Светослав Пинтев 

Какво невероятно съвпадение се получи – в една и съща вечер българският президент Румен Радев обяви в телевизионно интервю, че ще покани руския си колега Владимир Путин у нас за честванията на 3-ти март следващата година, а пък след малко президентството ще публикува на сайта си първата стенограма от Консултативния съвет за КТБ от 29 юни 2014 г.. 
 Държавният глава  обяви второто като някаква светкавична военна операция: "Десет минути след края на разговора ни първата стенограма от КСНС за КТБ ще бъде качена на сайта на президентството. От нея са премахнати са само имената на банки и финансови институции, различни от КТБ.” И на е една държава, бихме допълнили…Както и да е.
 Поднасянето 2 в 1 на новините „КТБ” и „Путин” е типична заблуждаваща маневра, характерна за военното дело. Румен Радев още се изживява като генерал, а не като президент. 
Очевидно смята, че така ще отклони вниманието от темата, че е поканил един човек, който вече доказано прави опити да дестабилизира Балканите, но далеч не само тях. А Радев сякаш изобщо не разбира по какъв опасен път върви…. Още по страшно е, ако разбира, но продължава по-него…
„Президентът на всички българи” си позволи за каже: „нямам никакви намерения да правя компромиси с историята заради обсесията на шепа изпаднали от парламента депутати“,  Само дето от историята знаем, че именно предшествениците на Путин разстреляха цялото руско владетелско семейство, заедно с децата, като така ликвидираха династията на Царя-Освободител. Макар той да е наречен така заради освобождаването на крепостните селяни, не заради нашето. За много хора историята е само параван…
А КТБ очевидно е само  димка  
Натрапчива тревожност, каквото е определението за обсесия, от действията на Путин  очевидно има в голяма част от българите. И тя видимо не е фикс-идея, а оправдан страх от съвсем реална опасност.  Всички вече виждат, че той води необявена война срещу свободния свят, на карта е заложено бъдещето на страната ни, на децата ни…Само не и Радев, нито партията, която го издигна…Или просто хитруват…А това вече е страшно, както казах.
 Посещението на Путин със сигурност ще дестабилизира България, ще я раздели, може да се стигне до сериозни сблъсъци. Или това е целта?
Истинският стратег разделя всяко заблуждаващо действие на много по-малки, се твърди в „Изкуството на войната”.  Очевидно  Радев се се стреми към точно такъв ефект, но заблуждава най-вече себе си. Той поставя бомба със закъснител под собствената си страна, което е непростимо. И няма да му бъде простено… А тук не е трудно да се забележи, че е пипала е ръката на съветника му Иво Христов, който съвсем не е Лао Дзъ, както навярно сте забелязали.
А иначе стенограмата за КТБ  
доказва само, че дори на КС истината не се казва  
Идеята очевидно е била тя да се заобиколи най-умело… Цялата стенограма може да се обобщи с една от репликите на управителя на  БНБ Иван Искров, който на няколко места в текста е наречен Искренов. И действително проявява необичайна искреност на моменти. Ето както гласи тази реплика: „Аз искам да погледна г-н Миков в очите, ако може и той да ме погледне. Вие се познаваме с него от 39-тото Народно събрание. Г-н Миков, никога, когато съм говорил с Вас, не съм си гледал бомбетата на обувките, защото винаги съм гледал хората в очите, защото знам какво съм работил”. 
Няма как да се каже по-добре. Управляващите по онова време БСП и ДПС си гледат бомбетата на обувките, когато нещо дори смътно им напомня за въпроса: „КОЙ”. А той и тук е повече от съществен.
Можете ли да си представите, че на повече от 100 страници стенограма името Цветан Василев се споменава само веднъж. 
Табуто  е нарушено еднократно
 Бойко Борисов казва така: „Ако Цветан Василев е виновен, да го арестуват - червена бюлетина на Интерпол, издирват го, хващат го, арестуват го. Ако е източвал милиарди, милиони, има си криминализиране на този процес,отидете и го приберете, но защо атакувате цяла банка? 
Това очевидно е много екзотично предложение, защото изобщо никой не го коментира. 
Нещо повече, на Консултативния съвет акъл доста често дава представител на същия този Цветан Василев, а именно лицето Николай Бареков, който тогава вкара в парламента своята еднодневка с циничното име „България без цензура”, финансирана щедро, както казват различни източници,  от банкера.   
10 млрд. можем ли да извадим?
Бареков този въпрос го задава съвсем небрежно Сякаш са пари, с които може да си запали пурата и да се снима ала Че Гевара. 
Йордан Цонев от ДПС, когото в родния му край, казват,  наричали още Данчо Ментата, е очарован. Той заявява: „Ако предприемем необходимите действия, можем, за това да говорим. И не е нужно да ги даваме и никой няма да ги изтегли.”
Имаше въпрос - колко средства? 
Премиерът Пламен Орешарски споменава, че и 20 милиарда могат да не стигнат, ако много се дрънка, между другото.  Думите му са: 
„И тъй като не се възприе отговорът на управителя, аз бих казал - от няколко стотин милиона до много милиарди, в зависимост основно от нашето говорене. Колкото повече говорим, то е по-скъпо. 
Всяка дума се измерва в милиони
„Уважаеми г-н Президент, уважаеми колеги, много подробно, вече една седмица, особено последните два дни,разискваме по въпроса колко. И понеже г-н Бареков, и всички г-н Миков питат колко, няма отговор на този въпрос по няколко причини.
Първо, колко зависи от това какво? Ще ви поясня какво означава това. Колко зависи от това как?  Значи, може да трябват 2 млрд., които да погасят първите няколко дни и да спре паниката при определено говорене, при определен тип действия. Могат категорично да не стигнат 20 млрд., ако кризата и паниката се разшири. Българската банкова система има 86 млрд. активи. Съотношението пари към други активи е около 10%, при средно за ЕС 3 за еврозоната, 4 за ЕС, но тези 10% не могат да стигнат. Ето защо няма отговор на въпроса стенограми кой какво е говорил и можем да ги оценим по същия начин от - до, в зависимост от резултатите, които ще видим следващата седмица. За всяка дума можем да оценим колко милиона. Това е отговорът на въпроса колко струва.”
Едно е сигурно, неговото правителство ни струва доста скъпо, както ще ни струва скъпо и един президент.