Доган ли е новият Левски – с ТЕЦ, сараи и обръчи - отвратително?

Осман Октай

Преди две години пропагандисти на БСП, русофили, десари и задкулисието обявиха почетния лидер на ДПС Ахмед Доган за „истински възрожденец”, стигнаха и по-далече – изкараха го „новия Левски”, който крепял етническия мир, демокрацията и даже бъдещето на България. Трезвомислещите българи са наясно, че самата идея да мериш Сокола с исполина Левски е цинизъм и гавра с националните идеали. Но тези дни отново имаме повод за тежък размисъл, след като стана ясно, че въпросният политик е вече собственик на 70% от ТЕЦ – Варна. Придобил е основния пакет само за някакви си 3500 лв., а съвсем случайно се оказва, че за поддържането на  студен резерв, държавата ще плаща гарантирана рента  на собствениците на ТЕЦ-а, тоест на Доган, почти 

30 милиона лева годишно

 Честито!
Покрай скандалната сделка изплува отново опитът Дякона да бъде сравняван с един от най-опасните играчи на прехода. Има ли нормален българин, освен лакеите, с болни мозъци в Сараите, който може да си представи Апостола, награбил ТЕЦ-ве, издигнал сараи край морето, в Дръндар, в Бояна, опасан с обръчи от фирми и тлъсти хонорари в сметките? Фалшивият Левски на задкулисието днес осребрява всичко до което се докопа, без свян и срам, а Дякона на българската свобода в тефтерчето си е водил сметка за всяка похарчена народна пара.
Осветяването на Доган като собственик на ТЕЦ обаче съвсем не е случайно. Просто неговите „благодетели” за пореден път го 

изпържиха публично,

 а можеше както много други негови собствености да се водят на подставени лица. Всички помнят как преди години дясната ръка на Илия Павлов – Николай Вълканов, „сготви” Доган, като първо му плати космически хонорар от близо 2 млн. лв. за някаква измислена консултантска дейност, а после информацията контролирано бе пусната в медиите, за да предизвика скандал в държавата. Стигна се и до съд, а Доган си спечели името на „хидроинжинер”, който после загуби половината от сумата при рухването на КТБ. Такава негативна обществена реакция се надига и сега срещу почетния лидер на ДПС. Всички медии щедро описаха как е станала далаверата с ТЕЦ-а – под зоркото око на депутата Пеевски и  с любезното съдействие на бившия транспортен министър Данаил Папазов и неговите деца. Но моралният проблем и липсата на всякаква справедливост са се забили като ятагани в съзнанието на народа. Реално задкулисието, което  обслужва Ахмед, за пореден път го 

хвърли на кучетата

 Така Доган става още по-зависим от тях, защото ще се налага да чака пак те да го спасяват. С  осветяването на тази собственост, влязла в портфейла на един от най- мразените политици на прехода, някой се опитва да удари сегашното управление,  защото именно то е дало разрешение за тези 30 млн. за студен резерв на централата. Случаят напомня много и за скандала в Кочан, когато „доброжелатели” пуснаха запис, на който Доган обявява на актива, че той раздава порциите в държавата. Тогава неслучайно бе осветен от кукловодите си, за да бъде сатанизиран и отстрелян за следващи политически проекти и коалиции. Сегашният скандал е подготовка за изхвърлянето му още в зародиш от нов политически проект. Така Сокола става само по-зависим от задкулисието, което майсторски използва слабостите му  - алчност, ламтене за имоти и пари.
На фона на богатеещия без срам и чувство за мярка пред елктората си политик, няма как да се пропусне темата за все по-обедняващите български турци и мюсюлмани, чиито права и свободи Доган обеща да пази в началото на прехода. Днес по-ясно от всякога е, че тези хора бяха  оставени бедни и гладни, за да се превърнат в лесни заложници и 

крепостни селяни на модела „Доган”

 и неговите общински деребеи. Чрез този порочен модел, от една страна,  се дискредитира не само демокрацията и бъдещето ни като член на ЕС и НАТО, а от друга - чрез бедното население се възражда носталгията по миналото на комунизма и живковизма. За това, няма съмнение, че Доган е най-успешният продукт на задкулисието, но по ирония на съдбата вероятно го очаква съдбата на Симеон Сакскобургготски – ще го употребят, после ще му вземат и имотите, а народното презрение – шефа на Сараите вече си го е спечелил.