"Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ."
Още от Лачени цървули
Йотова, Радев, Ескобар: Думата на годината е „наглост“
В случая всъщност е по-уместно да говорим не за чадър, а за „криша“ (от руски: крыша – покрив)
Колкото повече Радев се опитва да сплашва, толкова по-ясно показва, че не умее да убеждава
Протестът срещу външнополитическия курс на ПБ снощи предизвика смехотворна демонстрация на институционална тежест, масирано полицейско присъствие и политически език, който свежда несъгласните до „войнолюбци“ или съучастници в завръщането на Борисов и Пеевски
Предадохме Украйна
Предстоящата среща между Тръмп, путин и Си ни връща назад – дори не при Ялта и салфетката на Чърчил, ами направо към годините преди Първата световна война, когато съдбата на отделните нации е била решавана от великите сили – и те са се справили така, че са осигурили на човечеството две световни касапници