Трябва ли да плачем?

 Арх. Георги Янев

Вече сме  изметени на бунището и заровени в сметта, а там вече е кочината – реализирана  в признание за подлост и предателство – просто комунизъм. Има мисловна обреченост и падение, вречено в низост и лъжа. Просто е. Отговорът е, че комунистите  и продълженията им са безверници, подпалвачи, предатели и продажници. Моралът им е непознат, оперирани са от него, а другото е просто дебелоочие обвито в расото на страха и призоваване на духовете на страховете им. Безверието им е вродено,  затова дори и духовете са им непознати. Но определено

могат да създават само смет и чалга,

за да се чувстват силни. Защо? Просто са прости, има разлика между глупав и прост, обаче. Глупавият може да се научи, простия никога, затова и чалгата е в главата му. Там хармония не съществува. Има само приповдигната измислена „стилистика”, без традиции и родова осъзнатост, за памет не е необходимо да се споменава. Всичко е заметено в сметта. Уви, обаче, тови им харесва и някои ги устройства. 

Ала Книгата изчезна, вече!!!  Значи сядам да пиша, просто Трябва…, а дали ще ме прочетат - едва ли? Не мога да си помисля дори за „ Фиеста”, а „Трима другари”, може би са в дълбоките водите на Хляба по водите. А дали  е пуснат хляба?

Все едно да се опитат да ни внушат, че Веселин Маринов е съизмерим с PINK FLOYD. Е, не е…, ала различни безумни внушения продължават да ни се поднасят, като кисело мляко, но от палмово масло и нишесте. Вкусът е друг, обаче. 

Надявам се да е останала родова памет, дано клетките помнят, ако забравата ни е покосила. Защото смеха ще е през сълзи – за дълго или завинаги.