В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този меко казано парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя, не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите си Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват, и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам го това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него, представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан, без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки, и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но, както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: На практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: Остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП бе и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай, че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна, или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никой от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата, или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там, заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова национално-отговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията и всичко ще си потръгне по старому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави оттук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов, БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски). Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и който друг се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят Авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисионни от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим оттук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане по старому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквото и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)