Стойко Стоянов

Само за две седмици новото 42-ро Народно събрание постигна рекорд - удари триумфално дъното на общественото доверие и одобрение. Това, което Цецка Цачева успя да постигне за 4 години, Михаил Миков и Мая Манолово като истински Стахановци  го изпълниха само за дни. Но социалистите винаги са били ударници в поразиите. Тъжното е, че след това трябват години, за да се заметат следите им и да се проветри пространството, което са обитавали.

Новият парламент до сега няма заработен ден без скандал – опити за побой и саморазправа между депутати, безконтролно взимане на думата от трибуната, масово гласуване с чужди карти, водопад от процедурни гафове, политически спречквания в кулоарите, обсада пред стаята на парламентарна група, омраза и неприязън преливат между политиците, които уж обединени трябва да правят силата на нацията.  Триумвиратът Миков-Манолова-Бисеров доказа безспорно, че е неспособен да въведе ред.

Върхът на позора обаче българският парламентаризъм удари в петък – 7 юни. Двайсетина мутри окупираха входовете на Народното събрание посред бял ден, притискаха журналисти и посетители, и демонстративно показваха превъзходството си пред върховенството на закона. Бабаитите се появиха малко след като в кулоарите на Народното събрание избухна поредният скандал между репортери на враждуващите телевизии СКАТ и АЛФА, тоест, между хората на Волен Сидеров от „Атака” и на Валери Симеонов от НФСБ. Бойната група от здравеняци остана мълчалива повече от два часа и отказа да отговарят на въпросите на медиите. Само един от тях обясни иронично, че били от чистотата. Според една от версиите момчетата, които гледаха враждебно и агресивно, чакаха Волен Сидеров да излезе от сградата на парламента, за да го пазят от хората на враждуващата партия НСФБ. Други пък пуснаха слуха, че са хора на Валери Симеонов. Накрая наказателната бригада от „Чистотата” си тръгна заедно с националиста Волен Сидеров и разсееха съмненията за кого работят. Яне Янев пък обясни, че бабаитите били от Самоков и всеки ден пристигали с два рейса, за да подхранват мъжкото достойнство на неконтролируемия водач на атакистите.

Скандалното в случая е, че българският парламент приличаше в петък повече на чалготека на мутри, в която се е разпищолил мафиотски бос, отколкото на ковачница на закони и народни съдбини. Здравеняците на Сидеров ни върнаха в началото на 90-те години, но дори  и в най-гангстерските времена никой не  си е позволявал такава гавра с парламента и институциите. Но истинският резил е не само заради мутрите на Волен, които удариха печата си върху Народното събрание, а заради жалкото и безсрамно поведение на вечно мънкащия председател на парламента Михаил Миков. Като стопанин на тази свята сграда той беше  длъжен незабавно да повика силите на реда и охрана, за да разбере какво правят там яките натрапници и да ги изчистят от центъра на София. Миков се скри в кабинета си, но българите няма да забравят, как през зимата на 2009 като министър на МВР същият Михаил Миков пусна тежко въоръжена жандармерия и полици да пребият наказателно протестиращи студенти срещу корупционното правителство на Сергей Станишев. Биха студентите точно на същото място, където мутрите на Сидеров необезпокоявано опозориха закона.

Обсадата на парламента от "чистачи" с яки вратове е първият голям гаф и на новия министър Цветлин Йовчев. Не знам къкъв професионалист е, но за полицай не става - не си мръдна пръста, за да  разбере даже какво прави тази наказателна бригада срещу паметника на Цар Освободител. Ако се беше наложило, силоваците щяха да бъдат използвани по предназначение. 

От цялото зловещо поведение на новата власт гражданите могат да останат само с горчивото усещане, че наистина Волен Сидеров държи златната акция за съществуването на тази тройна коалиция и всички гледат на него като на бей с безгранична власт. БСП, ДПС и цялото правителство са просто жалка част от грозния, но опасен театър, който Сидеров разиграва водевилно пред обществото. А кукловодите на Атака трябва да са вече много притеснени и внимателни, защото агресивността на политиците в тази партия навлезе в зоната на непредсказуемост и когато окървавят парламента ще бъде много късно...

Няма съмнение, че зад тези гнусни етюди трябва да се прикрият гафовете и зависимостите с пренареждането на новото правителство, връщането на калинки и стари корумпирани апартчици на възлови позиции в държавното управление. И най-вече - реанимиране на голямата кражба – АЕЦ „Белене”. Този парламент и тази власт просто са обречени – дойдоха уж за да прочистят Бойко и виртуалните му мутри, но още от първите дни показаха, че под овчите кожи са се криели свирепи вълци, които искат да изръфат и кокалите ни този път.

Всъщност, никой не се е заблуждавал в истинската им същност. А Станишев изобщо да не си мисли, че е победител. Гражданите бяха настръхнали срещу управлението на ГЕРБ, но това съвсем не означава, че мечтаеха и искаха да се върнат социалистите и производните на БКП партии. Много от българите може  да са били против Бойко, но още по-малко са били пък за Станишев, Доган и Волен. Всъщност 75% от народа днес нямат представителство в този парламент, защото не харесват нито едните, нито другите и търсят трети, различен път за развитие на държавата.