Арх. Георги Янев

Триенето продължава. Мисълта се люлее, като люлката на Нютон. Взорът е обречен на мисловна нищета, защото емисията на трептенето свършва. Защото, когато спре трептенето идва не Покой, а нещо неописано. 

Любовта е сляпа, бе написал Борис Виан, и след като сме си изболи очите, дошло е време да си купуваме лубриканти. Просто да смазваме Душите си – много се трият в безвремието, в което са се хвърлили.

Централният мозък на тълпата е зависим и контролируем, обаче имам правото да заявя и цитирам, че искам да съм –„ Далече от безумната тълпа”. Томас Харди е обяснил защо.

Триенето трябва да спре, в главите, в които няма мисъл,  защото всичко ще се превърне в прах разпръснат в безвремието. Може ли това да се е случило, вече? Тогава трябва да събираме и смитаме  прахта, за да я взидаме в темелите на нещо започнато, за да свърши прехода. Не само в телата ни, но и в мисленето. Триенето не може да спре, лубрикантите едва ли ще помогнат. Може би трябва да се научим как се мажат филии с … . Тогава сигурно триенето би се осмислило. Съпроматът не е за всеки, но ВиК-то не е само да пуснеш водата в канала, трябват и фонтани, но не с фекали, а с звук, светлина, ромон и тишина. 

Тогава има феерия от съзерцание и повод за размисъл. И стиховете започват сами да се пишат, освободени от триенето наложено. Тогава няма нужда да смазваме мислите си, а да ги оставим да се реят в етера - свободни. Като балони пуснати на воля по въздуха.

А Свободата не иска да плаче обречена на балкона в затворения страх, за да я пуснат на воля с Лубриканти, защото докато е там се превръща в Слободия, защото „Бягството от Свобедата” – не е да се хвърлиш от него.

Износването не се появява само, а триенето го започва.

Какво се лее от нас? Като изключим биологията, дано е останала МИСЪСЛТА, защото иначе всичко е потънало, всичко е Трибология.

Трябва да се разходим по поникналата трева с камбани на рамо и с молитва. За да преминем и отворим портата към Душите си.

 *Трибология е науката за контакта и триенето между тела, които се движат едно спрямо друго. Изучава същността и приложението на триенето, лубрикацията и износването на елементите. Приложната трибология се нарича триботехника. Съществуват също така трибохимия и трибофизика. Думата идва от гръцки τριβο означаващо трия и λόγος означаващо логика. Леонардо да Винчи (1452-1519) е първият, който се занимава със законите на триенето.

Три са по-конкретно предпоставките за формирането на трибологията. На първо място рязко нарасналата социална и икономическа значимост на процесите свързани с триенето, мазането и износването на телата. Това се обяснява с необходимостта от повишаване на сложността, мощността и ефективността на техническите системи. Само в една такава система могат да се включат стотици и хиляди фрикционни съединения. Чрез механизмите на триене в тях се губи под формата на топлина от 20 до 80% от цялата енергия, с която тези системи се захранват. Износването, като неизбежен резултат от триенето, води до огромни разходи на труд и материали. Възстановяването на износената продукция поглъща над 20% от всички материали, машини и работна ръка в производството. Огромни са загубите на горива, смазочни материали, течности и газове от лошата херметичност на уплътнителните съединения в техническите съоръжения. Особено остро се чувства това в химическата промишленост и транспорта, т.к. там то води много често до аварии и бедствия, свързани с надеждността на съоръженията и замърсяването на околната среда. Като фундаментална интердисциплинарна наука трибологията, преди да се появи официално в края на ХХ век, събираше сили чрез историческите си корени в механиката, физиката, химията, метрологията, енергетиката и други дисциплини и области на научното знание. Натрупаните до нейната поява частно-научни постижения в областта на триенето, износването и мазането са втората предпоставка за нейното появяване. Трибологията изучава комплексно фрикционната зона и процеси на телата с цялото им многообразие на състав, състояния и процеси.