Невена Гюрова, „Семки и бонбонки”

Във фейсбук прочетох от човек, комуто общо взето вярвам, но лично не познавам, че Надето Михайлова поискала да води листата на софийския 23-ти многомандатен избирателен район (23 МИР). А там винаги е водил Костов. "Синьо единство" са искали и други неща на гърба на ДСБ, въпреки че са новосформирана партия. Дори парите, необходими за регистрацията, ги нямат по банкова сметка. На миналите избори по подобен начин СДС се уреди с 10 места в парламента срещу 5 за ДСБ в общата листа на "Синята коалиция". Картинката се изяснява - Иван Костов не е позволил

СДС отново да "яхне" ДСБ

Други добавят, че по време на преговорите на Надка й звъннал телефонът, тя излязла навън, за да говори и като се върнала, казала, че преговорите са провалени.  Найо Тицин подозира дългата ръка на ГЕРБ. 

Всичко това е в рамките на слуховете, предполагам, че истината е някъде по средата. По повече вярвам на версията на Найо, в нея има повече логика - да бъдат  отказани да гласуват част от десните, а друга част да прелеят към ГЕРБ като единствената дясна антикомунистическа партия. Версията за амбициите на Надка и Мартин издиша - да се откажат от обединение, защото не им дават да "яхнат" отново ДСБ, според мен "издиша". Те ми изглеждат мислещи хора, за да си правят илюзии, че по какъвто и да е друг начин хора от "Синьо единство" могат да влязат в парламента.

Но в двете версии за предизвикалите разделението - "Синьо единство"  или ГЕРБ, е най-лесно да си измият ръцете с Иван Костов, защото вече 13-та година не спира медийното му демонизиране. Политическото също.

Човекът, вадил България от двете най-тежки кризи

след 1989 г., човекът поставил основите на 10 години траен икономически растеж, човекът, създал предпоставките за влизането ни в ЕС и НАТО и който вече 12 години не е на власт - той продължава да е виновен за всяка глупост, сътворена от последвалите го управляващи. И за по-голямата част от народа очевидно също, след като 12 години е в опозиция. Тук щях да кажа нещо много лошо за народа, но се сетих, че още Петко Славейков го е казал още през 1875 г.: 

              Не сме народ 

Не сме народ, не сме народ, а мърша, 

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.