалната социална среда не се нуждае от победи и герои. От герои се нуждае общество, което е изпаднало в дълбок колапс. 

Като нас в момента.