Горан Благоев*, специално за Faktor.bg

ІІ част: Политическото реанимиране на Сакскобургготски - Църквата разбира статута на царя

Симеон ІІ може да е недолюбван от мнозинството българи, но има един верен съюзник – Църквата. У нас тя не само исторически следва мисията на монархически фен. Настоящият висш клир е благодарен до гроб на царят-експремиер. През 2004 г., макар и силово, той успя да приключи с разкола, който синодалите влачеха от 1992 г. Не е коректно да се питаме колко е вярващ Сакскобургготски. Но за разлика от повечето настоящи български политици той демонстрира виртуозна църковност и невероятен респект към клира. И клирът му симпатизира. Затова и на драго сърце патриархът би му сложил короната на главата, ако този жест бъде поискан от него. Апропо, царедворците около Станимир Илчев точно тук сгафиха, като обявиха че „църквата е дала короната на Симеон ІІ”. Иска им се, но не е истина. Такава церемония в съвременната ни история няма. Баща му Борис ІІІ се е възкачил на трона само с един църковен молебен в „Св. Неделя”. Добре е илчевите царедворци да познават фактите, че иначе ще заприличат на 

полуграмотни аристократи от дълбоката провинция

След 1990 година няколко пъти висши клирици отправяха призива Симеон ІІ да се върне на трона. Последното предизвикателство към републиканския строй на държавата бе отправено от църковният амвон в края на миналата година. Но за съжаление пак нямаше нито обществен, нито институционален отзвук. На литургията в манастира „Св. св. Кирик и Юлита”, който Пловдивският митрополит Николай успешно придоби като луксозна база от Съюза на архитектите, домакинът приветства Симеон ІІ с думите: „Тук сред нас днес е и човекът, който по Божия воля олицетворява и въплъщава в себе си идеята за държавността – Негово Величество Царят на българите Симеон Втори. Благодарим Ви, Ваше Величество... Когато Царят на Българите е тук, това означава, че самата идея на държавността е тук. Че държавността в нейния трансцедентен смисъл застава редом до Църквата в отстояването на нейната кауза... Мнозина не разбират какъв е статута на царя. Църквата го разбира. Затова Църквата има винаги в молитвите си Царя. И затова Царят, тоест държавността, винаги е в църквата... ”

Дядо Николай тръпне да постави короната на главата на Симеон

Николай Пловдивски действа като алтернативен властови център на Българската църква – той е един от малкото наши митрополити, който поддържа неформални контакти и с двете супер сили на православието – Цариградската и Московската патриаршия. И двете смятат Симеон ІІ за безспорен православен цар. Цариградският патриарх Вартоломей, с когото имат твърде близко познанство, дори нарича „василевса” – както са титулували византийските императори. През март миналата година главата на първата по чест църква в православния свят бе домакин на предсъборна среща на най-високо ниво. Главите на всички поместни църкви се събраха в резиденцията му в Истанбул, за да обсъдят подготовката на поместния Всеправославен събор, който е насрочен за 2016 година и се очаква да приеме твърдe важни решения. Най-видният светски гост на това предсъборно събиране миналия март беше не друг, а „василевсът” Симеон ІІ – лично поканен от Вартоломей. За съжаление почти никой у нас не обърна внимание на този факт. А трябваше.

Старата православна традиция повелява един събор се свиква от православен монарх или най-малкото той почетно да присъства на него. И понеже Всеправославният форум от 2016 г. има големи амбиции, Вартоломей ще се опита да му придаде блясъкът на някогашното византийско величие. Затова му е нужен и Симеон ІІ – той сега е единственият носител на най-високата монархическа титла в православния свят. Затова Вартоломей не обръща внимание нито на наследниците на православните кралски престоли на Гърция, Сърбия и Румъния, още по-малко на далечните продължители на руския царски дом... Почти е сигурно, че при откриването на Всеправославния събор догодина Симеон ще има почетното място до домакина на църковния форум – патриарх Вартоломей. Така авторитетът му на цар ще получи общоправославна легитимация. Още един актив за Симеон и то в годината, когато трябва да се проведат изборите за български президент. Случайности няма.

Току виж Ахмед Доган се окаже пророк,

че пътят на България преминава през Босфора... Но тръгва от Москворечието и отвъд Атлантика.

Патриарх Варторломей има мощно лоби в САЩ. Благодарение на него десетилетия наред успява да крепи деликатното положение на Цариградската патриаршия, която фундаменталистите искат да прогонят от Турция. Като си спомним, че Симеон ІІ в битността си на кадет Рилски една година е учил във военната академиs „Вели фордж” (Пенсилвания) току-виж се оказало, че в нечий кабинет в Ленгли (централата на ЦРУ) може отдавна да разработват план за връщането на монархията в България. Случайности няма. Царедворците на Станимир Илчев оповестиха амбицията си за проекта „Българска корона” в дните, когато бронирана техника от САЩ акостираше в прибалтийските републики като помощ срещу евентуална руска агресия. Отвъд океана очевидно мобилизират всичките си европейски ресурси срещу Русия. А Симеон ІІ може да се окаже обединителна фигура на източното християнство – алтернатива на мощните руски прененции в тази посока. Нищо че преди десетилетия Бжежински беше заклеймил православието като последния враг в Източна Европа, който също трябва да бъде унищожен, подобно на социализма. Времената се менят – САЩ вероятно вече нямат скрупули да използват православието и монархията за своите геополитически игри в Европейския Югоизток. Още повече, че Симеон ІІ винаги е действал като сдържан русофил и планът за връщането му в геополитиката да се окаже приемлив и за Москва. А ако към това се прибави и общоизвестното съмнение, че е бил и в полезрението на КГБ, току-виж се оказало, че българският цар-експремиер има място върху шахматната дъска на дългосрочната руско-американска стратегия за ново поделяне на Европа. Като пешка с корона. В случая напредналата му възраст е само още едно предимство...

Няма как да не вярваме на неговите фенове. На Сакскобургготски могат да бъдат поверявани специални задачи. Но те едва ли ще бъдат в полза на България – подобно на бизнесначинанията, които той осъществи заедно с правителството си.

Случайности няма

Историята често се повтаря, макар и не съвсем. След някоя и друга година да не се окажем в ролята на онези някогашни български политици, дето щъкайки из Европа си избраха монарх и едва после разбраха каква стока е?! Той, както е известно, беше дядото на Симеон.

*Преди дни Faktor.bg представи първата част от анализа на Горан Благоев: Как политическото реанимиране на Царя може да ни превърне в поданици на Борис ІV