Арх. Георги Янев

Има нещо цъфтящо в територия България. И това е лицемерието, подлостта, глупостта и суетата взети заедно в един букет. Тях дори и генералът на нацията не не успя да излекува и се провали. 

И този букет не е в хората, а в една пасмина смятаща се за богоизбрани. И при тях кълновете започват да растат един по един, и когато пораснат стават един голям бурен, който и пестициди не го ловят, за да бъде унищожен.

Бягството не е решение. Ерих Фром бе написал в „Бягство от свободата”: „… развитието на интелектуалните възможности на човека  многократно надминава развитието на чувствата му.” е един неоспорим факта за това, че нашият Буда явно е много чувствителен и душевно раним. Ала може би е просто много страхлив. Защото избяга. Страхът е производно на подлостта, а демагогията е  предшественик на деспота, който искаше да бъде генерал на нацията.

След бягството му трябва да се решат някои проблеми, некасаещи само един индивид: 

Управленската дейност се осъществява за благото на всички и всеки съдружник трябва да дава съвет и да сътрудничи,  А НЕ ДА КРАДЕ!!!

Твърде обичайно е мисълта да се крие зад думите, да се покрива, да се ръсят глупости – ПЛАТОН.

Ала има и мъже доста по многословни от жените, правещи чудеса с речта и проваляйки се в делата.

Игрите за деца остават за тях, защото те могат да ги играят, и когато пораснат - не ги забравят. Но когато порасналите деца започнат да играят на детски игри, това вече е  патология и става за доктор, който да постави диагноза и да им ограничи достъпа на такива до места, от които зависят много хора. Или да ги препоръчат за директори на Лунапарк или Цирк, защото иначе стават опасни и за себе си, и за всички други. Въпреки, че и в Цирка и Лунапарка трябва да има защитни съоръжения срещу глупости…

Повече от ясно е, че това което се вижда от виждащ човек, е пародия. Но на какво  и защо? И основният Въпрос - в чия полза…? Явно властовата проституция е надминала себе си. И се стреми към нови стремления на тоталното отъпяване, жалко…Има още мислещи хора. Но са малко. Държавната чалгализация вече надмина своите способности. Даже успя да ги наложи като форма на мислене сред ниско мислещото умряло от глад население. А кого ще управляват, когато то измре или напусне територията?

После започват да създават митове, които да оневинят безобразията им, които са облечени в лъжа и доказано лицемерие. Проблемът е, че това се налага вече като мода и начин на живот. И после въпрос: В какво да вярват децата ни? Какво да ги научим и на какво ги учат, ако изобщо ги учат. Промяната не е към Добро. Създаването на робска класа ще доведе до разруха и погром. Когато сложиш Демокрацията на Ешафода, е необходимо да имаш да дадеш решение за развитие. Житейските натрупвания доставят само бреме. Защото раждането е началото, когато е пожелано. За да бъде белязано развитието и може би заложено в бъдещето. Иначе Мрака настъпва и обсебва всичко. И тогава започва Краят… . После идва агонията на душата, защото мисълта вече я няма. А вярата, вече си е отишла. Къде е изходът? В самопознанието, може би?

{youtube}17HRV8k1YMw{/youtube}