Заливат ни с порой от лъжи за нелегалните емигранти.

Първата лъжа е, че България има южна граница и отговаря на най-високи критерии за сигурност, както няколко години ни убеждаваше Цветан Цветанов. Оказа се, че граница няма, а има разграден двор. Мерките на сегашното правителство за спиране на нелегалната емиграция пък се оказаха въздух под налягане. Командированите 1100 полицаи, които мръзнат в студа, дори да заловят някой, не го връщат обратно в Турция. Само за последната седмица стотици чернокожи африканци, които явно не са сирийски граждани, проникнаха нелегално в България в района на Малко Търново без да бъдат незабавно връщани обратно на турска територия, както действат гръцките граничари. Смешно е да планираш мрежа само на 33 км. от общо 259 км. и да твърдиш, че границата е добре охранявана. Безотговорните ни политици дори не пратиха армията да подпомага гранична полиция, което е задължителна мярка в тази критична ситуация.

Втората лъжа е, че нелегалните емигранти са бежанци, които бягат от бомбите на войната, а не идват от територията от мирна Турция, която получи от ЕС 100 млн. евро за тяхната издръжка. Дълг на богатите държави, а не на бедна България, е да се погрижат за тези от тях, които го заслужават.

Третата лъжа е, че понеже в България идвали предимно жени и деца нямало опасност за националната ни сигурност. Тя рухна след доклада на ДАНС до КСНС (ноември 2013) от който се разбра, че рисковете за нашата сигурност са огромни. Все по-очевидно става, че много от жените и децата са от семейства на бойци сражаващи се на страната на Ал Кайда, които ще имат право да дойдат при съпругите си в България, след като те получат бежански статут.

Четвъртата лъжа е, че идващите са основно сирийци. Оказа, че 80 % от всички влизащи (по данни на Цветлин Йовчев) са без никакви лични документи. Не може изобщо да се провери дори дали имената им са истински. Около една трета със сигурност не са от Сирия, а са предимно мюсюлмани от Африка, Азия и Близкия изток. Говори се, че голяма част от сирийците не са араби,  а сирийски роми.

Петата лъжа е, че нелегалните са образовани и квалифицирани и България трябва да гледа на тях като на съкровище. След доклада на ДАНС стана ясно, че повечето нямат образование, а голяма част нямат и професии.

Шестата лъжа, много опашата, е, че е хубаво да им се дава бързо статут, за да заминат за Западна Европа (тази теза поддържаха в началото явно неориентираните Божидар Димитров, Димо Гяуров и самият Чирпанлиев преди да разбере фактическото положение). Затова се въведе ударното даване на статут. Оказа се, че 3 месеца след пристигането на получилите в България статут на бежанци в Европа, ако не са си намерили там работа и дом, те ще бъдат връщани у нас.  Това естествено ще е невъзможно за почти всички от необразованите ни гости. Германия вече ни върна първата група – афганистанци. Ако беше лесно,  стотиците хиляди в Гърция щяха вече да са в Западна Европа, а не много от тях да лежат в кашони из центъра на Атина.

Седма лъжа е, че даването на хуманитарен и бежански статут е свързано с някакво временно състояние, което след приключване на войната ще отпадне и хората ще се върнат по родните си места. Всички сериозни анализатори вещаят десетилетия на кръвопролитни войни, тероризъм, нестабилност в бедните държави от  Близкия изток, Африка и Азия. Никой няма да се върне в предимно безводните, каменисти и пустинни райони раздирани от войни. След като много хора с неустановена самоличност получат само за няколко дни еквивалент на българско гражданство (статут), след няколко години те официално ще станат български граждани и ще имат и избирателни права.

Осмата лъжа е, че България ще успее да интегрира новите си граждани и така ще оправи демографския си проблем (според Кристалина Георгиева, която вероятно имаше предвид, че имат изключително много деца в семейство). Въпреки милиардите евро няма реална интеграция във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Австрия. Мнозинството емигранти си правят собствени квартали, живеят  в свои общности, капсулират се. Резултатът от високата им раждаемост ще е нарастване на мюсюлманската африканска и азиатска общност, а не на българската нация. Арабско-африканските квартали в София вече се оформиха. Много е вероятно в близко бъдеще общността им в България да нарасне многократно заради характерния за тях демографски растеж.

Деветата лъжа е, че положението е под контрол. Оказа се, че дори цялата българската система за сигурност не успя да залови един алжирски младеж – Бин Аладин. Той не само, че успя необезпокояван да влезе, но и нелегално да излезе от България. Арестува го гръцката полиция на гръцка територия. На всичко отгоре се потвърди тезата на Общество.нет, че България е гигантска пералня на идентичности, защото самият Аладин си призна на съдебния процес, че се е регистрирал с фалшиво име, с което необезпокояван е живял в България. Освен това хиляди хора живеят и са регистрирани на фалшиви адреси. Разкри се, че десетки нелегални афганистанци бяха установени в запалилия се хостел край Женския пазар.

Десетата лъжа, която ни натрапват платени отвън правозащитници и адвокати, правещи десетки хиляди левове печалба от  хонорари за уреждане на бежански статут, гласи, че международни и европейски договори ни задължават да приемаме безкрайно количество желаещи да получат бежански статут, дори когато не граничим с държава във война. Истината е, че в самия текст на Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 година (чл. 9) пише, че всяка държава, страна по този протокол може да го денонсира по всяко време чрез писмо до генералния секретар на ООН. Основен принцип в практиката на международното право е, че при кризисни и извънредни ситуации, които застрашават националната сигурност, всяка страна може едностранно да суспендира определени права и да оттегля участието си. Никое право не е по-силно от реалността. Животът и сигурността на гражданите са по-важни от всякакви документи.

Единадесетата лъжа е, че  „бежанците“ в момента са 11 150. У нас има хиляди хора, които не са регистрирани. При всеки по-голям инцидент се оказва, че голяма част от заловените не са регистрирани никъде. Само в един хостел при полицейска акция в центъра на София бяха задържани 60 човека, от които 20 нямаха никакви регистрации. В камион в Русе се получи същото. Вероятният им брой може да е повече от 30 000 хиляди.

Дванадесета лъжа. Дълго ни лъжеха , че не може да вдигаме ограда или стена по границата.. Сега от Европейската комисия и ООН ни натискат да не вдигаме оградата, защото било нехуманно. Нито спряха Гърция и Испания да си направят, нито може да ги накарат да си ги махнат.

Тринадесетата лъжа е, че България не е необходимо да връща нарушителите на границата в Турция, защото след това ще може да ги репатрира със самолети в родните им държави. Алжирският посланик ясно показа, че това няма да стане, защото няма как да докажем, че тези хората влезли у нас без документи са граждани на която и да е държава. България им издава временни удостоверения на доверие, които чуждите държави извън ЕС в общия случай няма да признават. Не случайно богатата и силна държава Израел предлага големи икономически помощи на африкански държави, за да си вземат обратно 60 хиляди нелегално проникнали емигранти там. Въпреки това програмата им за репатриране среща много големи трудности и повечето нелегални емигранти си остават в страната. Изключително наивно е да си мислим, че ние можем да предложим нещо повече от Изрел на африканските и близкоизточни държави, за да си вземат обратно хората.

Четринадесетата лъжа е, че никой от българския политически елит не е бил подготвен за ситуацията. Още през 2011 г. е имало събиране напредставители на държавните институции в Силистра, включително областният управител, за подготовка на бъдещо приемане на бежанци от Африка и Близкия изток. През 2012 г. в Харманли имаше демонстрация срещу изграждането на бежански палатков лагер за 1000 души. Осама Башир (представител на Сирийската свободна армия) още през септември 2012 г. предяви пред Нова ТВ претенции сирийците да се настаняват в обезлюдените села в Странджа и да не се разделят в различни региони.

* * *

Логично е България да настоява Турция да харчи добре предоставените й от ЕС средства за бежанците, и като богата мюсюлманска държава да осигури добър прием на всички от тези 1 милион регистрирани и нерегистрирани сирийци на нейна територия, които следва да го получат. Ако Турция не се съобрази с това, богатите страни по света трябва да понeсат тежестта, а не да тя да се стоварва върху малкия и беден български народ.  

Все още никой не е питал българите дали са съгласни в близко време да се окажат в една държава с една много голяма общност свои съграждани от африкански и азиатски произход, на базата на изключително съмнителни основания. Задължително е да има референдум по този въпрос.

Коментарът е на Общество. нет

Заглавието е на Faktor.bg