Проф. д-р Боян Дуранкев

Създаването на условия за ускорено и по-свободно икономическо развитие (за всички граждани, не само за капитала), по-солидарно общество (за постигане на общите и индивидуалните цели и стремежи) и по-справедливо разпределение и преразпределение на доходите (за създаване на "по-плоски" доходи) са трите неизменни цели на модерната държава (3-тe "С" - Свобода, Справедливост, Солидарност).

По-свободното икономическо развитие, на свой ред, не се тълкува като елементарен количествен растеж, а като синтез на няколко количествени и качествени индикатори, сред които изпъкват: висока трудова заетост и намаляваща безработица (в една европейска страна тя е едва 1%, значи е възможно); неизменен ръст на иновативните и високотехнологичните производства и ограничаване дела на простите услуги; нарастващи доходи за труда и капитала; нарастваща конкурентоспособност; намаляваща корупция и т.н.

По-солидарното общество решава своите проблеми чрез

чести референдуми по всякакви въпроси

от общ или локален интерес; чрез свободна манифестация на политически идеи и цели, но при неограничена възможност за отзоваване на политици (държавници), неизпълняващи ангажиментите си; чрез намаляваща зависимост на медиите от собствениците им и т.н.

По-справедливото разпределение на благата (и по-независимо от случайната асиметричност на различните пазари) също се свързва с важни индикатори, като индекса на Джини; темпа на растеж на минималната заплата, минималната пенсия и минималните доходи на семейство, оценени на фона на ръста на максималните доходи; по-висока достъпност до образование, здравеопазване и култура; по-високо ниво на сигурност; по-развита инфраструктура и т.н.

Оценена на фона на горните индикатори, България в момента е с: 

- несвободно икономическо развитие, подчинено на множество единици и групи - предимно чужди финанси, силно конкурирани местни производители от чужди вносители и същевременно силно ограничавани при износа; увеличаваща се безработица при безплатен експорт на работна сила; нарастващ дял на простите услуги; висок дял на корупционни плащания, висок дял на "консултантските" услуги, свръхвисоки заплати на CEO-тата и ниски заплата за работници и служители и т.н.; 

- несолидарно (фрагментарно) общество, провеждащо допитвания и референдуми на половин век; предимно мумифицирани, идейно и кадрово, партии и политици, лесно прехвърляеми от една в друга партия; силна циментираност на избраните народни представители, предимно спускани "отгоре" от партийните централи; високи обществени разходи за поддържане на статуквото и т.н.;

- несправедливо разпределение на благата, характеризирано чрез бърза концентрация на доходите в горния 1% (образно казано), разпадане на средната класа и относително обедняване на най-долните над 20%; обезценяване на минимална пенсия и минимална заплата на фона на инфлацията; ограничаван достъп до образование и здравеопазване, масовизация и опростачване на всекидневната култура; намаляващо ниво на социална сигурност; магистрализация на инфраструктурата и изоставане на градската и селската инфраструктура и т.н.

Виновници за сегашната ситуация са: анархолибералната доктрина за неограничената свобода на пазарната икономика и отдръпването на държавата; партокрацията и плутокрацията, паразитиращи чрез приватизация, осигурена висока рентабилност на едрия бизнес и традиционна корупция; балканската култура на еднодневните милионери, създадени с партийна магическа пръчка, изпрани престъпни доходи или уцелили друг джакпот от прехода.

Именно по тези причини няма да е никак лесно на Юнака, който ще дойде след управлението на ГЕРБ, с един удар да отсече и трите глави на  ламята. Още повече че отломки от ламята ще има и в следващия парламент, и в следващия министерски съвет, а вероятно има и в президентството.

Него, Юнака, обаче го очакват три съществени ограничения.

Първо, ограничени са инвестициите за следващите години. Чуждестранните инвестиции са се свили като шагреновата кожа на Балзак, те няма да нараснат значително. Дали пък знаменитите еврофондове няма да са онзи спасителен пояс, който да извади икономиката от "зоната на здрача"? Не, няма. За периода 2014-2020 г. се очакват "обещаните" 12 млрд. евро, но те няма да бъдат получени изцяло, ако България не отговори на условията за спазване на критериите за икономическа стабилност. 

Парите за политиката на сближаване остават почти същите - около 7 млрд. евро. Средствата за развитие на селските райони дори ще бъдат по-малко след 2014 г. в сравнение с отпуснатите за периода 2007-2013 г. Не са договорени средства от структурните фондове за най-бедните региони в страната, въпреки че у нас са най-бедните региони в ЕС. Остава, колкото и да е мизерно, вътрешното държавно натрупване. Освен ако не се разчита на нови заеми, щедро предлагани от "икономическите килъри".

Второ, ограничена е висококачествената и млада работна сила. От една страна, продължаващата емиграция на българи към по-развитите страни в търсене на по-добър живот няма и не може да бъде ограничавана. От друга страна, голяма част от безработните, макар и над 12% от трудоспособното население, не притежава висококачествено образование, особено при очевиден качествен спад в началните и средните училища, както и в нароилите се под път и над път висши училища, които произвеждат безотговорно специалисти, каквито не се търсят. От трета страна, недоимъкът на ветераните (по възраст) ги кара да се "вкопчват" пожизнено за работните си места, ограничавайки по всякакъв начин достъпа на по-млади и по-компетентни. А импорт на нови специалисти се осъществява все по-трудно.

Трето, формиралото се несправедливо разпределение на благата е доста статично. Не е достатъчно мъдрото предложение да се

премахне станишевският плосък данък

Дадената възможност трудно се отнема. Затова и тук маневрите ще бъдат силно ограничени: докъм 30% данък за милионерите, но при премахване на данъчното облагане за най-ниските (семейни) доходи; въвеждане на "данък лукс" за най-богатите рентиери и собственици; притискане докрай на сивия сектор; по-силно функциониране на митниците и др. 

На дневен ред е и въпросът за завръщането на държавата като крупен производител, а по този начин - и като крупен потребител, в строителния и индустриалния сектор.

Макар и бавно, но тухличка по тухличка, сградата на модерната държава може да се изгради и в България. С търпение, спокойствие и сила. И ако държавата си върши работата, няма много нужда от Юнаци. Нито на белия кон, нито на улицата, нито от телевизорите. Всъщност Юнакът е Гражданинът.