Александър Йорданов, специално за Faktor.bg 

Днес отдаваме почит на националния ни герой  генерал Иван Колев. Но за наш национален срам има българи, които не знаят нищо за него. За тях, за незнаещите, за поразените от лотофагията, за русофилничещите безродници, за оставилите боклуците си на Бузлуджа, се налага да припомня неговата биография. Още повече, че подвизите му през Първата световна война са възпети от патриарха на нашата литература Иван Вазов.  

Не конница – лава 
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

Това пише Вазов само година преди смъртта на генерала. Лети предвожданата от него българска конница на бой срещу  тези които родолюбецът Вазов нарича „немили, неканени гости”.  Това са руските императорски войски, които през 1916 г. се опитват да нахлуят в нашите „поля балкански”. Но срещат мощният отпор на българската войска, а конницата на генерал Колев ги разбива безмилостно, така, както трябва да се разбива всеки, който нападне отечеството ни. 

Истината е, че Русия напада България през Първата световна война. През 1915 г. руската флота обстрелва българския бряг в района на Варна,  а в Добруджа  навлизат две пехотни руски дивизии, артелирийски корпус и непобедимите дотогава „черни казаци” – кавалерийска част, с която се гордее руската армия. Нападението е тотално – по суша и по море. Руските военноморски сили начело с флагманския кораб "Память Меркурия" обстрелват Балчик. Поразен от българска мина потъва ескадрен миноносец. Екипажът и знамето му са пленени.  На сухоземния фронт, в състава на ръководената от генерал Стефан Тошев Трета българска армия, действа и конната дивизия на генерал Иван Колев. На 5 септември 1916 г. тя 

обръща в бяг руските казашки ескадрони

 и се насочва към Добрич. Показва чудеса от храброст и постига решителен обрат  в сражението с нашествениците. Руснаците отстъпват позорно и бягат панически. Добрич е спасен и остава в пределите на българската държава. Дълго време след това пленените казаци сънуват кошмари, за което съдя по разказите им, че българите се нахвърляли върху тях като „кучета”.  Двадесет и осем години по-късно руснаците си отмъщават като отново нападат България. Окупират земята ни и подпомагат продажни българи да унищожат най-достойните синове и дъщери на България. Но тази история вече би трябвало да е записана в новите учебници по „История и цивилизация”.  

Генерал Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в село Бановка в Болградски район, основано от български преселници. През 1882 г. будният младеж завършва Болградската гимназия и заминава за София. Когато насърчаваната от руския император Сърбия напада нашата страна след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 9 ноември 1885 г. Иван Колев поема като доброволец към фронта. Но бойните действия приключват бързо, войските на агресора крал Милан са разбити край Сливница, а руският император гризе нокти и крои

нови козни срещу България – бунтове и държавен преврат

 Българите празнуват първата си велика бойна победа в новата си история. 
В началото на януари 1886 г. Иван Колев постъпва във Военното училище, което  завършва през април 1887 г. и е произведен в чин подпоручик. Става взводен командир на Трети конен полк в Пловдив. В началото на 1892 г. е вече във военната академия в Торино, която завършва през 1894 г. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон и за генерал-щабен офицер. Чете лекции по военна история в кавалерийската школа. През  Балканската и Междусъюзническата война командва Лейбгвардейския конен полк и 10-а пехотна беломорска дивизия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Първа световна война е командир на 1-ва конна дивизия, която разбива руските и румънски войски, и освобождава цяла Добруджа, до делтата на река Дунав.  Помнят се и до днес думите които изреча на 4 септември 1916 г. пред строя на българската конница, непосредствено  преди да я насочи срещу руските агресори:  

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? 

Ще ги бием и прогоним както всеки враг, 

който пречи за обединението на България!“

Генерал Иван Колев споменава за „признателността” към Русия, „задето ни освободи”. На младини и Вазов е бил „пленен” от Русия – „туй име свято, родно, мило”. Но тъй като заблудите са присъщи за младостта, то в зряла възраст Иван Вазов, също като генерал Колев, остро реагира срещу  агресията на Русия.  Генералът реагира със своята кавелерийска сабя и с физическото унищожаване на враговете, а поетът прави същото с перото.  Така например на 9 февруари 1916 г. поетът научава, че руска ескадра е обстрелвана от наши аероплани, а руски торпедоносец се е натъкнал на поставени мини край Варна и е потънал. Следва категоричното:

"Хак им е! Какво търсят около нашите брегове?" 

Няколко месеца по-късно, на 8 септември 1916 г., във  в. "Мир" Вазов публикува известното си стихотворение "Armata nostra (по случай великата победа при Тутракан)". Проф. Иван Шишманов, най-близкия другар на поета, записва на този ден : 
"Вазов е възхитен. Всяко тясно русофилство е изчезнало в него. С възмущение говори за някои "изверги", с пораженческа психология, които и днес биха желали България да пропадне, но тяхното да се докаже."  
Колко е бил мъдър Иван Вазов!  Защото и днес има нашенци, които искат България да пропадне, само защото сме избрали да сбъднем своята историческа мечта – да бъдем част от обединена Европа. Искат тия „изверги”, както би ги нарекъл Иван Вазов, да пропаднем, за да докажат тезата си, че мястото на България е заедно с Русия.  Но колко е прекрасно, че патриархът на нашата литература е завършил своята изповед с думите: 
"Аз съм преди всичко българин." 

Преди всичко българин е и генерал Иван Колев.  Но понеже  не мога да избягам от литературните примери  ще припомня, че на 11 ноември 1916 г., след паметните битки на генерал Колев в Добруджа,  Иван Вазов пише стихотворението  „На руските войни”, в което и до днес блестят стиховете: 

Колко само е прозорлив Вазов, когато пише за руснаците:  

„взорът ви свети зловещо...
 строшихте ни игото тежко, 
а днеска ни носите ново!”

Това са пророчески стихове. И не случайно поетът съжалява русите, че нямат тая свобода, която имат българите и им я пожелава, но със съвета, че за нея „кат нас да живейте и мрете!” Нима не звучат актуално тези Вазови стихове на фона на днешните протести на московчани срещу суспендиралите свободата им руски управници? 

След победите на генерал Иван Колев в Добруджа полковник д-р Н. П. Николаев пише:
     „...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато дотогава – името на гениалния водач на българската конница.” 
Допълва го в спомените си майор Хр. Ботйов:
     „...Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага...И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и онзи победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни...Рев на ужас. Всичко обезумяло от страх, повръща назад в панически бяг, преследвано безспир, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната атака. Добрич бе спасен...” 
В донесение до генерал Стефан Тошев след боя при Добрич генерал Иван Колев споделя:
„...Ето какво ми казват нашите селяни българи, които са чули думи на руски командир: „Мы думали, что болгары не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются как собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши...” 

Войната не е параден марш. Генерал Колев заболява и на 17 май 1917 г. заминава на лечение във Виена. Новината, че е произведен в чин генерал-лейтенант  не успява да стигне до него.  Указът е издаден на 28 юли 1917 г., а той умира на 29 юли 1917 г., далеч от родината във виенски санаториум. Тленните му останки са пренесени и погребани  в София с военни почести в началото на август.  

По време на комунистическия режим 

геройството на генерал  Иван Колев бе неудобно

 за властниците. Неудобни за тях бяха и провикираните от това геройство творби на народния ни поет Иван Вазов. При демокрацията българи родолюбци издигнаха в Добрич достоен паметник на генерала.  Села и улици носят неговото име. През май 2017 г., 100 години след смъртта на генерала, граждани подеха инициатива за възстановяване на името му като патрон на столичното 36-то училище. Защото то така се нарича от 1938 до 1950 г. – училище „Генерал Иван Колев”. Но след това носи името на бездарния съветски писател Максим Горки, с истинско име Алексей Пешков. 

Генерал Иван Колев е защитник на България, родолюбец, достоен офицер, а Максим Горки е еталон за бездарния социалистически реализъм в литературата. Той е бил крепител на античовешкия комунистически режим, същият който българският парламент със закон е определил като престъпен.  
Генерал Колев лети със своята конница срещу враговете на отечеството ни, а Горки е оправдавал съществуването на концлагерите в СССР, този „челен съветски опит”, който след 1944 г. комунистите пренасят и у нас. Известно е, че когато през 1929 г. днешният патрон на столичното 36-то училище пристига на Соловецките острови, за да опознае "обновителната сила” на концлагерите,  той  възпява "раждането на новия човек" в тях. 

Ужасно е да учиш в училище, което носи името „Максим Горки”

Възстановяването на името на генерал Иван Колев като патрон 36-то столично училище е български граждански дълг, а граждански дълг на наследниците на тия, които генерал Колев е побеждавал в Добруджа, е да се грижат за Пешков и подобните му. Впрочем руснаците възстановиха старите наименования на град Горки и на проспект „Горки” в Москва – съответно днес те отново са Нижни Новгород  и „Тверски проспект”.  Нашето туткане в това отношение си е наш проблем. Трудно изкореним е слугинажът ни пред Москва. Ние сами не се уважаваме като народ, не ценим достойните си и заслужили за отечеството ни личности. Търпим 

паметници на врагове на България да лъжат за историята ни

 Кой знае и какви простотии разказват на учениците в 36-то училище за сегашният им патрон. Ако съдя по някои безумни текстове в представената на сайта на училището биография на Горки нещата са трагични. 

Законът за предучилищното и училищното образование в своя чл. 5, ал. 1, т. 2  изрично казва, че една от основните цели на училищното образование е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност.  Гражданите, които вече две години настояват да се спази закона при наименованието на това столично училище,  в своята декларация – призив от 2017 г. правилно отбелязват, че тази цел напълно покрива със своя достоен живот и дела генерал Иван Колев. Но както е добре известно у нас късно съмва, все още има слуги на чужди господари и националното чувство и отговорност са само клишета, които политиците използват от дъжд на вятър, т.е. от празник на празник. През останалото време се блъскаме в паметници на съветски окупатори, в даскали максимгоркиевци. Тъжна история. Българска история.  

Поклон пред светлата памет на великия българин генерал Иван Колев!