Сборището на Бузлуджа – народопсихологически бележки

Александър Йорданов

Сборището на Бузлуджа(29 юли, б.р.) е поредното доказателство, че в България живеят два народа – български народ и комунистически народ. Да си комунист/социалист от БСП, за събралите се на Бузлуджа е по-важно от това да бъдеш българин. Българите винаги са мислили доброто на своята държава България. Сбиритокът на Бузлуджа винаги е бил загрижен повече за чуждата държава Русия. И винаги се е опитвал да осъществи нейните планове в България. С други думи, обслужвали са руските и съветските интереси. Имало е дори периоди в българската история, когото много от предците на бузлуджанските ураджии са воювали с оръжие срещу българската държава, провеждали са терористични акции срещу българския народ, подлагали са го на гонения, репресии, мъчения. Хвърляли са го в затвори, в лагери, изселвали са го.
Обективността обаче изисква да признаем, че е имало и периоди, когато ние, българският народ, не сме ги търпяли. И за всяко тяхно престъпление срещу България те са си получавали заслуженото. Но след 1989 г. решихме 

да им дадем шанс – да станат българи

 Демократи никога не съм вярвал, че ще станат, макар в демократичните среди да съществуваше такава илюзия в началото на промените. Много от тогавашните „лидери” на СДС я споделяха. И тази илюзия докара лоши дни на българския народ. Защото мина повече от четвърт век и този друг народ, комунистическият народ, не се промени.
Редно е да се запитаме: възможно ли е комунистическият народ у нас да се върне към българските си корени? Има ли, няма ли, надежда? По принцип никога не трябва да губим надежда. Но и не трябва да живеем с илюзии. Ще припомня само, че „шефът” на русофилството у нас Драган Цанков (така го нарича Антон Страшимиров) ще бъде запомнен не с русофилството си, а с паметните си думи по адрес на Русия: ”не ѝ щем ни жилото, ни меда”. Късно, но му просветнало. В „Нашият народ” Антон Старшимиров не случайно отбелязва, че на „българската самобитност” е органично чуждо „руското опекунство”. А развяващите руски знамена на Бузлуджа искат точно това – руско опекунство, руски интереси в България, дори се опитват да ни дотътрят догодина и нежеланият от цял свят руски президент.
Ние като българи нямаме правото да се предадем, да отстъпим, да оставим отечеството си на развяващите чужди знамена на Бузлуджа. Срам и позор би било това за нас. Но, за да предприемем верният ход и за да не съжаляваме сетне, е необходимо да сме напълно наясно с реалността. А тя е тази, която казах: 

в България живеят два народа

 В този смисъл може да се каже, че държавата ни е „мултинационална”. Има и етнически общности, които за пари са готови да се пишат също от комунистическия народ. Това проличава по време на избори. Но като цяло двете компактни общности – на българите и на комунистите/социалистите, са достатъчно добре разграничени.

Справедливостта изисква да признаем, че има комунисти/социалисти, които правят опити, полагат усилия, да станат българи. Хвърлят си партийните книжки, преминават в други партии. Правят други партии. Това бе характерно за началото на демокрацията, характерно е и днес. Затова е важно, когато виждаме това разделение в България, когато разбираме това разделение, ние, българите, да имаме ясна стратегия за преодоляването му. Тя предполага на първо място засилване на българското ни самосъзнание, издигане на авторитета на европейската ни приобщеност, гарантиране на националната ни сигурност чрез активно членство в НАТО. Това са процеси чужди и дори се въприемат като враждебни, от „другия”, от комунистическия, народ. Той има други планове за България. И само членството ни в ЕС и НАТО засега го възпира да ги осъществи . Но спор няма, че постига успехи – изборът на пенсионирания генерал Радев за президент бе такъв успех. Така комунистическият народ усили своите позиции в България. А дали признанието на премиера Борисов, че така е трябвало да стане, не показва, че комунистическия народ има своите ятаци сред нас, българите?

Същевременно изборът на Радев за президент показа на българския народ, че не може и не трябва да продължава да бъде пасивен, да проявява волско търпение. Защото тия, гдето се изкачиха на Бузлуджа имат мерак 

да се качат отново на гърбовете ни

 Да ни яхат, както го правеха половин век, когато бяха на власт. Какво казва Апостолът на свободата в такива случаи, помним ли? Казва: Народе спиш ли, къде си, опичай си акъла! Написал го е по свой начин: „Народе” и е поставил не една, а четири въпросителни. Ние въпросителни няма да поставяме. Защото на нас ни е ясно. Ако ние, българите, сами не се оправим, комунистическият народ ще продължи да ни граби и експлоатира. Ще продължи да ни се надсмива от върха на успеха, който те наричат Бузлуджа, ще продължи да превръща България в задунайска руска губерния. 
Идат тревожни времена и ние, българите, трябва да се готвим за съдбовни изпитания.