Веса Стойнева

Пуснете крана на чешмата, почакайте минута-две и от там сигурно ще потече лидерът на „Атака” Волен Сидеров. През последните две седмици този политик бе натрапен зловещо в домовете и в съзнанието на милиони българи. И това едва ли е случайно. 

Ако се направи една елементарна справка, ще се види, че след старта на Народното събрание Волен е по-показван и преекспониран даже от премиера Орешарски и мандатоносителя Сергей Станишев. Да се върнем само два дни назад – в петък разговор с атакиста вечерта при Цветанка Ризова, в събота гостува в предаването на Лора Крумова, а днес – неделя ще кацне като събеседник на Кеворк Кеворкян. Големият проблем е, не че Волен е всеки ден по медиите, а че като навита пружина говори все едно и също нещо, без дори идея разлика в репертоара: „Аз уволних Бойко Борисов, аз го спрях към властта, сега с Цветанов ще ги вкарам в затвора, „Атака” е против това правителство, така и гласувахме, нямаме нищо общо с ДПС и БСП, ние сме опозиция на всички, не сме част от никаква тройна коалиция”. Всъщност повтарянето на тези политически мантри се прави единствено, за да  не дава Сидеров отговор на предизборните си обещания – 500 лв. пенсия, 1000 лв. заплата, национализация на монополите и ЕРП-та, разваляне на всички концесии за природните богатства на страната и т.н. и т.н. Националистът сега не иска да си спомня за тези обещания, защото винаги е знаел, че те са неизпълними и никога не могат да се случат. Замазва очите на излъганите си избиратели, че ангажиментът му за реализирането на мечти е единствено, ако има 121 депутата и той е премиер. Тогава може да ги изпълни перфектно. 

Това обаче е другата опашата лъжа на Волен, защото даже и в най-мокрите си сънища не се е надявал на такъв резултат и винаги е знаел капацитета на партията си. Каква тогава е играта на скандалния политик – близка до тази на Иван Костов. Да забърсва по 6-8% от народната любов, да си пълни джобовете с държавната субсидия, да си кюта удобно в пленарната зала, да има имунитет и да се прави на важен и така до следващия парламент. Меко, удобно и приятно – можеш да обещаваш всичко, знаейки, че никой няма да иска да го изпълниш, защото нямаш шанс да си управляващ. Но тази порочна схема минава 1-2 пъти. Сега Костов е извън играта, а на следващите избори това ще сполети и Волен. Всъщност, в този парламент той заблуждава и избирателите си, и обществото, казвайки, че от него нищо не зависи. Зависи и то много – той държи златната акция за кабинета и ако е честен и почтен политик щеше да поиска срещу нея правителството да се ангажира с част от обещанията му. Но Сидеров това изобщо не го интересува, защото кукловодите му са му предвидили друга роля и игра – да прави скандали, да се държи нагло и предизвикателно с всички, медиите да се занимават с простотиите му, а през това време Орешарски, министрите му и кръговете, които са го изстреляли във властта да си правят далаверите, да разкешват пари от нови проекти, да реанимират „Белене”, да реставрират комунизма и да карат нормалния българин все повече да оскотява.

Тази стратегия на облъчване наистина е атака, но срещу нормалните хора и срещу правото им да бъдат свободни и да мислят. Атаката на Волен изключва мозъчната дейност, защото ако тя функционира, ролята на кукловодите и куклите се обезсмисля. Инак народът трябва да затъпява, а лидерът на „Атака” да се изкачва като бей на връх Вола, яхнал кон и да ни показва среден пръст.