Предлаганият нов Наказателен кодекс защитава корумпираните и управляващите, вършещи безобразия от граждански и медиен контрол

Доц. Николай Радулов

 „Нова година – нов късмет“ – казва народът. Дали изпатилите си през предишната година от върлуващата „конвенционална“ престъпност граждани през новата 2014 ще бъдат пожалени от престъпниците (надали) или опазени от структурите за обществен ред и сигурност (също едва ли)?

Тенденцията, която ясно се разкри през 2013 г., съчетава във себе си константно нарастваща престъпност – всеки месец по малко и константно намаляваща регистрирана престъпност – гордост на управляващите сектора.

Около 145 000 регистрирани престъпления – 12 000 месечно, 402 дневно, 17 в час – по 3 на всеки десет минути. Ако се опитаме да направим изчисления, базирани на експертни оценки за латентната престъпност, то  реално годишно се извършват между 300 000 и 600 000 престъпления – т. е. криминалитетът генерира между 1 и 2 престъпления в минута. Официално заявената разкриваемост от докладите на прокуратурата през 2013 г. е около 40%. Нека всеки сам изчисли разкриваемостта на обявената и предполагаемо близката до реалността престъпност.

Полицията е разкъсана между собствените си проблеми,

издаваните некомпетентни разпореждания

и желанието си да работи в полза на гражданите.

По-голямата част от престъпленията в страната стават в столицата, където, освен че има голям брой свободни щатни бройки сред униформената полиция, наличните полицаи са ангажирани като парламентарна стража.

И днес полицията е пред Парламента и на границата, а малка част от нея като статистик реферира сблъсъка на намиращите се между София и българо-турската граница граждани и криминалитет.

Несъмнено полицаите работят тази тежка и лошо платена работа, защото са посветени на призванието „да защитават и служат“. Това, че не им се отдава, е управленски проблем – проблем на некомпетентно управление на цял комплекс от дейности, които трябва да гарантират качественото действие на полицейския механизъм – от обучението и преподготовката – до тактическото управление при конкретни операции.

Идеята гражданската безопасност да бъде поверена на ръководена от неподготвени за полицейска дейност хора, може би обучени за извършваната от тях преди заемането на тези позиции управленска работа в съвсем други сфери, е революционна и вероятно се основава на това, че „извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки“, както казваше г-н Станишев в Народното събрание. Само си представете каква буйна радост би предизвикало в ДАНС назначението за председател на директора на криминална полиция и как всички биха се втурнали да изпълняват разпореждането му по проблеми, свързани с контраразузнаването.

Очевидно е, че реализирането на тази идея не работи, а тенденцията за нарастваща криминална престъпност, корелираща с

нарастващ ПиАр натиск от страна на МВР,

е стабилна и неразбиваема.

Ето една снимка на първата десетдневка на годината:

Новогодишната нощ – 85-годишна жена е убита при опит за обир в апартамента ѝ в столичния квартал „Овча купел“;

02.01.14 – Тялото на млада жена е открито в Борисовата градина на метри от популярното заведение „Маймунарника“, близо до мястото на убитата преди 2 години Яна; опит за палеж на къщата на собственик на медия; грабеж – неизвестен грабител е проникнал през незаключена врата в дома на 62-годишен жител на село Памукчии, старозагорско и чрез използването на сила и заплаха е отнел от там 20 000 лв. и мобилен телефон.

03.01.14 – Масов побой пред заведение в центъра на столицата;

04.01.14 – Открита е зверски убитата 24-годишна Хюлия Маджар;

06.01.14 – Вандали разбиват и ограбват черквата „Света Петка“ в Рупите; Двойно убийство и самоубийство във Варна;

07.01.14 – Близо 50 000 лева и 26 монети с нумизматична стойност изчезват от дома на бизнесмен от Банско. Група цигани убиват 32-годишен мъж от град Попово, гост на град Гоце Делчев за празниците.

08.01.14 – Двама маскирани бият и режат с нож млада жена; Двама маскирани и въоръжени набиват и ограбват русенец; Възрастен мъж е пребит и ограбен от въоръжени лица в харманлийско;

09.01.14 – Палеж на джипове на депутат в Пловдив;

10.01.14 – Обир на Юнион банк;

Това са посегателства, които няма как да бъдат укрити, несъобщени и нерегистрирани. Какво всъщност се случва от началото на годината никой не може ясно да каже, но усещането е за безвластие, нагло разгащване на криминалния контингент и безсилие или нежелание да се намесва полицейската организация, забравила за превенцията, предотвратяването и пресичането на престъпления, превърнала се в регистратор на станалите публично известни престъпления.

Всъщност, вместо да се занимават със закрила на данъкоплатците, които им осигуряват заплатите, днес управляващите сектор „Сигурност“ са заети с решаване на по-важни и приоритетни от тяхна гледна точка проблеми, като:

Създаване на поредната бюрократична капела (след многократните закани за намаляване на администрацията) в сектор „Сигурност“ – работна група, създадена от премиера, подготви проект за закон, но вместо да жалонира границите на сектор сигурност (Закон за националната сигурност), той е посветен на управление на системата, разбирана като единен „железен юмрук“. Спомнете си железния Феликс! Набързо сътворен и без предварително обществено обсъждане проектът претендира да е панацея в сектора. Както винаги, енергията и управленския плам вместо да се насочат към активиране на наличните структури, се концентрират върху изобретяването на нови, в които е заложен дефектът на съществуващите. Спомнете си създаването на нищонеправещия БОРКОР! Според авторите – най-накрая трябва да има едно звено за координация на службите за сигурност, за да започнат те да работят и да не допускат кризи като тази с бежанците. 

Законопроектът предлага обаче всичко друго, но не и промени – в него няма и дума каква ще е конфигурацията на полицейските и специални служби, като части от системата, къде ще е мястото на разузнаването и Националната служба за охрана (НСО). Той създава още две нови управленски структури – разузнавателен борд и национален център по сигурност, които ще бъдат част от Съвета по сигурността към правителството, вместо да се ревизира работата на съвета и да се положи усилие да бъде превърнат в работещ управленски орган.

Разузнавателният борд ще заседава всеки месец и ще играе ролята на оперативен орган, който ще ръководи службите, а Националният център по сигурността ще е нещо като „специална служба“ и ще координира и управлява „получаване, обработка, споделяне и разпространение на политическа, икономическа, военна, полицейска и геопространствена информация от открити източници, съюзни системи, разузнавателни сведения и дипломатически канали“, както и „непрекъснат мониторинг на средата за сигурност, анализ на информацията и ситуационна картина на обстановката в реално време“, „прогнозиране и предприемане на мерки за ранно предупреждение за рискове и заплахи“ и т. н. Според вътрешния министър той ще играе ролята на ситуационен център. В законопроекта

президентът е практически игнориран

от сектора за сигурност. Вероятно сегашният министър на вътрешните работи, ангажиран с проекта, е преценил като бивш началник на кабинета на Президента, че неговото участие в управлението на сектора не е необходимо.

Тези промени и предлаганият нов НК със станалата конфузна защита на корумпираните и вършещи безобразия управляващи от граждански и медиен контрол разкриват реалната загриженост за обезпечаване сигурността на хората през започналата вече година, както и приоритетите на управляващите сектора в експертното правителство.