Символите на властта, които Москва дължи на България

Светослав Пинтев

 Злополучният руски император и самодържец Николай II бил смаян, истински вбесен, когато през 1908 г. княз Фердинанд  се окичил с титлата цар,  която Романов смятал за изначално руска. Поне така  казават историците. Ала е много възможно да е бил вбесен, защото е  съвсем наясно, че тази титла принадлежи на България и българите вече го знаят.  Малко вероятно е един руски император да не знае истината за произхода й. Та това не е Иванушка Глупака, а човек от дете възпитаван да носи короната и да научава тайни, които са недостъпни за простосмъртните.. Включително и за самата корона.

Възможно е също и друго, да е научил дори такива неща за нашата история, от които ние нямаме представа, а и никога няма да имаме. В архивите на Кремъл най-вероятно се крият смайващи факти за българските държави, от древността до днес, а те в никакъв случай

 не са в полза на  Москва

  Затова са заключени с десет ключа. Намеквали са го или са го казвали „под секрет“ някои съветски и руски учени.

 Най-голямата тайна на Русия е е всъщност могъщото влияние на Дунавска и Волжка България върху нейната култура, история и език. 

През 1920 г. Ленин насилствено преименува българите в Русия в… татари, със специален декрет.

Да си дойдем на думата…. Цар първи се нарича Симеон Велики, който  спечелва тази титла с огън и меч и огън, това е всепризнат исторически факт, но у нас за негои не се шуми, да не се засегнат братушките.  Те даже Кирил и Методи са обявили за руснаци и набиват това в главите на милиони ученици.  Така е било през социалистическата епоха, както наскоро обясни Маги Халваджиян по Нова телевизя, така е и днес.

 Идеологическите окови са още  на нозете ни

   Симеон се обявява за „цар“, като е много вероятно да претендира за тази титла с пълно основание, защото негомият предшественик  канас юбиги Тервел получава титла и корона на кесар през 705 г. в Константинопол. А тя не означава нищо друго освен Цезар, такова е  елинското произношение. Първоначално се съкращава само в писмените документи, после и в речта.

 Симеон  извоюва тази титлата в буквалния смисъл, но тя е призната от Византия чак при  приемника му и негов син цар Петър. По-късно Калоян я  изисква от папа Инокентий III, с ясното съзнание, че тя е равносилна на император.  Той прави на дроб сърма  диполматическите увъртания на Ватикана, като обявява в писмо до първосвещеника, че я е получил от него, въпреки че наместникът на свети Петър в посланието си го титулува само крал. И Негово светейшество изобщо не посмява да възрази, което точно според каноничното право на Светия престол е израз на мълчаливо  съгласие. Така, че българските владетели носят титлата Цезар, призната от Константинопол и Рим

Двуглавият коронован орел става символ на Източната римска империя - Византия едва по времето на последната й династия, тази на Палеолозите (1261 - 1453 г)., тяхното знаме с тази птица и до днес се вее пред всеки гръцки манастир. Там си знаят защо.  Орел е открит в гроба, за който се смята, че е на кан Аспарух, птицата вероятно е

 тотем на рода Дуло,

  а е почитана и от хунския владетел Атила. Наистина орелът е  символ и на  древния Рим, свещен знак на римските легиони. Твърди се  дори, че Аспаруховия орел е плячка от разбиването на такъв.  Проф. Петер Юхас от Унгария обаче твърди, че римляните заимстват  свещената си птица от древните българи или от персите. Което може да се окаже едно и също, защото все повече учени смятат, че древните българи са от персийски произход.

След като османците покоряват България и Византия, Иван III – Велик княз на Москва (1462 г. - 1505 г.) се оженва за оцелялата византийска принцеса от тази последна ромейска династия София Палеолог, която донася като прескъпа зестра инсигниите на Източната империя. Правнукът им Иван IV, Иван Грозни е първият руски цар, а  двуглавият орел  става символ на Русия.  Самодържците на северната страна междувпрочем се закичват не с византийската владетелска титла василевс, освен в приказките за Василиса Прекрасная,  а с  българското съкращение на римската, която от Цезар става цар при типичното за нашите ръкописи изяждане средата на думата. Смятат, че тя дава право върху наследството на Източната Римската империя, а повечето руски царе кръщават вторите си синове Константин, като си правят сметката, че един ден могат да седнат на трона в Константинопол. Един мерак, който е жив и до днес в някои глави.