Едвин Сугарев,

svobodata.com

И Сергей Станишев откри началото на предизборната си кампания. Очевидно в търсене на контраст с тежкарския старт на ГЕРБ, социалистите се събраха в Южния парк.

Което впрочем звучи леко кощунствено. Южният парк беше мястото, където в края на 1989 г. се зачеваше българската демокрация. Точно там червените ченгета ни изхвърлиха на 26 октомври 1989 г. – след побоя пред “Кристал” – едно събитие, което даде и началото на големия срив на тоталитарния режим, отгледал такива свидни чада като Сергей Станишев. (Свидни чада в буквалния смисъл на думата. На Политбюро.) Точно там в следващите седмици се правеха почти ежедневни митинги, учредяваха се партии, правеха се подписки, водеха се дискусии. Южният парк се превърна в пространство на свободата.

Днес – 23 години по-късно – на същото това място комунягите обясняват как ще си “върнат” държавата. Защото – забележете:

“Четири години България се гърчи, гърчат се хората от един режим, който е арогантен, самодоволен, който опоска държавата като една орда, който наложи полицейщина и репресия, смаза дребния и среден бизнес, заличи 400 000 работни места, докара хората до мизерия. Символ на управлението на Борисов няма да са недостроените магистрали, символ за съжаление са хората-факли, хора, които посегнаха на живота си от отчаяние, от липса на всякаква надежда.”

Думи на Сергей Дмитриевич Станишев. Чието правителство спечели на България славата на най-корумпираната държава в ЕС. Което си позволи най-хайдушките грабежи в цялата история на страната – като се почне от заменките, където щетите за държавата надхвърлят шест милиарда, и се стигне до строежа на АЕЦ “Белене”, фалирал българската енергетика – в най-буквалния смисъл на думата.

Полицейщина? Репресия? Правителството на Бойко Борисов подаде оставка заради уличните протести, окървавени благодарение на внедрените именно от БСП футболни хулигани и лумпени, които замеряха с камъни полицията. А дали пък някой си спомня как при абсолютно аналогична ситуация действаше правителството на Сергей Станишев – например на 14 януари 2009 г.? Тогава полицаите на благия меверейски началник Михаил Миков смазаха с брутална сила студентския протест, десетки бяха пребити и потърсиха медицинска помощ в болниците,       стотици бяха арестувани. Вижте тази снимка например – тя е точно от това време – и много ясно свидетелства за това кой е полицействал и репресирал.

Всичко това сега е забравено. Забравен е тандемът Марио Николов, спонсор на БСП и личен приятел на Сергей Станишев, и Людмил Стойков, спонсор на Първанов, и тяхното мишкуване из еврофондовете, което струваше на страната ни стотици милиони евро загуба от безпрецедентното спиране на присъединителните фондове.

Забавени са Батко и Братко – прословутата афера с шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, възложил на фирмата на своя брат обществени поръчки на стойност 120 милиона лева.

Забравено е разграбването на държавния резерв, на парите, отпуснати в помощ на бедстващи от наводненията хора, корупционните практики в енергетиката, аферите на Красимир Георгиев – Фронтиера и останалите енергийни олигарси на БСП, харизването на Пловдивския панаир на Георги гергов – Свинаря, Вальо Топлото и неговите странни обвързаности с Р. Овч. и софийската структура на БСП, срамната международна афера “Хохегер”...

Момент! Точно аферата Хохегер не трябва да бъде забравяна. 

И не само защото става дума за корупционен прецедент, пряко облагодетелствал бъдещата съпруга на Сергей Станишев. (Както се разбра, неговата сватба с Моника Янева се била отложила заради предсрочните избори.) Но и защото става дума за директно нарушение на българското законодателство, извършено с пряката санкция на самия Министерски съвет на Република България!

Член на този министерски съвет впрочем е и един друг герой от милото тържество в Южния парк. Тогавашният финансов министър на България Пламен Орешарски. Бивш зам. председател на СДС, напъден от синята партия заради повече от сериозни подозрения в корупция – след като в качеството си на кандидат за столичен кмет бе засечен да търси финансиране от Васил Божков – Черепа.

Бидейки финансов министър, Пламен Орешарски би трябвало да бди за спазването на законите, които се отнасят до финансовата дисциплина. Няма такова нещо обаче. На заседанието на МС, на което се обсъжда пренасочване на дивидента от Пловдивския панаир за заплащане на абсолютно незаконен договор с лобиста Петер Хохегер – една операция (чиято крайна цел е да се дадат едни пари на Моника Янева, тогава все още Йосифова), има само едно възражение и то е на Николай Василев, тогава министър на държавната администрация.

На това възражение Сергей Станишев отговаря със следните показателни думи: “Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.” Сиреч – не е хубаво, дето ще престъпим закона, но нека по изключение да го направим. Срещу което финансовият министър Пламен Орешарски няма възражения. Не само че няма – но и няма как да има. Поради една много проста причина – 

той е българската версия на аферата “Хохегер”.

Покрай многото неща, които станаха видни около тази афера, е и дребната подробност, че не само Петер Хохегер е благодетел на Моника Янева, възлагайки й функциите на подизпълнител. Благодетел е бил и самият Орешарски, който сключва с нея – от името на министерството на финансиите – договор за доста по-сериозната сума от два и половина милиона лева.

Как да не заобичаш прочее такъв щедър човек. Как да не кажеш след това, че той “олицетворява почтеност, икономически растеж, стабилни финанси, социална грижа от страна на държавата”. 

Как да не проявиш и ти своята благодарност, като го направиш... министър-председател на България.

Само че бъдете внимателни. Защото от думите на Сергей Дмитриевич личи много ясно какво точно ни готви БСП, ако дойде на власт. И личи от ребром поставените две възможности: или “правителство на ГЕРБ, начело с Борисов и с вътрешен министър Цветанов”, или “едно програмно правителство, което ще работи с ума и таланта на цялата нация, ще има широка парламентарна подкрепа, няма да бъде тяснопартийно а ще работи за напредъка на България, водена от Пламен Орешарски за измъкване от тази криза”.

Би било интересно да се види чия ли ще бъде тази “широка парламентарна подкрепа”, на която ще се радва правителството на г-н Орешарски. Очевидно на БСП и ДПС – това по условие е ясно. Може би дори плюс Атака – което е невъзможно при коалиционно правителство, но пък при едно експертно “правителство на спасението” – защо не. Може би плюс Меглена Кунева, която – предвид настоящите си електорални неблагополучия – ще има доста основания да преосмисли своята закана да не се коалира с никого.

И като капак на всичко – нека не забравяме, че програмното правителство беше и рецептата, за която Иван Костов настояваше в последните дни на вече споминалото се Народно събрание. Той впрочем има опит с участие в подобни кабинети – беше финансов министър в един доста позорен такъв, стъкмен от “широката” коалиция между БСП и СДС.

Със сигурност ще се търсят и възможности за включване и на ГЕРБ – защото тъкмо за такъв тип коалиция настояват разни високопоставени европейски фактори със социалистически бекграунд. Само дето номерът най-вероятно няма да мине.

Може би ще се запитате какво лошо има в съставянето на такъв кабинет. Нищо лошо, разбира се. Само едно – най-успешно и безнаказано краде именно при подобни широко скроени коалиционни кабинети. Когато на сцената са разни “експерти” от типа на Орешарски – които всъщност са обикновени наемници – и играят кукли на конци.

Ако това се случи, каквото не е още доограбено в България – ще бъде доограбено. И каквото не е доосквернено – ще бъде. 

А след този мандат ще е разумно преживелите го да си потърсят друго място за обитаване.

Затова трябва да се говори за безобразията на тези негодници. И трябва да си даваме сметка на кого ще харижем България, ако сбъркаме в своя вот. Затова трябва да бъдат извадени на показ техните афери – като аферата “Хохегер” например.

От много време работя сам – и може и да не мога да направя кой знае колко. Но това мога и ще го направя. Аферата “Хохегер” ще бъде извадена на показ.