Любен ЛАЧАНСКИ

„С тъжен поглед срещам съзорен,

небосводът утрин с болка тъпа.

Колко те обичам, Люсиен!

Колко съм злочест другарко скъпа!”

Това написва гениялния поет от Пазарджик и дипломатически агент в Марсилия Димитър Бояджиев, и захапва дулото на револвера. Тогава е едва на 31 години. Иначе календарната година е 1911. На власт е правителството на демократите с премиер Александър Малинов. Интелигентен човек. Нещо повече, даже министър на Вънкашните дела е Христо Петков Славейков. Син на поета П.Р.Славейков и брат на Пенчо Славейков.

Много са версиите и догадките за злощастния „вистрел”. Недоимък, тежко обременено семейство, нещастна любов, хазартни дългове. /Въпреки престижната и днес служба: „дипломатически агент”/. После тръгва и клюката или мълва да я наречем: „Абе, остави ги тях поетите... те, нали ги знаеш!”.

Знаем ги. Почти всички ги знаем, и почти всички са подложени на подобни сквернословия. Ще изброя имената само на някои от тях без никакъв подтекст. За Пеню Пенев, няма да говорим... За Христо Банковски, за Петя Дубарова. За все още неясната смърт на Григор Ленков, за откровената кончина на Веселин Андреев, за Тодор Монов, Тодор Велчев /Тато/, а защо не и последния „риболов” на Иван Методиев? Да, това са все български поети. И великият Яворов разбира се, преди това. Но: „остави ги тях поетите, те...нали знаеш”. И никой не говори за чувството им за справедливост, за ранимостта, за оная тъничка струнка живот, която първо се къса, а после идва смъртта.  

Но нещо непоетично и страшно се случва последните месеци в България.

Хората се самоубиват като в шарено телевизионно шоу

с големи награди. Не бих искал, пък е и грозно да правя самодеен мартиролог, но е нелепо военни чинове да разстрелват многодетните си семейства с държавните си оръжия. Т.н. бизнес дами да летят от естакадите. 12 самоубили се полицаи се крият от обществото по някакви странни съображения за сигурност. За последните няколко години по уж официални сведения самоубийците в България са 11 646 човека. А Ямбол, този спокоен провинциален град да води статистиката с 1200 доброволни покойници. Това за един среден по големина град не е епидемия, а пандемия.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ У НАС – ЖИВА ГОЛГОТА.

Отварям произволно взет всекидневник от изминалата седмица: „Грамада пред общината издигнаха гневните варненци в памет на самозапалилия се Пламен Горанов.”; „Майка на близнаци, болен мъж и младеж се самоубиха тази нощ”. Събитието също е от Варна. „29 годишният Христо Соваджиев се хвърли от Аспаруховия мост”. Преди една седмица имаше друг. Самоубива се и Тодор от Аксаково. На „Колхозния пазар” намират 60 годишен обесен мъж. Други полуфакли в страната едвам оцеляват в реанимациите на оглозганите ни болници. Никой не може да ме убеди, че изпиването на 3 литра течност за чистачки е било невинен коктейл. Оказва се смъртоносен. Башка нагълталите се с хапчета и микстури обезверени и изнурени българи, за които се съобщава само в специализираните доклади на полицията и МНЗ. Странно защо при търсене на цифрите на посегналите на живота наши сънародници през 2013г. справката от Националния статистически институт /НСИ/, „дава заето”. Много странно. Тоест няма информация, а може би и така трябва, защото положението никак, ама никак не е нито приятно, нито християнско. Пък и народът не трябва да се буни.

ОБЕЗВЕРЯВАНЕ, БЕДНОСТ, ЛИПСА НА ЖИТЕЙСКА МОТИВАЦИЯ

и какъвто и да е стремеж за излизане от „Сатурновата дупка” на прехода, освен терминалът на летището или новите магистрали, които се оказа, че не водят за никъде. И така докъде? Нарочно не публикувам конкретни открити календарни данни за ситуацията, защото те са повече от плашещи. Плашещи за нас, а трябва да плашат другиго. И още:

Според най-мъдрата книга – Библията – Самоубийствто е грехът неизкупим. Не напразно там четем „Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си. Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт. /Пр. Сол. 1: 12-15/.

Това е болката ми за България и я пиша, защото тя ме занимава повече от което и да е бъдещо правителство. Знам и детайлите, но те са от друга компетентност и за други длъжности. А духовното спокойствие на пасомите нека потърсим в думите на Светейшия патриарх Неофит. Това е негова длъжност и пред Бога и пред нас нисшите духом. Дано го разберем най-сетне и се превъзмогнем в болката. А виновните? Те винаги са сред опечалените...