Андрей Пионтковски, Svoboda.org

1. Руският трилион

През 2017 година руският език се обогати не само със светската думичка "хайп" и с нови отенъци на прилагателното "токсичен", но и със словосъчетанието "руският трилион", което ще бъде централно в руския и световния политически дискурс през първите месеци, дори седмици на 2018 година. То излетя от редовете на моята статия "Блудният трилион" и влезе в риториката на участващите в реалити шоуто "избори" персонажи.

Зюганов, след Андрей Пионтковски и Андрей Иларионов, също поиска връщането на руския трилион, а Зюганов дори заплаши с война Запада, ако не върне парите, откраднати от руските олигарси-чиновници. "Единните руснаци" и останалата путинска прислуга доказват, че Владимир Владимирович отдавна е поискал от олигарсите да върнат парите от офшорките и, следователно, персоналните американски санкции, всъщност, са план на Путин. Темата за "руския трилион", която много неуместно се появи на старта на рутинното преназначаване на кремълския лидер, вече не може да бъде заличена от руския живот чак до драматичното и решаване. 

100% от редовите граждани на Русия изобщо не се съмняват в грандиозното разграбване на страната от нейните управници и искат справедливо възмездие. Не е по силите на кремълските пропагандисти да отрекат 

"грабежа на хилядолетието", 

но те се опитват да извадят извън скобите на това престъпление вожда на "Руския свят" - демек, той не си пада по тия работи, той нощем играе хокей на Червения площад, а денем изучава научните трудове за съвъкуплението на глистите и с увлечение ги преразказва на женската аудитория. Но с устата на младенеца "независимият" Путин беше претеглен и оценен: "Чичко, ти не си толкова хубав, колкото по телевизора!" 
Догадката на детето ще бъде потвърдена от огромния масив оперативна информация в Кremlin Report, който трябва да бъде представен пред Конгреса на САЩ най-късно на 2 февруари 2018 година. 

Всички усилия на руската дипломация през този месец ще бъдат хвърлени, за да убедят "американските партньори" да не включват в Kremlin Report Путин и неговата лична финансова гвардия, а да си го "изкарат" на олигарсите от елциновото котило. Методът на убеждение е традиционен – шантаж и предложение за покровителство. Но този път е въпрос на живот и смърт и лубянската операция "Ядрена офшорка" ще бъде задействана с пълна сила.

2. Корейският апокалипсис

Някъде в средата на януари талантливите севернокорейски учени и инженери за пореден път ще зарадват прогресивното човечество с още някакво удивително технологично постижение. Например, ще взривят термоядрен заряд над Тихия океан. Целият свят паникьосано ще брои минутите оставащи до ядрения апокалипсис. Кой ще удари пръв  – Доналд Тръмп по Пхенян или Ким Чен Ун по Ню Йорк? 

Само един човек ще запази самообладание и вие знаете името на този човек. Той ще полети без охрана и съпроводен само от своя православен духовник Тихон към най-опасната точка на земното кълбо - Пхенян. След едно денонощие Владимир и Тихон, уморени, но доволни, ще се спуснат по стълбичката на самчолета във Владивосток. Владимир ще стиска във високо вдигнатата си ръка, както Чембърлиейн след връщането си от Мюнхен, някакво листче: "Мир в Далечния Изток за вечни времена! Моят приятел Ким е готов да води преговори с моя приятел Дон, но с моето посредничество. Преговорите започват утре в Москва в хотел на Ritz-Karlton. Другарят Ким се съгласи да прекрати опитите с ядрено оръжие докато траят преговорите. Той е удовлетворен от постигнатия от КНДР потенциал за възмездие".

Благодарният за спасението свят почтително ще се преклони пред нозете на шантажиста, както вече стана през 2013 година след "химическото разоръжаване" на Башар Асад.  Такъв е планът на Кремъл, но той няма да бъде реализиран, защото последната външнополитическа карта на Путин е бита.

Първо, във Вашингтон вече са наясно със замисъла на операция "Ядрена офшорка" и прекрасно си представят същността на натрапчиво предлаганата от Путин "помощ". 

Второ, като съдя по редица признаци, САЩ и Китай постепенно се доближават до сделка за Северна Корея. Ситуацията на Корейския полуостров позволява на САЩ и Китай да постигнат решение, устройващо всички. Нито Южна Корея, нито САЩ се стремят към обединение на Корейския полуостров. Но на тях им е нужно ядрено разоръжаване, Китай пък иска да запази влиянието си в Северна Корея, която той разглежда като своя буферна зона. Не е трудно да се види, че стратегическите цели на страните са напълно съвместими.

Този римейк на историческото споразумение "Никсън – Мао" от 1972 година устройва всички, с изключение на обитателите на Кремъл.

3. Гражданската стачка

Насроченото през март 2018 година поредно противоконституционно преназначаване на лидера на режима само преди няколко месеца се струваше на манипулаторите рутинна операция. Но в последните дни на 2017 година се поуви усещането, че натрапените ни "избори" ще бъдет изместени от масово гражданско движение за възстановяване на Конституцията. В Русия се появи първият общонациоинален политик. Наричам така Навални, не защото съм съгласен с всичко от политическите му възгледи, а защото той е единственият политик, по чиито призив в десетки градове на Русия излизат на протест хиляди млади хора. Не фанатично преданите на Навални, адепти на неговото движение, а съзнателни граждани на Русия с политически актуални лозунги, главният от които е: "Путин е крадец". Думата "крадец" има много значения и Путин отговаря на всяко едно от тях. Преди всичко, защото от 2012 година той е самозванец, грубо нарушил конституционното ограничение за това колко мандата може да остане на власт президента. По призив на Путин никога и никъде няма да излязат толкова хора. Могат само да му ги докарат с автобуси - нещастни държавни служители, и в скъпите им лимузини - продажните старейшини на културата. 

Обявената от щаба на Навални избирателна стачка е конституционен акт на гражданско неподчинение на една нелегитимна власт. Има обща закономерност в историите на това как е рухвала всяка авторитарна власт. Универсалната рецепта за тяхното падение е комбинация от два взаимносвързани фактора: 

масова протестна активност и разкол във властовата върхушка


През 2011-2012 година протестното движение не успя не заради грешките на опозицията, и не заради сравнителната малобройност на протестиращите. Но тогава Путин все още беше възприеман от руската клептокрация като политическо прикритие, без което режимът не би могъл да оцелее. 

Днес ситуацията е съвършено различна. 

"Елитите" са объркани и притеснени. Путин се провали в своите външнополитически авантюри и вече не е в състояние да изпълнява своята най-важна функция на гарант на сигурността им. Нещо повече, той се превърна в основна заплаха за сигурността на обкръжението си. За първи път от 2 000 година бъдещето ни не е предопределено. То зависи от нашата решителност, нашите усилия, нашата самоотверженост. 

Ампутинация или гангрена. Родината или нейната смърт.

Превод: Faktor.bg