Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Доналд Тръмп вече е президент на Съединените щати и за всички е ясно, че това е началото на нова ера в американската и международна политика. Или, както политолозите обичат да казват, настъпи промяна в парадигмата. Едва ли само 2-3 дни след встъпването в длъжност на Тръмп можем да разнищим и да открием къде точно лежи парадигмата на промяната, но новият президент достатъчно красноречиво заявява какво възнамерява да направи. Дали обаче ще е в състояние да направи това? Ще трябва да изчакаме отговора на този въпрос, но намеренията на Тръмп са ясни. 

Най-запомнящата се реплика от краткото му слово при встъпването в правомощия, показва принципното му несъгласие с начина, по който са сложени нещата в държавата: „Твърде дълго, една малка група в столицата на нашата нация жънеше плодовете на управлението, докато народът заплащаше цената“ и продължи с обещание към нацията, че ще сложи край на това. С тези си думи Тръмп обяви война на статуквото и управляващата класа в Америка. За тези, които не познават Америка, думите му може да звучат объркващо и дори ирационално, но не и за милионите, които се чувстваха обезправени и изоставени от Вашингтон и масово гласуваха за Тръмп. Може би нищо не може да обясни така ясно степента на отчуждение между обикновените американци и държавни елити, както резултата от изборите през 2016 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Там Хилари Клинтън спечели 92,8% от гласовете срещу 4,1% за Тръмп. Вашингтон е град, в който почти всеки жител работи за федералното или градско управление и където малцина губят работата си и икономически кризи просто не съществуват, докато за останалата част от нацията, правителствената администрация изглежда все по-раздута, с вмешателско поведение и безучастна към техните грижи и тревоги. Не е чудно, че се получиха резултати, по-характерни за авторитарните режими, отколкото за една демократична система на управление.

На друго ниво, 

сблъсъкът между Клинтън и Тръмп е не само сблъсък между ляво и дясно 

– много по-важно е, че това е сблъсък между традиционния Джаксънов популизъм и мултикултурния космополитизъм на съвременните американски елити, като имиграцията, хомосексуалистите, религията и правото на лично оръжие са централни теми на раздора. Фактът, че последователите на Джаксън спечелиха убедително има огромни последствия за бъдещето на американската и международната политика. От друга страна, фактът, че Хилари имаше близо 3 милиона гласа предимство в народния вот не означава нищо, имайки предвид, че тя взе Калифорния с повече от 4 милиона гласа, а този щат е толкова вляво, че вече не е от значение за националната политика.

Въпреки силната опозиция от страна на много републиканци от истаблишмънта от движението „Никога Тръмп“, победата на Тръмп, освен всичко друго, успя да консолидира стабилното превъзходство, постигнато от РП след като Обама дойде на власт през 2008 г. Този успех е толкова мащабен, че предизвика екзистенциална криза в демократичната партия. Към януари 2017 г. републиканците контролират 69 от 99 щатски законодателни органи, 33 губернаторски места, имат пълен контрол (и в двете камари) в 25 щата и частичен контрол в още 20, докато демократите контролират само 5 щата. 

Тепърва предстои най-лошото за демократите. 

На изборите през 2018 г., десет демократични сенатори ще се кандидатират в щати, доминирани от Тръмп. Това гарантира републиканска хегемония на щатско ниво и съответно контрол върху опитите за машинации след предстоящото преброяване през 2020 г. Нещо повече, надмощието на републиканците идва като резултат от системни изборни промени в ущърб на демократите, така че ще бъде много трудно нещата да се обърнат в близко бъдеще.

Не може да има съмнение, че сме на прага на сериозни, може би радикални промени във вътрешните политики на Америка, но все още е твърде рано да се измери тяхната величина. Но не е рано да обсъдим някои от най-противоречивите позиции на Тръмп в кампанията, особено, когато се отнасят до интересите на Източна Европа. Най-противоречиво и тревожно сред тях е привидното желание на Тръмп да сключи сделка с Путин. В няколко скорошни случаи Тръмп говори за желанието си за по-добри отношения с Русия и намекна, че той може да подкрепи сделка, в която Америка ще вдигне санкциите срещу Русия в замяна на намаляване на ядрените въоръжения. Подобни идеи не са състоятелни и е малко вероятно да се осъществят. Има няколко основателни причини за това. Най-важна сред тях е връзката между Тръмп и Републиканската партия. Докато мненията им по въпроси на вътрешната и икономическа политика са еднакви или близки, това не е така по отношение на политиката към Русия.

По-голямата част от републиканските политици, както в Камарата, така и в Сената, 

смятат Путин за главорез и международен престъпник 

и ще се противопоставят на всяко намерение на Тръмп да го третира като нещо друго, освен враг на Съединените щати. Също така е вярно, че Тръмп има ограничена способност да действа едностранно, например по отношение вдигане на санкциите. Според американския закон, той има правомощия да вдигне само тези санкции, които са наложени с декрет на президента Обама. Други санкции, като например закона „Магнитски“ и др., които са наложени с акт на Конгреса, може да се отменят само от Конгреса. Няма и най-малък шанс сегашното републиканско мнозинство да има такива намерения. Напротив, ако има една област, в която конгресмените републиканци и демократи са обединени, това е тяхната ненавист към Путин. Дори е по-вероятно да има повече санкции, наложени от Конгреса, отколкото да се премахнат съществуващите. Тръмп знае това много добре и няма да застраши отношенията си с РП заради Путин.

Такъв е и случаят с много от назначенията му на ключови позиции в неговата администрация, като ген. Матис начело на Пентагона, ген. Кели на националната сигурност, Майк Помпео в ЦРУ и други, които имат силни възгледи против Путин, както се вижда от изслушването им пред Конгреса. Дори избраният държавен секретар, Рекс Тилерсън, изтъкван като приятел на Путин от медиите, е всичко друго, но не и проруски настроен, както свидетелства изслушването му. Той твърди пламенно, че действията на Русия са против американските интереси, че окупацията на Крим и Донбас е незаконна, както и руските военни действия в Алепо и че Москва не зачита нито човешките права, нито принципите на правовата държава. Нито Хилари Клинтън, нито Джон Кери като държавни секретари са осъдили така ясно действията на Русия. Най-солидният аргументиращ довод е, че за Тръмп един конфликт с републиканците в Конгреса би бил най-бързият начин да провали своето президентство. А това няма да се случи.