Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

И тази година почетният председател на ДПС Ахмед Доган спази партийната традиция за отбелязване на деня на освобождението му от Пазарджишкия затвор – 22 декември 1989 г. В своя служебен дом в Бояна и под зорката охрана на Националната служба за охрана (НСО) пред партийния актив той изнесе поредното си „предноговогодишно слово”. Както и повечето от останалите му речи и това слово бе провокативно. С подобни слова Доган винаги е обслужвал онези среди у нас, които  изградиха и поддържат легендата му на демократичен и патриотичен политик, загрижен за интересите на България. „Творци”  на тази легенда са офицери, служители и агенти на бившата Държавна сигурност.Те и днес са негови верни другари. 
Създаването на Движението за права и свободи стартира само два дни след като Ахмед Доган излезе от затвора, а три месеца по-късно, на 26 и 27 март 1990 г. в София,  се проведе и Националната учредителна конференция на новата партия. Тези три месеца бяха достатъчни, за да стане ясно, че новата партия е проект на бившата Държавна сигурност. Целта бе тя да сепарира в партийно „гето” българските мюсюлмани и турци. Според сценария на ДС те трябваше да бъдат отделени от общото демократично движение. На власт бе комунистическата партия с нейната охрана –Държавна сигурност, но бе очевидно, че предстоят първите след близо 45 години свободни парламентарни избори. Гражданите издигаха един лозунг: „Всички срещу БКП!” и желаеха обединена опозиция, която да се яви заедно, с една бюлетина, на изборите. Създавайки ДПС Ахмед Доган 

обслужи сценария за разделянето на опозицията

 Това тогава бе в интерес на БСП. Така близо 370 000 гласа бяха отнети от „синята бюлетина”. От тогава и до днес, бившият лидер на ДПС обслужва само и единствено, интересите на бившите комунисти и на висшите кадри на ДС. И тъй като повечето от тях са вече преуспяващи бизнесмени, то е логично Доган да бъде загрижен и за днешния им успех. Още повече, че сам той е вече бизнесмен. Интересът на днешната наша бизнес олигархия е властите в страната да бъдат зависими от нея. Част от бизнес елитът работи за още по-трайното обвързване на България с режима на Владимир Путин в Русия. На него, както и на Доган не му се нрави „улицата”. 

Малко предистория 

Още през юни 1979 г. Първо главно управление на ДС отбелязва в доклад, че Ахмед Доган (агент „Сергей)  е „готов е да изпълнява всякакви задачи, които ще му възлагат от ДС. Ако един ден почувства, че изменя на своята същност – на идеите, смята, че би трябвало по-добре да сложи край на живота си”. 
Жив и здрав е днес Ахмед Доган, следователно не е изменил на същността си. През същата 1979 г. той е заявил, че се е свързал „на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с комунистическата идеология”. „Аз – казва тогава той, съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.  
Няма спор, че е така. Доказателството е, че днес от него се възхищават само лица, които също са част от апарата на ДС в миналото. Ахмед Доган отлично се вписа в сценария на бившите комунисти и кадесари за трансформиране на политическата власт, която имаха при социализма в икономическа и финансова власт при демокрацията. Успяха и дори кълнящият се във вярност на марксизма-ленинизма Ахмед Доган стана  „капиталист”. 

Сега той отново критикува, както и миналата година, Европейския съюз. Отново повтори кремълските опорни точки за „тупиковата ситуация”, в която е изпаднал нашия съюз. Единствено вярно бе твърдението му за опасността от „популизмите и национализмите”. Оригинално попадение е и изповедното: „меркантилизмът е на път да погълне хуманизма”. Самото политическо поведение на Ахмед Доган е пример за меркантилизъм. Той справедливо се възмущава от „агресивния негативизъм в човешките взаимоотношения, въплътен в завистта, користта, алчността и омразата.” Но не смее да обясни причините за това явление у нас. Вероятно защото твърде рано Държавна сигуност е ампутирала сетивата му за лично достойнство и чест, и го превърна през годините в символ на политическа корист, безчестие и алчност. А своята завист и омраза той изрази като подля вода на първото демократично правителство на България и даде подкрепата си за „кабинет”, какъвто и сега препоръчва – тип „Любен Беров” с което и започна

 началото на мафиотския грабеж на България
 
Сега Ахмед Доган  констатира, че „общественият договор" между партии и избиратели е под въпрос. Той „рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация”. Но нима може да съществува обществен договор между крадци и честни хора? За какво те трябва да се договорят? Да станат всички хидроинженери ли? Или собственици на ТЕЦове? А може би, за да получат своя доживотен сарай? Не е възможно да се сключи подобен договор.
 
Днешното положение на Ахмед Доган в българското общество не е въпрос на договор с гражданите, а на договореност с политическото задкулисие, което се  формира от бивши кадри на ДС и комунистическата партия. Не гражданите са уредили Ахмед Доган със сарай, с милиони от хидро и топлофикационни придобивки.Тия работи у нас така не стават. Затова и когато Доган днес казва, че предсрочни избори не са необходими, аз отлично го разбирам. В тези му думи има доволство, благодарност дори. Той желае да е по-далеч от гражданите и да е по-близо до бизнеса. А спор няма, че и „бизнеса” по-лесно се „върти” чрез „програмно правителство”, защото при такова правителство „куче влачи, диря няма”. 
 
Светът, според Доган, отивал на зле. Сякаш при комунизма все към добро се бе засилил. Важното е, че Доган се чувства добре. Не е изменил на себе си. За това говори и предложението му всички партии в днешния парламент да се прегърнат и заедно да съставят един „програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България”. Изразът „ускорено догонване” ми напомня „петилетката в съкратени срокове”. Казват, че в личен план Доган е ускорил своето „развитие”. Не му е попречила държавата, от която днес се оплаква. Но явно си е надвил на масрафа, затова и пуска в действие поредната опорка на задкулисието. Тя гласи, че е време „по нов начин да се реорганизира властовата система на държавата”. Властта, внушава Доган, вече трябва директно да премине в ръцете на бизнеса. Точните му думи са: 

„бизнесът определя политиката, а не обратно” 

С други думи време е например, бизнесмените Пеевски и Доган да дирижират политиката. И други като тях. Няма защо Николай Банев, например, да търка наровете в затвора. По-голяма полза от него ще има, ако определя политиката. Моделът, който препоръчва Ахмед Доган е путински. Явно му е омръзнала „играта” на власт и опозиция. Още повече, че освен мазохистичната партия БСП и в миналото НДСВ,  никоя друга партия открито не иска да управлява заедно с ДПС. И за да набута хората си отново във властта Доган измисля новата „формула” – всички заедно в „програмен кабинет”. 
Тук е уместно да напомня, че гражданите не искат ДПС в управлението не заради „простосмъртните” членове на движението, които са от тяхната черга, а заради Ахмед Доган. Той също знае това, поради което през годините опита най-различни фокуси, за да бъде на власт. Най-популярният е „акробат”, т.е. „балансьор” в политиката. Но колкото повече „балансираше” Ахмед Доган, толкова по зле отиваше България. Изоставахме от другите европейски страни. Но пък самият Доган и неговите верни другари „ускоряваха”. Логично е един нежелан вече „балансьор” да заявява, че няма нужда от разделението на власт и опозиция. Догодина предстои да каже директно, че няма нужда и от демокрация. Защото  бизнесмените ще решават, а „програмен кабинет” ще управлява страната. И всички ще бъдат на „хранилката”. 

Идеята за „програмен кабинет” е стара, колкото е стара комунистическата и ДС демагогия. А идеята за властта на бизнеса ни спомня думите на Тодор Живков: „Може да решава само тоя, който има пари, бе. Ти нямаш пари, ти не можеш ще решаваш...!” Същото казва и Ахмед Доган. И понеже има пари с право иска и да решава.
Догановите разсъждения за „програмен кабинет” на „ускореното развитие” са открита провокация срещу демокрацията. Впрочем, „ускорено развитие” може да се случи много по-лесно. Достатъчно е в България да спре да се краде, а тези които са крали да отидат в затвора за по-дълго време. 
През годините Ахмед Доган е изрекъл и много други „умности”: за това, че българския път „минава през Босфора”, а „пътят на ЕС – през Дарданелите и Чанак кале”,  за „депесарския шут срещу СДС”, за това, че „всяка партия си има обръч от фирми” и особено популярната: 

„аз разпределям порциите, вашите депутати са нищо без мен”. 

Сега Ахмед Доган иска да „ускори” действието на мисълта за порциите. Той желае те по-бързо да се разпределят и само бизнесът да бъде този, който ще решава кому какво се полага. От сега е ясно, какво ще реши – най-минималната от минималните заплати. 
Постепенно провокационните дженкове на Доган харесаха на нашите русофили. Затова и за тях той вече не е „туркофил”, както го наричаха в началото на прехода,  а „патриот” и дори „русофил”. Дърлят се те с него наужким и само, когато наближат избори. През останалото време са си дружки и са на един акъл по въпроса за Русия – с нея „трябва да се съобразяваме”. 
В друга своя новогодишна реч Ахмед Доган бе заявил, че „ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие” и пояснил, че се съмнява дали изобщо ще продължи да има Европейски съюз. „Утвърждаването на Русия”, според него, било „необратим процес”, който ще се ускорява „дори силово”.  И изрази съмнение спрямо „адекватността” на НАТО като система за отбрана. Волен Сидеров бе възхитен от тези му думи. 
Не преставам да се питам защо НСО продължава да охранява този сербез политик, политпросветчик и преуспял бизнесмен.  Казват, че той бил свързан с националната сигурност. Но каква е връзката на Доган с „националната сигурност”? Ако се има предвид, че той е бил агент „Сергей”, „Ангелов” и „Сава” на ДС, то няма логика да се охранява. Агенти на ДС у нас – с лопата да ги ринеш. Щъкат си като неохранявани хлебарки. От ранна утрин ни се хилят по медиите, „обясняват” ни политиката, „развиват” бизнеса, че дори и науката. Ахмед Доган е също бизнесмен. И философ дори. Но не всеки бизнесмен и философ се охранява от НСО, нали?
Според чл. 22, ал 1, т. 4 от Закона за националната служба за охрана Ахмед Доган е  „друго лице” „свързано с националната сигурност”, посегателството срещу което „би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката.” Хайде, холан! Та нали самата идея на Ахмед Доган да се ликвидира демократичната граница между власт и опозиция, чрез „програмно правителство” от което би последвал ускорен грабеж, прикрит като „догонване” на развитите европейски страни, цели именно това: подронване, отслабване и затруднения на България. Не е ли ясно, че точно това иска в своята предновогодишна реч Ахмед Доган? Реч като слънце, като за прокуратура. Антиконституционна по „предложения”.  

Спор няма, че правителството има затруднения.Честите смени на министри, исканията на оставки, протестите под прозорците му, корупционните скандали,  безспорно са „затруднения”. Но конституцията ясно казва как се избира и как се сваля правителство. Догановите комбинации са провокация. Но забележете, че трудностите на българските правителства идват когато НСО охранява Ахмед Доган. Затова и съм убеден, че много от затрудненията, които изпитва България ще отпаднат от само себе си, когато НСО престане да охранява Ахмед Доган. 

Никой не заплашва Ахмед Доган. Цялата история с живота му в Боянския сарай и „охраната” е 

игра, сценарий 

Той е „свой човек” на „системата, която убива”. Той бе избран да бъде част от политическото и икономическо задкулисие, което реално управлява страната. Дали е само пионка в тази игра, която новогодишно или по друг повод, медиите превръщат в царица? Или сам мести фигурите в играта? Факт е, че когато Царят, а след това и БСП бяха на власт, Доган бе царица. Но важното е, че е налице поредна негова провокативна реч. И че охраняването му продължава. А това не вещае добри дни за България. Затова е време да върнем свободата на Ахмед Доган!